Джавахарлал Неру (), наричан още Пандит („Ученият“) Неру, е политик от Индия.
Той е водач на социалистическата фракция на Индийския национален конгрес (ИНК) по време и след индийската борба за независимост от Британската империя. Той става първият министър-председател на независима Индия на 15 август 1947 г., като остава на този пост до смъртта си. Горещ привърженик на социализма, той проектира т.нар. „авадска резолюция“, която се кълне в „социалистическия модел на обществото“.
Дъщеря му, Индира Ганди, го наследява на лидерската позиция в партията ИНК и на премиерския пост. Династията Неру-Ганди се допълва от внука му – Раджив Ганди, лидер на партията след убийството на Индира Ганди и премиер на Индия (убит от тамилска терористка през 1991 г.).
Ранни години Джавахарлал Неру е роден на 14 ноември 1889 г. в Аллахабад. Баща му, Мотилал Неру, е един от лидерите на най-голямата партия в страната, Индийския национален конгрес. Неговият син, Джавахарлал (чието име на хинди означава „благороден рубин“), е изпратен в престижното английско училище в Хароу. През 1912 г. Неру завършва юридическия факултет на Кеймбриджкия университет и се завръща в Индия. Установява се в Аллахабад и работи в адвокатската кантора на баща си.
В същото време Неру става един от активистите и младежки лидер на Индийския национален конгрес, който се бори за независимост на Индия чрез мирни средства. Неру, както и другите водачи на ИНК, проповядва учението на Махатма Ганди. Колониалните власти многократно хвърлят Неру в затвора, където прекарва общо около 10 години. Неру активно участва в кампанията за несътрудничество на колониалните власти, започната от Ганди с, а след това – в кампания за бойкот на британски стоки.
Председател на ИНК През 1927 г. Неру е избран за председател на Индийския национален конгрес. През 1938 г. числеността на партията е нараснала на 5 милиона души, което е увеличение с повече от 10 пъти. Но по това време започва да се очертава разрив между индуисти и мюсюлмани. Партията Мюсюлманска лига започва да настоява за създаване на независима ислямска държава – Пакистан („страната на чистите“). През 1936 г., след освобождаването му от затвора, на заседание на ИНК в Лакнау, Неру казва:
Първи министър-председател на Индия През 1946 г. Неру става заместник министър-председател на Временното правителство на Индия – Изпълнителния съвет при вицекраля на Индия, а през юни 1947 г. – първият министър-председател и министър на външните работи и отбраната на независима Индия. През юли 1947 г. Общондийският комитет на ИНК приема с голямо мнозинство британското предложение за разделяне на Индия на 2 държави – Индийски съюз и Пакистан. Неру първи издига в Делхи знамето на независима Индия на 15 август 1947 г.
Последният контингент британски войски напуска страната през февруари 1948 г. В периода 1947 – 1948 г. се води война между Индия и Пакистан за Кашмир. В резултат на това една трета от спорния щат се оказва под контрола на Пакистан, а по-голямата част е включена в Индия.
По-голямата част от индуското население се доверява на ИНК. На изборите през 1947 г. съратниците на Неру печелят 86% от местата в парламента. Неру успява да присъедини към Индийския съюз почти всички индийски княжества, 555 от общо 601. През 1954 г. към Индия са присъединени френските, а през 1962 г. – и португалските крайбрежни анклави. През януари 1950 г. по инициатива на Неру Индия е обявена за светска и демократична република. Конституцията на Индия включва гаранции на основните демократични свободи и забрана на дискриминация, основана на религиозна и етническа принадлежност или каста. Системата на управление е президентско-парламентарна, но основната власт е в ръцете на министър-председател, който се избира от парламента. Парламентът е двукамарен, състоящ се от Народна камара и Съвет на щатите. 28-те щата получават голяма вътрешна автономия, право на собствено законодателство, полиция и регулиране на икономическата дейност. По-късно броят на щатите е увеличен, след създаването на няколко нови щата, обособени на етнически признак.
През ноември 1956 г. са създадени 14 нови щата и 6 съюзни територии. Всички те, повече или по-малко, се отличават от старите по своята етническа еднородност. Въведено е всеобщо, пряко, равно и тайно гласуване на всички граждани над 21-годишна възраст, както и мажоритарна система на представителство.
Вътрешна политика Неру се стреми да съгласува народностите на Индия и индусите с мюсюлманите и сикхите, както и враждуващите политически партии във вътрешната политика, а в икономиката – принципите на планиране и пазарна икономика. Избягва радикалните решения и успява да запази единството на лявата, дясната и центристката фракции на ИНК, запазвайки баланса помежду им в своята политика. Неру предупреждава нацията:
Неру също така подчертава желанието си за смекчаване на социалните и класови противоречия:
Неру провъзгласява курс към създаване в Индия на общество по „социалистически модел“, което означава развитие на държавния сектор на икономиката, поддръжка на малките предприятия и стремеж да се създаде национална система за социално осигуряване. На първите общи избори, проведени през 1951 – 1952 г., ИНК получава 44,5% от гласовете и повече от 74% от местата в Народната камара.
Неру е привърженик на засилването на държавния сектор на икономиката. В резолюция относно индустриалната политика, която Неру обявява на Учредителното събрание през април 1948 г., в която планира да се създаде държавен монопол в производството на въоръжение, атомната енергия и железопътния транспорт. В редица сектори, в това число самолетостроенето и други видове машиностроене, нефто- и въгледобивната промишленост, черната металургия, държавата си запазва изключителното право за изграждане на нови предприятия. 17-те най-важни промишлени отрасъла са обявени за обекти на държавно планиране. През 1948 г. е национализирана Резервната банка на Индия, а през 1949 г. е установен държавен контрол върху частните банки. През 1950 г. Неру премахва феодалните задължения в областта на селското стопанство. На земевладелците е забранено да гонят арендаторите от земята. Ограничен е също така размерът на земевладелската собственост. На вторите общи избори през 1957 г. ИНК, водена от Неру, отново печели победа, запазвайки абсолютно мнозинство в парламента. Подадените гласове за партията се увеличават до 48%. На следващите избори през 1962 г. ИНК губи 3% от гласовете, но благодарение на мажоритарната система, запазва контрол над парламента в Делхи и правителствата на повечето щати.
Външна политика
Неру, който се радва на голям престиж в света, се превръща в един от авторите на политиката на необвързаност към политически блокове. През 1948 г. на конгреса на ИНК в Джайпур са формулирани основните принципи на индийската външна политика: антиколониализъм, запазването на мира и неутралитета, неучастие във военнополитически блокове. Правителството на Неру е едно от първите, които признават Китайската народна република – нещо, което обаче не успява да предотврати острите погранични конфликти с Китай за Тибет през 1959 и 1962 година.
Неру води новата независима Индия от 1947 г. до 1964 г., през първите години на свободата от британското владичество. И САЩ, и Съветският съюз се надпреварват да си осигурят Индия за съюзник през Студената война. Неру също така поддържа добри отношения с Британската империя. В рамките на Лондонската декларация, Индия се съгласява, че когато стане република през януари 1950 г., ще се присъедини към Британската общност и ще приеме британския монарх като „символ на свободното асоцииране на независимите държави-членки и като глава на Британската общност“. Другите народи не признават продължаващото членство на Индия в общността. Реакцията у дома е благоприятна; само крайнолевите и крайнодесните разкритикуват решението на Неру.
На международната сцена Неру отстоява пацифизма и е силен поддръжник на Обединените нации. Той е инициатор на политиката на необвързаност и съосновател на Движението на необвързаните държави – на държавите, запазващи неутралитет между съперничещите си блокове, водени от САЩ и СССР. Признавайки Китайската народна република скоро след основаването ѝ (докато по-голямата част от Западния блок продължава отношенията си с Република Китай), Неру настоява за нейното включване в Организацията на обединените нации и отказва да заклейми китайците като агресори в конфликта в Корея. Неру се стреми да установи топли и приятелски отношения с Китай през 1950 г. и се надява да действа като посредник, за да се преодолее пропастта и напрежението между комунистическите държави и Западния блок.
През 1948 г. Неру обещава да проведе бъдещ плебисцит в Кашмир под егидата на ООН. Кашмир е спорна територия между Индия и Пакистан, като двете държави воюват помежду си за контрол над територията през същата година. Въпреки това, след като Пакистан не изтегля войските си в съответствие с резолюцията на ООН, и с нарастващата предпазливост на Неру към международната организация, той отказва да проведе плебисцит през 1953 г. Политиката му спрямо Кашмир и присъединяването на щата към Индия често е защитавана пред Организацията на обединените нации от неговия помощник, Кришна Менон, блестящ дипломат, който печели уважение в Индия с пламенните си речи.
Миролюбецът Неру не е сляп за политическата и геостратегическа реалност на Индия през 1947 г. При полагането на основния камък на Националната военна академия през 1949 г., той заявява:
„Ние, които от поколения говорим за и опитваме във всичко по мирен път и практикуваме ненасилие, сега трябва, в известен смисъл, да прославим нашите армия, флот и военновъздушни сили. Това означава много. Макар че е странно, това просто отразява странностите на живота. Макар че животът е логичен, трябва да можем да посрещнем всякакви непредвидени ситуации, а ако не сме готови да се изправим срещу тях, ще пропаднем. Не е имало по-голям господар на мира и апостол на ненасилието от Махатма Ганди, Бащата на нацията, когото загубихме, но все пак той каза, че е по-добре да вземе меч, отколкото да се предаде, да се провали или да избяга. Не можем да живеем безгрижно, като смятаме, че сме на сигурно място. Човешката природа е такава. Не можем да поемем рисковете и да рискуваме трудно извоюваната ни свобода. Трябва да сме подготвени с всички съвременни методи на отбрана и добре оборудвани армия, военноморски и военновъздушни сили.“Indian Express, 6 октомври 1949
Неру предвижда разработването на ядрено оръжие и създава Комисията по атомна енергия на Индия през 1948 г. Неру също така кани д-р Хоми Баба, ядрен физик, на когото е дадена пълна власт по всички ядрени въпроси и програми и отговоря само пред Неру. Индийската ядрена политика е заложена от устната лична договорка между Неру и Баба. Неру казва на Баба известната фраза: „Професор Баба, грижете се за физиката, международните отношения оставете на мен.“. От самото ѝ начало през 1948 г., Неру има големи амбиции за разработването на тази програма, която да противостои на индустриализираните държави. Основната цел на програмата е да заложи способността за създаването на индийски ядрени оръжия като част от регионалното превъзходство на Индия на другите южноазиатски държави, най-вече Пакистан.
Неру казва на Баба (по-късно споменато от него на Раджа Рамана) че,
Неру е приветстван от мнозина за работата си по намаляване на глобалното напрежение и заплахата от ядрените оръжия след Корейската война (1950 – 1953).