Пандора ( – „надарена с всичко“, от древногръцки: πᾶν – „всички“ и δῶρον – „дарове“) е персонаж от древногръцката митология. Най-известна е в ролята, която Хезиод е описал:Хезиод, Дела и дни (60 – 105), в Теогония, Дела и дни. Омирови химни, София: Народна култура 1988 Пандора отваря съд, в който били затворени бедите и неволите и те се разбягват по земята. Има различни варианти на този митичен епизод, както и свидетелства, че тя е била позната и в други роли. Harrisson J., Pandora's Box, J. Hellenic Studies, 20 (1900) p.99; Hurwit J., Beautiful Evil: Pandora and the Athena Parthenos American Journal of Archaeology 99.2 (April 1995)p 171 – 86.
Образ на Пандора В някои изображения по керамични съдове Пандора е изрисувана само от кръста нагоре, като показваща се от Земята, поради което е считана за превъплъщение на Гея (Майката Земя), даваща всички дарове. С това се свързва и отъждествяването ѝ с Анезидора – „даряваща нагоре“. вж. пак Harrisson J., и Hurwit J. Така според една версия на мита, запазена от Бабрий, Babrius, Fabula 58; тя е била прокоментирана от Артур Шопенхауер в Парерга и паралипомена 200 когато Пандора отваря съда, всички благи дарове се изпаряват нагоре, а долу остава само Надеждата.
Тълкователите на мита обръщат внимание на паралела между огъня и жените: и двете се считат за блага, но и създават проблеми.Berg W., Pandora: Pathology of a Creation Myth, Fabula, 17:1/2 (1976) p.1 – 25
Още в Късната античност е било коментирано сходство между библейската Ева и популярната Пандора.
Образът й добива популярност след Ренесанса, бива рисуван или включван в литературни творби. Тогава тя става основа и на преразказа направен от Еразъм Ротердамски и именно оттогава се говори за „кутия на Пандора“, макар че в оригиналните текстове съдът, който тя отворя, е делва (питос). Съкратената версия, според която любопитната Пандора отваря кутията и става причина за разпространението на неволите, предава само посланието, че неправилните постъпки биват наказвани.
За съвременните феминистки изследвания образът на Пандора също представлява интерес.
Класически мит Хезиод разказва в „Теогония“ един кратък мит, в който се разпознава Пандора, при все че в него тя не е именована. Известната и подробна версия на мита за Пандора е разказаната в „Дела и дни“.
Източници
Категория:Древногръцки митични създания