Сизиф (; Sisyphos, Sísiuphos; ) в древногръцката митология е основател и строител на град, наречен отначало Ефир, а по-късно – Коринт. Предполагаемо царува над него около 1400 пр.н.е. (според поема на Евмел, той получава властта в града от Медея, Павзаний, „Описание на Елада“ II 3, 11 съпруга отначало на героя Язон от Йолкос, после – на цар Егей от Атина).
Сизиф е известен в Древността като най-хитрият сред хората. Той е син на ЕолОмир, Илиада VI 153 и Енарета и е брат на Салмоней, Атамант и Кретей. Дядо е на Белерофонт чрез Главк, един от синове му от съпругата му, плеядата Меропа, редом с Орнитион, Терсандър и Алм. Павзаний, „Описание на Елада“ II 4, 3 Според някои по-късни извори е баща на Одисей от Антиклея, преди тя да се омъжи за втория си съпруг Лаерт.
Според легендата за него след смъртта си е осъден от боговете, като наказание за греховете си, да търкаля по стръмен склон огромен камък, който едва добутан догоре, отново се сгромолясва надолу и той пак трябва да го върне; това продължава вечно. Оттам идва изразът Сизифов труд, което означава нескончаем безполезен труд, безсмислено усилие.РБЕ На основата на този сюжет писателят Албер Камю (1913-1960) пише своето философско произведение „Митът за Сизиф“.
Легенда Митът за наказанието на Сизиф принадлежи към онази част от древногръцка митология, която е основана на орфическото вярване, характерна част от тракийските, но не и от класическите гръцки религиозни представи, че съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани, според това доколко са следвалите орфически начин на живот, а най-заслужилите живеят заедно с боговете. В гръцките съдбата им е еднотипна – те забравят живота, който са водили извън Аид, където пребивават само като сенки (призраци). Сизиф, търкалящ камъка нагоре, често се изобразява в южноиталийски гръцки (от Магна Греция) вази, представящи Подземното царство на Хадес и Персефона, съобразно орфизма. Там той винаги е изобразяван в долния фриз, заедно с други съгрешили митични герои като Данаидите, Тантал. Подобно на последния, Сизиф е наказан заради проява на хюбрис, а като първопричина за патилата му легендата сочи това, че като забелязал, че Зевс посещава тайно нимфата Егина, издал връзката им на баща ѝ – речния бог Азоп. В отговор Зевс изпраща при царя бога на смъртта Танатос, но той успява да го окове във вериги. Това нарушава естествения ход на нещата – хората вече не умират.
Богът на войната Арес обаче освобождава Танатос и Сизиф все пак се озовава в Подземното царство, но преди да последва Арес натам, той поръчва на жена си да не го погребва и да не принася жертви над трупа му. Вече в Хадес той измолва от господарите му да го пуснат обратно сред живите за да я накаже. Послушват го и го съживяват, но той проточва с години завръщането си при тях и накрая умира от старост. За делата си е наказан от боговете отново и отново да търкаля огромен камък в Подземното царство по висок хълм, но щом достигне до върха на хълма, камъкът да се претълкулва надолу.
Източници
Външни препратки
Sisyphos , Greek Myth Index Sisyphos, Greek Mythology Link
Категория:Древногръцки герои Категория:Царе на Коринт