Историята на Испания започва от праисторически времена и минава през периоди на възход и спад, през първата глобална империя – испанската, до съвременния демократичен период след управлението на Франсиско Франко.
Съвременното Кралство Испания е наследник на Хабсбургска Испания, която обединява няколко дотогава отделни кралства през 1500 г.; държавната форма на конституционна монархия е според испанската конституция от 1812 г., а съвременната демократична конституция е приета през 1978 г.
Предисторията на Испания датира от преди около 35 000 години, когато първите съвременни хора навлизат в Иберийския полуостров. През желязната епоха тук живеят ибери, келтибери и други племена. Именно с това иберийско население се срещат финикийците по време на своята колонизация. Следва основаването на гръцки и картагенски колонии по брега на Средиземно море.
По времето на Древен Рим полуостровът носи името Хиспания. След падането на Западната Римска империя в Иберия пристигат вестготите. Те завоюват цяла Испания и се задържат до началото на VIII век, когато от Северна Африка нахлуват араби и бербери (наричани още маври в арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров), като Испания получава името Ал-Андалус. Все пак на север Кралство Астурия, Кралство Навара и няколко графства в Пиренеите успяват да запазят своята независимост. Към XI век халифатът се разпада на множество враждуващи по между си държавици, което позволява да започне процес на възвръщане на територията, наречен Реконкиста, и към християнските кралства се присъединяват Португалия, Кастилия, Леон, Арагон. Към 1250 г. маврите контролират вече само Емирство Гранада в югоизточната част на полуострова. През 1469 г. двете кралства Кастилия и Арагон сключват династична уния с брака между Фердинанд II Арагонски и Изабела I, които римският папа Александър VI нарича „католическите крале“. Мюсюлманското управление приключва през 1492 г., когато Гранада е покорена от католическите крале.
Скоро след приключването на Реконкистата християнските кралства се обединяват под управлението на Карлос I от династията на Хабсбургите, което бележи началото на Хабсбургска Испания. Същевременно започва изграждането на Испанската империя в Новия свят и в периода между 1500 и 1650 г. Испания е най-мощната държава в Европа и взема участие във всички по-големи европейски войни от този период. Към края на XVII век обаче силата ѝ намалява и след края на Хабсбургите следва Войната за испанското наследство, в резултат на която Испания отстъпва на втори план на европейската сцена и попада под управлението на Бурбоните. Опитите за реформи и модернизиране на селското стопанство и корабостроенето, както и инфраструктурата, за да се стимулира икономиката, имат известен успех, но към края на XVIII век избухва Френската революция, а впоследствие и Полуостровната война. Войната нанася сериозни щети на икономиката и опустошава Испания, започва епоха на социални безредици, политическа нестабилност и икономическа стагнация. Борците за независимост включват както либерали, така и традиционалисти – абсолютистки фракции, водени от офицери, натрупали опит в битките. Борбите между тях продължават до края на XIX век, а непрекъснатото редуване на кризи, революции и реставрации в крайна сметка довежда до извоюване на независимост от страна на испанските американски колонии през 1898 г.
Известен баланс между либерали и консерватори се постига с реставрацията на конституционната монархия в периода 1874 – 1931 г., но след това избухва Испанската гражданска война между републиканци и националисти. След края ѝ се установява националистичната диктатура на генерал Франсиско Франко, която продължава до 1975 г. Следвоенните десетилетия са относително стабилни (като се изключи движението на баските националисти за независимост) и страната отбелязва бърз икономически растеж през 60-те и 70-те години.
След смъртта на Франко през 1975 г. страната се завръща към формата на конституционна монархия начело с Хуан Карлос I и извършва успешен преход към демокрация. Испания става член на Европейската общност през 1986 г. (трансформирана в ЕС с Договора от Маастрихт от 1992 г.) и в Еврозоната през 1999 г. Световната финансова криза засяга изключително силно Испания, защото слага край на десет години бурен икономически растеж и страната навлиза в рецесия.
Праистория
Първите съвременни хора навлизат в Иберийския полуостров преди около 35 000 години. Следи от номадски селища са открити в три района на Испания: на северозапад, в област Сантандер, където се намират пещерите Пуенте Виесго и Алтамира с праисторически рисунки; по бреговете на реките Харама и Мансанарес в централната Месета и в Леванте, между Лерида и Албасете, област Теруел, където също са открити скални рисунки на животни и бойни сцени.
5 хил. пр.н.е. в Южна Испания се заселват вероятно пришълци от Източното Средиземноморие, привлечени от медните и калаените залежи. Намерените останки говорят за примитивно земеделие, отглеждане на крави и кози, първобитна изработка на керамични съдове и наченки на медна металургия в Алмерия. Навярно пак заселници пренасят и погребални ритуали под формата на колективни гробове – долмените в Леванте, Анадалусия, устието на Тахо, в Галисия. В областите Сория, Теруел и Леванте има останки от укрепени жилища, често разположени на височина.
Древна Иберия
По източното крайбрежие на днешна Испания (известно като Иберийски Левант) през 3 хил. пр.н.е. обитават иберите, които дават и името на целия полуостров. Южното крайбрежие в района на Кадиския залив се обитава от турдетани и кинети, също иберийски племена. В средата на 2 хилядолетие пр.н.е. иберите започват да се заселват в укрепени селища и на територията на съвременна Кастилия. Те се занимават със земеделие, животновъдство и лов, умеели да изработват оръдия на труда от мед и бронз.
През бронзовата епоха на югозападното крайбрежие на полуострова възниква цивилизацията Тартес, която търгувала с метали с финикийците. Гръцките извори обозначават с името Тартесос първо река, след това територия, но никога град. Това царство се отличавало с голямо богатство на метали (сребро, калай, мед), както и с доста развито говедовъдство. С него се свързва и т.нар. палеоиспанска писменост.
В началото на 1 хилядолетие пр.н.е. от север през Пиренеите започват да нахлуват вълни от келтски племена, като част от тях, попаднали под влиянието на иберите, се превръщат в т.нар. келтибери. Главното им селище е Нуманция. Тези, които остават на запад в бъдещата Лузитания, запазват начина си на живот, прославят се като воини и нямат писменост. Именно с това иберийско население се срещат финикийците по време на своята колонизация.
Картагенска и гръцка колонизация
Финикийците основават първите си колонии в Иберия около 1100 г. пр.н.е. на южния бряг: Мáлака, Гáдир (Кадис), Кóрдоба и други. След 680 пр.н.е. Картаген става основен център на финикийската цивилизация и установява монопол над търговията в Гибралтарския проток. На източното крайбрежие са основани иберийски селища – Аликанте, Елче.
Гърците идват приблизително през VI век пр.н.е. Те първи споменават за държава на иберийците, като споменават средиземноморския бряг, където основават колонии – Майнака, близо до Малага и Емпорион (Ампуриас). Влиянието на финикийците и гърците се чувства най-вече по крайбрежната ивица между устията на Ебро и Гуадиана.
Влиянието на картагенците се усилва през V – IV век пр.н.е., когато завладяват все по-голяма част от Андалусия и средиземноморския бряг. След Първата пуническа война с Рим картагенските военачалници Хамилкар Барка и зет му Хасдрубал Красивия подчиняват южната и източната части на полуострова. Най-голямата колония е Нови Картаген, основана около 227 г. пр.н.е. от Хасдрубал и експлоатирана по-късно от Ханибал като столица на картагенските владения в Испания. Картагенците стават почти пълни господари на крайбрежието. Жителите на Ампуриас призовават на помощ Марсилия и нейния съюзник Рим, който единствено изглежда в състояние да спре настъплението. През 219 г. пр.н.е. Ханибал пристига пред град Сагунт и го обсажда в продължение на осем месеца. Обсадата завършва с масово самоубийство на жителите на града и предизвиква ответни действия от страна на Рим и Втората пуническа война.
Римска Испания
Намесата на римляните в Испания е тясно свързана с много по-обхватния им конфликт с Картаген. Тъй като има подписано споразумение от 226 г. пр.н.е., определящо зоните им на влияние, атаката на картагенците срещу Сагунт е повод за война.
Втората пуническа война започва, когато Ханибал поема от Нови Картаген на север, пресича река Ебро и извършва преход през Алпите с цел да покори Рим. Атаката му е неуспешна, а през това време римският флот нанася поражение на картагенския край устието на Ебро и армията на Хасдрубал отстъпва в Нови Картаген. Римски командващ на бойните действия на испанския театър (а след това на африканския) е Сципион Африкански. Римското завоюване на Испания в голяма степен предопределя и пренасянето на бойните действия в Африка и крайната победа във войната, понеже изтласкването на Ханибал от Италия е изключително трудно (виж милосърдието на Сципион).
Завладяването на Иберия от римляните протича на три етапа:
между 218 и 172 г. пр.н.е. – средиземноморското крайбрежие и Андалусия; между 194 и 172 г. пр.н.е. – долината на Ебро, съпроводено от Келтиберските войни; след 123 г. пр.н.е. Балеарските острови и останалата част.
От 19 г. пр.н.е. Иберийският полуостров става неразделна част от Римската империя под името (Х)испания (Hispania). Първоначално провинциите са две: Близка Испания и Далечна Испания, но при Октавиан Август вече са три: Бетика (долината на Гуадалкивир), Лузитания (около долината на Тахо и колонията Емерита Августа, където през 25 г. пр.н.е. се заселват първите римски ветерани) и Тараконска Испания, към която са включени долината на Ебро, Каталония, северозападната област и Картахена. Август и следващите императори от Юлиево-Клавдиевата династия включват Испания в политиката на метрополията, експлоатират местните богатства и развиват пътищата, съдебния апарат и търговията. Народите на Иберийския полуостров се интегрират в икономиката на Рим – Испания изнася метали, жито, вино и зехтин. Установява се трайна икономическа и обществена организация – голямото земевладелско имение латифундия, градовете като центрове на цивилизацията (много от тях стават римски муниципии) и изградена между тях пътна мрежа. На полуострова са прокарани пътища в много направления: от Пиренеите до Леон, от Тарагона до Андалусия, от Лисабон до Мерида, от Мерида до Сарагоса.
Важна роля в романизацията играе латинският език. Хиспано-римляните получават достъп до римската култура, оформят се испанските кланове. Започва преместване на патриции в Рим и някои от известните римляни са от иберийски произход. Такива са сенаторите Балбо, Траян, Улпий, някои от най-добрите писатели на Рим – Марциал, Квинтилиан, Сенека, Лукан – и дори императори: Траян, Адриан, Теодосий I. В безредиците след убийството на Нерон Испания изиграва решаваща роля, след като нейните легиони подкрепят претендента за император наместник на Тараконска Испания Сервий Сулпиций Галба.
По времето на Веспасиан жителите на Испания получават статут на jus latiiлатинско право (закони), което им дава някакви гаранции, макар и да не са пълноправни граждани, а през 212 г. император Каракала ги повишава в пълноправни римски граждани jus Romanorum, но просперитетът на провинцията започва да запада. Много заможни граждани предпочитат да живеят в разкошните си вили в провинцията, вместо в града. Този упадък в урбанизацията съвпада с варварските нашествия.
След реформите на Диоклетиан през 293 г. Тараконска Испания е разделена на три части: Галика (), Картагеника () и Тараконика (). Тараконска Испания е загубена от Рим в началото на V век, а на територията ѝ възниква кралството на вестготите.