Фридрих Ницше (, произнесено Duden 6: Das Aussprachewörterbuch), роден като Фридрих Вилхелм Ницше, е класически филолог, немски философ и писател Ницше е "влиятелен немски философ" в The Oxford Handbook of German Philosophy in the Nineteenth Century. OUP Oxford, 687. Пише критически трудове на немски по въпроси като религия, морал, съвременната култура, философия и наука, използвайки отличителен стил и проявявайки вкус към метафорите, иронията и афоризмите.
Ницше оказва съществено влияние над философията, а и отвъд нея, особено над екзистенциализма и постмодернизма. Неговият стил на писане и радикалните въпроси относно стойността и обективността на истината, които той засяга, довеждат до редица дискусии и интерпретации най-вече сред континенталните философи, а в по-малка степен и сред аналитичните философи.
Основните му идеи включват тълкуванието му за трагедията като тържество на живота, вечния кръговрат (което мнозина коментатори реинтерпретират след това), преобръщането на платонизма, също и критиките му, отправени към християнството и егалитаризма (особено под формата на демокрация и социализъм).Wicks, R. (Summer 2011) „Friedrich Nietzsche“. The Stanford Encyclopedia of Philosophy, Edward N. Zalta (ed.) Посетен на 6 октомври 2011.
Биография Произход и младежки години (1844 – 1869) Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име. Негови родители са Карл Лудвиг Ницше (1813 – 1849), лутерански пастор и бивш учител, и Франциска Йолер (1826 – 1897). Те са се оженили година преди раждането му и имат две по-малки деца – Елизабет Фьорстер-Ницше (1846 – 1935) и Лудвиг Йозеф Ницше (1848 – 1850). През 1849 година бащата умира от заболяване на мозъка, а на следващата година умира и малкият син. Семейството се премества в Наумбург, където живее заедно с майката и двете неомъжени сестри на Карл Лудвиг Ницше. След смъртта на бабата на Фридрих Ницше през 1856 година, те се преместват в собствена къща.
Фридрих Ницше учи в частно училище, където се сприятелява с Густав Круг и Вилхелм Пиндер, и двамата деца на изтъкнати семейства. През 1854 година постъпва в гимназията в Наумбург, но след като показва необичайни заложби в музиката и езиците, е приет в известното средно училище Шулпфорта край града, където учи от 1858 до 1864 година. Там той се сближава с Карл фон Герсдорф и бъдещия ориенталист Паул Дойсен и получава солидна подготовка в областта на литературата, най-вече древногръцката и римската класика, и за пръв път попада в среда, различна от семейния живот в малък протестантски град. През този период той започва да съчинява собствени стихове и музикални композиции.
След като завършва Шулпфорта през 1864 година, Ницше отива да учи теология и класическа филология в Бонския университет. Там заедно с Дойсен става член на студентското братство „Франкония“. След първия семестър, предизвиквайки недоволството на майка си, Ницше прекратява обучението си по теология и се отказва от религията. Възможно е това да става в резултат на прочетената по това време книга „Животът на Исус“ от Давид Щраус, която оказва силно въздействие върху младия Ницше, макар че още в есето си „Съдба и история“, писано през 1862 година, Ницше вече твърди, че историческите изследвания са дискредитирали основните учения на християнството. През следващите години Ницше се съсредоточава върху филологията под ръководството на Фридрих Вилхелм Ричъл, заедно с когото се премества в Лайпцигския университет през 1865 година. Там той се сближава със своя състудент Ервин Роде и публикува първите си филологически изследвания.
През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. Обкръжението му в Лайпциг също го подтиква към излизане извън рамките на филологията и по-задълбочени занимания с философия. Въпреки това Ницше никога не успява да защити дисертация по философия.
През 1867 година Ницше се записва за едногодишна доброволна служба в пруско артилерийско подразделение, разположено в Наумбург, но тежък инцидент при езда през март 1868 година го прави негоден за военна служба. След напускането на армията, той се връща към университетското си образование и го завършва през същата година. По това време за пръв път се среща с композитора Рихард Вагнер.
Преподавател в Базел (1869 – 1879) Отчасти заради подкрепата на Ричъл, Ницше получава предложение да стане професор по класическа филология в Базелския университет. Той е само на 24 години и нито е завършил доктората си, нито е получил учителски сертификат. Въпреки факта, че предложението идва по време, в което той обмисля да се откаже от филологията заради науката, той приема.Kaufmann, p. 25. До днешни дни, Ницше е все още сред най-младите класически професори.Paul Bishop, Nietzsche and Antiquity, 2004, p117. Преди да се премести в Базел, Ницше се отказва от прусашкото си гражданство и до края на живота си остава апатрид.Hecker, Hellmuth: „Nietzsches Staatsangehörigkeit als Rechtsfrage“, Neue Juristische Wochenschrift, Jg. 40, 1987, nr. 23, p. 1388–1391; and His, Eduard: „Friedrich Nietzsches Heimatlosigkeit“, Basler Zeitschrift für Geschichte und Altertumskunde, vol. 40, 1941, p. 159 – 186. Note that some authors (among them Deussen and Montinari) mistakenly claim that Nietzsche became a Swiss citizen.
Въпреки това Ницше служи в Пруската армия по време на Френско-пруската война през 1870 г. и 1871 г. като медицински санитар. По време на краткия си престой в армията, той преживява много и става свидетел на травматичните ефекти на битката. Той се разболява от дифтерия и дизентерия. Валтер Кауфман смята, че може да е хванал сифилис, заедно с другите си инфекции по това време, и някои биографи спекулират, че сифилисът причинява деменцията му, въпреки че има противоречия по този въпрос.Richard Schain, The Legend of Nietzsche's Syphilis. Westwood: Greenwood Press, 2001. При връщането си в Базел през 1870 г. Ницше наблюдава основаването на Германската империя и ерата на Ото фон Бисмарк като чужденец и с известна степен скептицизъм. В университета той изнася встъпителната си реч „Омир и класическата филология“. Ницше се среща с Франц Овербак, професор по теология, който остава негов приятел през целия му живот; Африкан Шпир, неизвестен руски философ и автор на „Мисъл и реалност“; и неговия колега – историка Якоб Буркхарт, на чийто лекции Нишце често присъства; те започват да упражняват значително влияние върху Ницше по това време.
Ницше вече се е срещнал с Рихард Вагнер в Лайпциг през 1868 г. и с неговата жена Козима. Възхищава се и на двамата, и по време на престоя си в Базел, често посещава къщата на Вагнер. Семейство Вагнер допуска Ницше до най-интимния им кръг и се радват на вниманието, което той отдава на началото на Байротския фестивален театър. През 1870 г. той дава на Козима Вагнер черновата на „Генезисът на трагичната идея“ като подарък за рождения и ден. През 1872 г. Ницше публикува първата си книга „Раждането на трагедията“. Въпреки това, неговите колеги в областта на класическата филология не изразяват ентусиазъм относно работата му, в която Ницше се отдалечава от класическия филологически метод за сметка на по-спекулативен подход. В полемиката „Филология на бъдещето“ Улрих фон Виламовиц-Меллендорф критикува книгата и увеличава нейната лоша слава. Роде (по това време професор в Киел) и Вагнер се застъпват за Ницше. Ницше открито коментира изолацията, която чувства от филологическата общност и се опитва да се добере до позиция във философията в Базел, но това е неуспешно.
През 1873 г. Ницше започва да обработва записки, които ще бъдат публикувани посмъртно като „Философия в трагичната епоха на гърците“.Nietzsche F., Die Philosophie im tragischen Zeitalter der Griechen, München: Verlag d. Nietzsche-Gesellschaft, 1923 Книгата е практически завършена и преписана на чисто, но той я изоставя за да се посвети на по-злободневна тематика. Между 1873 г. и 1876 г. Ницше публикува четири дълги есета: „Давид Щраус – изповедникът и писателят“, „За ползата и вредата от историята за живота“, „Шопенхауер като възпитател“ и „Рихард Вагнер в Байройт“. Тези четири есета излизат по-късно в колекцията „Несвоевременни размишления“. Четирите есета са културна критика, поставяща под съмнение развитието на немската култура. През това време, в кръга на семейство Вагнер, Ницше се среща с Малвида фон Майсенбъг и Ханс фон Бюло, както и се сприятелява с Пол Рии, който през 1876 г. му повлиява при отхвърлянето на песимизма от предишните му работи. Ницше е дълбоко разочарован от Байройтския фестивал през 1876 г., където баналността на представленията и низостта на публиката го отблъскват. Той също е отчужден от отстояването на Вагнер на „немската култура“, което Ницше смята за противоречие по това време. Това води до последвалото решение на Ницше да се дистанцира от Вагнер.
С публикацията си през 1878 г. на „Човешко, твърде човешко“ (книга с афоризми на теми вариращи от метафизиката до моралността и от религията до половете) реакцията на Ницше срещу песимистичната философия на Вагнер и Шопенхауер става очевидна, както и влиянието на „Мисъл и реалност“ на Африкан Спир.Rüdiger Safranski, Nietzsche: A Philosophical Biography (trans. Shelley Frisch), W. W. Norton & Company, 2003, p. 161: "This work [Denken und Wirklichkeit] had long been consigned to oblivion, but it had a lasting impact on Nietzsche. Section 18 of Human, All Too Human cited Spir, not by name, but by presenting a „proposition by an outstanding logician“ (2,38; HH I §18) Приятелството на Ницше с Дойсен и Роде също се охлажда. През 1879 г., след значително влошаване на здравословното му състояние, Ницше напуска поста си в Базел. (От детството му го тормозят различни болести, включително моменти на късогледство, които го оставят почти сляп, мигрени и нарушено храносмилане. Злополуката при езда през 1868 г. и болестите през 1870 г. вероятно усложняват тези упорити заболявания, които продължават да му влияят през годините му в Базел, карайки го да си взима все по-големи почивки, докато редовната работа става непрактична.)
Независим философ (1879 – 1888) Понеже болестта му го кара да намери по-благоприятен климат за здравето си, Ницше пътува често и живее до 1889 г. като независим автор в различни градове. Той прекарва много лета в Силс Мария, близо до Санкт Мориц в Швейцария и много зими в италианските градове Генуа, Рапало, Торино и френския град Ница. През 1881 г., когато Франция окупира Тунис, той планира пътуване до Тунис за да види Европа отвън, но по късно се отказва от тази идея (вероятно по здравословни причини).Stephan Güntzel, „Nietzsche's Geophilosophy“ , p.85 in: Journal of Nietzsche Studies 25 (Spring 2003), The Pennsylvania State University Press, University Park (Penn State), 2003-10-15; re-published on HyperNietzsche's website / Докато е в Генуа, влошаващото се зрение на Ницше го кара да проучи използването на пишещи машини като начин да продължи да пише.
Ницше от време на време се връща в Наумбург за да види семейството си. През това време той има повтарящи се периоди на конфликт и помирение със сестра си. Той живее от пенсията си в Базел, но също така получава помощ от приятели.