Филип Пулман

Сър Филип Никълъс Аутрам Пулман, CBE () е английски писател, най-известен с фентъзи трилогията „Тъмните му материи“. Първият том, „Северно сияние“ (1995), е отличен с медала „Карнеги“(Carnegie Winner 1995) . Living Archive: Celebrating the Carnegie and Greenaway Winners. CILIP. Посетен на 9 юли 2012. и по-късно с наградата „Карнеги на Карнеги“."70 Years Celebration: Anniversary Top Tens" . The CILIP Carnegie & Kate Greenaway Children's Book Awards. CILIP. Посетен на 9 юли 2012. Третият том, „Кехлибареният далекоглед“ (2000), печели наградата „Уитбред“. През 2003 г. трилогията заема трето място в класацията на Би Би Си „Голямото четене“, включваща 200-те най-добри романа, избрани от британската публика."BBC – The Big Read". BBC. April 2003. Посетен на 25 юли 2019 През 2017 г. Пулман започва съпътстваща трилогия, „Книга за праха“. Към 2025 г. произведенията от двете трилогии, заедно със свързаните с тях разкази, надхвърлят 49 милиона продадени копия.

В анкета на Би Би Си от 2004 г. Пулман е определен като единадесетата най-влиятелна личност в британската култура."BBC – The Big Read". BBC. April 2003. Посетен на 25 юли 2019 През 2008 г. вестник „Таймс“ го включва сред „50-те най-велики британски писатели от 1945 г. насам“. През 2019 г. е удостоен с рицарско звание в рамките на новогодишните отличия за приноса му към литературата.

Биография и творчество Ранни години и образование Филип Пулман е роден на 19 октомври 1945 г. в Норич, Англия, в семейството на Одри Евелин Мерифийлд и Алфред Аутрам Пулман, пилот от Кралските военновъздушни сили. Поради служебните ангажименти на баща му семейството живее на различни места, включително в Южна Родезия, но по-голямата част от детството на Пулман преминава в село Ланбедр в Ардудуи, Уелс.

През 1954 г., когато Пулман е на седем години, баща му загива в самолетна катастрофа в Кения и е посмъртно удостоен с Отличен летящ кръст (DFC). Година след смъртта му майка му сключва повторен брак и семейството се установява в Северен Уелс. Пулман си спомня как тя му е чела Just So Stories на Ръдиард Киплинг, като отбелязва, че ритмите на Киплинг са се запечатали трайно в паметта му. Сред любимите му книги от детството е „Емил и тримата близнаци“ на Ерих Кестнер, която оказва силно влияние върху него; по-късно той осъзнава паралела между собственото си семейно положение и това на героя Емил.

В ранните си години Пулман открива и комиксите, включително Супермен и Батман, и запазва интереса си към този медиум, като посочва „Приключенията на Тентен“ на Ерже като едно от своите ранни вдъхновения.

Той посещава частите училища „Тейвъръм Хол“ в Таверхам, Норфолк, и „Ийтън Хаус“ в Лондон, а от 1957 г. продължава образованието си в „Исгол Ардудуи“ в Харлех, Гуинед, като прекарва част от времето си и в Норфолк при дядо си, който е бил свещеник. На около дванадесет–тринадесет години чува по-големи ученици да рецитират „Пътешествието на влъхвите“ от Т. С. Елиът – преживяване, което той описва като момент, в който осъзнава значението на поезията за себе си, отбелязвайки нейния „физически ефект“ върху него.

Няколко години по-късно Пулман открива „Изгубеният рай“ на Джон Милтън – произведение, което оказва съществено влияние върху по-късната му работа, включително „Тъмните му материи“. Той си спомня, че при първия досег с поемата е изпитал силна физическа реакция, която оттогава приема като свой „тест за поезия“, подобно на критерия, използван от А. Е. Хаусман.Pullman, Philip. Introduction. Paradise Lost, John Milton, Oxford University Press, 2005 Сред другите литературни влияния, които Пулман посочва, са Омир, Вергилий и Данте.

Като тийнейджър Пулман открива антологията „Нова американска поезия 1945–1960“ на Доналд Алън, която, по негови думи, оказва силно влияние върху литературното му развитие. Той си спомня, че сборникът „нахлува в живота му“ на шестнадесетгодишна възраст и променя представите му за поезията, като особено силно въздействие му оказва поемата „Вой“ на Алън Гинсбърг. Запознаването с Гинсбърг го насочва към творчеството на Уилям Блейк. Пулман описва реакцията си към стиховете от „Песни на невинността и на опита“, „Бракът на небето и ада“, „Предзнаменования за невинността“, както и към поемите Европа и Америка, като непосредствена и силно емоционална, сравнявайки я с „пламък, подскачащ, за да посрещне газова струя“. Той отбелязва, че въздействието на тези текстове е било интуитивно и незабавно, без нужда от анализ или размисъл.

Под влияние на Боб Дилън Пулман започва да пише стихотворения и песни, като по-късно с чувство за хумор отбелязва, че за щастие никоя от тях не е била записана.

От 1965 г. Пулман учи в колежа „Ексетър“ в Оксфорд, където през 1968 г. завършва с бакалавърска степен от трети (най-долен) клас. В интервю за „Оксфорд Стюдънт“ той отбелязва, че „не е харесвал особено курса по английски език“ и с ирония добавя, че би получил диплома от четвърти клас, ако тази категория не е била премахната именно през годината на неговото завършване."BBC – The Big Read". BBC. April 2003. Посетен на 25 юли 2019

През 1970 г. Пулман сключва брак с Джудит Спелер, с която има двама сина. По това време започва да преподава на деца на възраст между 9 и 13 години в средното училище „Бишоп Кърк“ в Съмъртаун, Северен Оксфорд. Там пише училищни пиеси и преразказва класически произведения за своите ученици, като по-късно отбелязва, че това е било начин да се упражнява в разказването на истории, използвайки за модел „Илиада“ и „Одисея“.

Кариера Дебютният роман на Пулман „Обитаваната от духове буря“ (The Haunted Storm, 1972) е съ-носител на наградата за млади писатели на Новата английска библиотека, макар самият автор впоследствие да отказва да го обсъжда. Следва „Галатея“ (Galatea, 1978), фентъзи роман за възрастни.

Училищните пиеси, които Пулман пише по време на преподавателската си работа, вдъхновяват първата му детска книга, „Граф Карлщайн“ (Count Karlstein, 1982). Малко след публикуването на „Рубинът в дима“ (The Ruby in the Smoke, 1985) – викторианска криминална новела и първа част от четирилогиията за Сали Локхарт – той прекратява преподавателската си дейност. Серията продължава със „Сянката на север“ (The Shadow in the North, 1986), „Тигърът в кладенеца“ (The Tiger in the Well, 1990) и „Тайнствената принцеса“ (The Tin Princess, 1994).

През 1989 г. Пулман си сътрудничи с художника Дейвид Мостин върху „Джак с пролетни токове“ (Spring-Heeled Jack), произведение, съчетаващо графичен роман и текст, вдъхновено от популярния герой от евтините сензационни издания.

През 1990 г. публикува реалистичния роман „Счупеният мост“ (The Broken Bridge), който описва като „любовно писмо към пейзажа на Северен Уелс“.

Между 1988 и 1996 г. преподава на непълен работен ден в Уестминстърския колеж в Оксфорд, като паралелно продължава да пише детски книги. Около 1993 г. започва работа върху трилогията „Тъмните му материи“ (His Dark Materials). Първата част, „Северно сияние“ (Northern Lights), е публикувана през 1995 г. (в САЩ излиза през 1996 г. под заглавието „Златният компас“).

Докато работи върху трилогията, Пулман създава и три произведения, които определя като „приказки“: „Дъщерята на фойерверк-майстора“ (The Firework-Maker's Daughter, 1995), „Часовников механизъм, или всичко навито“ (Clockwork, or All Wound Up, 1996) и „Аз бях плъх! или Алените пантофки“ (I Was a Rat! or, The Scarlet Slippers, 1999). „Дъщерята на фойерверк-майстора“ печели златната награда Nestlé Smarties Book Prize.

Трилогията „Тъмните му материи“ продължава с „Ловкият кинжал“ (The Subtle Knife, 1997) и завършва с „Кехлибареният далекоглед“ (The Amber Spyglass, 2000).

Пулман се посвещава на писането на пълен работен ден от 1996 г. насетне. Той продължава да изнася лекции и да публикува статии във вестник „Гардиън“, включително текстове за образованието, в които често критикува според него лишени от въображение образователни политики.

През 2004 г. е удостоен с орден CBE в списъка с почетни отличия за Нова година. В същата година е избран за президент на Обществото на БлейкReport to St James’s 2004 . blakesociety.org и е гост-редактор на „Литературната антология на Мейс“, сборник с нови произведения на студенти от университетите в Оксфорд и Кеймбридж.

Пулман се завръща към жанра на приказките с „Плашилото и неговият слуга“ (The Scarecrow and His Servant, 2004), което печели наградата Silver Smarties.

През 2008 г. Пулман започва работа върху „Книга за праха“ (The Book of Dust), съпътстваща трилогия към „Тъмните му материи“, както и върху „Приключенията на Джон Блейк“ ("The Adventures of John Blake") – история, създадена за британския детски комикс The DFC в сътрудничество с художника Джон Агс.

През 2012 г., по време на пауза в работата си върху „Книга за праха“, Пулман е поканен от изд. „Пенгуин Класик“ да подбере 50 класически приказки на братя Грим от техния сборник, включващ над 200 истории. Той отбелязва, че „не всички са с еднакво качество“, като подчертава, че някои са „очевидни класики“ и че подборът не би могъл да мине без произведения като „Румпелщилцхен“ и „Пепеляшка“.

През 2017 г. е публикуван сборникът с негови лекции и есета Daemon Voices: On Stories and Storytelling, който обединява размишленията му върху разказването на истории и творческия процес."BBC – The Big Read". BBC. April 2003. Retrieved 25 July 2019

Тъмните му материи

Трилогията „Тъмните му материи“ се състои от романите „Северно сияние“ (публикуван в Северна Америка като „Златният компас“), „Острият кинжал“ и „Кехлибареният далекоглед“. Заглавието на поредицата е заимствано от книга II на „Изгубеният рай“ на Джон Милтън.

„Северно сияние“ се развива в паралелна вселена, в която душите на хората са въплътени в животински спътници, наречени демони. Пулман посочва като едно от вдъхновенията си демона на Сократ, описан в „Апологията на Сократ“ на Платон. Сюжетът на трилогията проследява Лира Белакуа, момиче, израснало в колежа „Джордан“ в Оксфорд. „Северно сияние“ печели както годишния медал „Карнеги“(Carnegie Winner 1995) . Living Archive: Celebrating the Carnegie and Greenaway Winners. CILIP. Посетен на 9 юли 2012. и наградата за детска литература на вестник „Гардиън“, , която може да бъде присъдена на даден автор само веднъж."Guardian children's fiction prize relaunched: Entry details and list of past winners". The Guardian 12 март 2001. Посетен на 2 август 2012.

Втората книга, „Острият кинжал“, въвежда Уил Пари – момче от нашата вселена.

Третата част, „Кехлибареният далекоглед“, разгръща действието в множество вселени и е отличен с наградата „Уитбред“ за най-добра детска книга за 2001 г., както и с наградата „Уитбред за книга на годината“ през 2002 г., като става първата детска книга, удостоена с това отличие. През 2003 г. романът заема трето място в анкетата „Голямото четене“ (Big Read) на Би Би Си.

Пулман е автор и на три съпътстващи произведения към трилогията: „Оксфорд на Лира“ (Lyra's Oxford, 2003), „Имало едно време на Север“ (Once Upon a Time in the North, 2008) и „Серпентинa“ (Serpentine, 2020). Той споменава и друго планирано произведение, известно условно като „зелената книга“, което ще разшири историята на героя Уил Пари.

Пулман е разказвач на несъкратените аудиокниги на трите романа от трилогията „Тъмните му материи“, които са записани с участието на пълен актьорски състав.

Книга за праха „Книга за праха“ (The Book of Dust) включва герои и събития от „Тъмните му материи“. Пулман отбелязва, че новата поредица не е нито продължение, нито предистория, а „еквивалент“.