Матео I Висконти, наречен Матео Велики (; * 15 август 1250, Инворио; † 24 юни 1322, Крешенцаго, Милано) от фамилията Висконти, е капитан на народа и фактически сеньор на Милано (1287 − 1302), граф на Милано (1311 – 1322), имперски викарий за Ломбардия (1297 – 1317).
Произход Матео е син на Теобалдо Висконти († 1276) и на съпругата му Анастазия Пировано († 1276). Има един брат:
Уберто „Пико“ († 1315), феодал на Сома, Верджате, Голасека, Лонате Поцоло и Фермо, подест на Верчели и на Комо, родоначалник на редица благороднически семейства.
Биография Младежки години През август 1269 г. Матео се жени за Бонакоса Бори, дъщеря на капитан Скуарчино Бори, от която има десет деца.
През 1287 г. се намесва като арбитър в конфликта между бунтовническите комуни, водени от семейство Федеричи, и комуна Бреша, ръководена от епископ Берардо Маджи.
През декември същата година, на 37-годишна възраст, Матео е номиниран от роднината си Отоне Висконти за капитан на народа. В същия месец Бернардино да Полента от Равена е назначен за подест, но остава в Модена, поради което след решение на Генералния съвет Матео поема и длъжността „подест“ за първата половина на 1288 г.
През май 1288 г. император Рудолф I го назначава за генерален викарий за Ломбардия.
През 1290 г. Матео се завръща на поста капитан на народа за срок от една година, като получава и правото да утвърждава или освобождава подеста от длъжност.Corio, Storia di Milano, vol. I, с. 635-640
Война срещу Вилхелм VII Монфератски
През май 1289 г. конфликт между губернатора на Павия Манфреди Бекария и гражданите води до изгонването му, а през юни същото се случва и с графа на Лангоско. Двамата се укриват в Басиняна по молба на маркграф Вилхелм VII Монфератски, но селото е обсадено от александрийците и тортонците. Матео Висконти изпраща Уберто Салватико и френски рицари, които се присъединяват към 6000 миланци в Ломело. Вилхелм VII бяга в Бреме и се събира с графа на Лангоско, но благодарение на посредничеството на Гулиелмо Преда и францисканци се сключва мир. Миланците обаче откриват портите на Павия затворени и, измамени, разграбват Ломело. По-късно Матео официално ратифицира мира: Вилхелм VII е признат за вечен господар на Павия, Манфредо Палавичини – за подест, а Гулиелмо Преда – за капитан на народа.
На 29 юни 1289 г. хора на Висконти пленяват Ланфранко Мота, който признава заговор с абата Бонифачо Пустерла и Вилхелм VII: Пустерла трябвало да отвори Порта Тичинезе срещу 4000 лири годишно, да стане капитан на народа и да получи още 66 000 лири след завръщането на маркиза като господар на Милано. Абатът е затворен в Лоди и Бреша, но след помилване се връща в Милано на 28 април.
През юли подестът Балдовино дели Угони да Бреша безуспешно атакува Павия, докато Вилхелм VII е в Новара. Малко след това Манфреди Бекария напуска Павия, за да преговаря край Корбета, и търси убежище в Милано. Павийците изгонват рода Бекария и обсаждат Монтакуто, но са отблъснати от пиачентинци. През есента Матео достига стените на Павия, но Бекария не отваря портата и походът се проваля. Маркизът влиза в Павия и поставя гарнизон от 1000 пехотинци и 200 конници.Corio, Storia di Milano, vol. I, с. 640-646
На 15 май 1290 г. подестът на Милано атакува района на Новара, превзема Боргонуово и оставя гарнизон. Кремонците и пиачентинците подпомагат миланците срещу Павия, но се оттеглят, когато Вилхелм VII напуска Асти. На 17 юни, докато маркизът отбранява Асти от граф Амадей V Савойски, миланците събират 20 000 пехота и 2200 рицари и достигат до половин миля от Павия, но павийците отказват битка, а буря разрушава лагера им.
На 26 август маркизът напуска Павия с Ереко и Моска дела Торе и лагерува в Моримондо; Матео го посреща в Гоцано, но двамата се оттеглят. Маркизът атакува Асти, който избира миланеца Оторино Мандели за подест. Мандели събира 500 рицари и получава подкрепления от миланци, пиачентинци, кремонци, брешанци и 500 савойци. Хората на Асти опустошават Монферат, принуждавайки маркиза да сключи споразумение със Савойския граф. По-късно александрийци и тортонци се вдигат срещу Вилхелм VII, който е заловен в Алесандрия и умира в желязна клетка на 6 февруари 1292 г. Смъртта му позволява на миланците да завземат Виджевано, Мортара, Новара и Верчели, които признават Матео за капитан на народа за пет години..Corio, Storia di Milano, vol. I, pp. 646-650
В началото на 1292 г. умира Лотарио Руска, управител на Комо, и семейство Витани завладява предградието Вико. Матео тръгва към Комо през Канту и убеждава двете фракции да го изберат за капитан на народа за пет години, назначавайки зет си Оторино Бори за подест и възстановявайки изгнания епископ. На 23 юни избухва нов бунт, довел до експулсирането на Руска и Бори; на 17 юли Матео разрешава избор на нов подест – Франческо да Каркано. През ноември той отново потегля към Комо, налага брат си Уберто за подест и е препотвърден като капитан на народа.
На 5 май, възползвайки се от смъртта на Вилхелм VII и отсъствието на наследника Джовани I, Матео събира армия под командването на подеста Антонио Галици. Миланците преминават през Бернате, Корбета, Новара и Верчели, обсаждат Трино (паднал на 20 май), след което превземат Понтестура и Монкалво. В Казале Матео е признат за капитан на всички монфератци. Някои замъци остават верни на Алерамичите и търсят мир, който той отказва. След това преминава през Алесандрия, която го избира за капитан на народа за пет години, и се завръща в Милано. На 15 май 1293 г. посланици на Монферат потвърждават титлата му и установяват мир, според който господарят на Милано може да назначава викарий на Монферат, а Джовани се отказва от претенции към Милано в замяна на защита.Giulini, Memorie, vol. IV, с. 748-749 e 752
Военни операции срещу Лоди и Леко През април 1294 г. делегация на Адолф от Насау прави Матео I Висконти имперски викарий за Ломбардия, а през следващата година суверенът потвърждава градските привилегии. Матео първоначално уж отказва, настоявайки службата да му бъде поверена от общинските институции, след което полага клетва и добавя царския орел към герба си. Той е преизбран и за капитан на народа за още пет години.Giulini, Memorie, vol. IV, с. 753-754
Същата година градовете Лоди и Крема, обезпокоени от разширяването на властта му, тайно заговорничат да върнат рода Дела Торе в Милано. В отговор Матео свиква съвет на подчинените и съюзническите градове ( Бреша, Павия, Кремона, Пиаченца, Тортона, Новара, Казале, Верчели, Алесандрия, Асти и Генуа), които решават да започнат война срещу Лоди и Крема.
На 1 септември подестът Дзаназио Салимбене тръгва с армията си към Меленяно, където на следващия ден се присъединява и Матео. Миланците преминават канала Муца край остров Балбиана, навлизат в района на Лоди и го опустошават. На 25 септември лодианците отвръщат с нападение в миланската провинция, но са победени при Пантиляте; около двеста пленници, сред които Имбералдо дела Торе, са отведени в Трецо и Сициано.
На 1 юни 1295 г. подестът Енрико Танджентино да Бреша повежда огромна армия от около 33 000 души. След лагеруване край Виболдоне той се събира с Матео в укрепения Лоди Векио. На 18 юни миланците обсаждат Сан Коломбано, а лодианците – Кастелеоне. На 24 юни армията на Висконти лагерува на миля и половина от Лоди и разграбва селата му, но след като жителите поставят приемливи условия, войската се оттегля към Лаваня и на 29 юни се връща в Милано.
На 8 август умира Отоне Висконти, първият господар на Милано от рода Висконти, на 88 години.
На 11 септември е обявен мир между Сеньория Милано и Лоди, включващ изгонването на семейство Дела Торе от града.
На 21 октомври папа Бонифаций VIII назначава Руфино да Фрисето за архиепископ на Милано, отменяйки правото на местните ординарии да избират наследник. Недоволството забавя встъпването му в длъжност до ноември. Той умира на 21 юли 1296 г., а папата назначава Франческо Фонтана от провинция Парма.Giulini, Memorie, vol. IV, с. 753-755, 761-766 e 771-777
През юли 1296 г. подестът Салимбене събира нова армия в Мерате. Достигайки Леко, той взема 150 заложници, принуждава населението да се премести във Валмадрера и подпалва града, оставяйки само крепостта. Приет е закон, забраняващ възстановяването му. Вероятно Леко е наказан за съюз с Дела Торе, чието владение е близката Валсасина. Така река Ада разделя териториите на двете враждуващи фамилии, а Висконти запазват аванпост в района чрез крепостта на Леко.Giulini, Memorie, vol. IV, с. 777-778
Кампания срещу Джовани I Монфератски и съюзници През 1298 г. маркиз Джовани I Монфератски, след като проучва настроенията на съседните градове към Висконти, тайно създава лига срещу Матео с Павия, Кремона, Бергамо, Тортона, Верчели, Казале, маркиза на Салуцо Манфредо IV, Ацо VIII д’Есте и групи от Новара. Матео научава за това и укрепва позициите си: осигурява съюз с Дела Скала чрез брака на дъщеря си Катерина с Албоино дела Скала, успокоява напрежението в Парма, разчита на подкрепата на Болоня и изпраща 20-годишния си син Галеацо като подест в Новара.
На 18 март 1299 г. Манфреди Бекария и съюзниците му се събират в Мортара, където към тях се присъединяват Джовани I, граф Филипоне Лангоско и сили от Салуцо. При пристигането им в Новара една от портите е отворена и градът пада, а замъкът – няколко дни по-късно. Галеацо успява да избяга в Корбета. Вражеската армия преминава Тичино, опустошава западната миланска провинция и се оттегля, разрушавайки моста при Бернате. Подестът Бизача Рикарди укрепва Абиатеграсо и увеличава гарнизона във Виджевано.
След падането на Казале Матео свиква общия съвет, обвинява някои градове в предателство и е преизбран за капитан на народа за още пет години. Той едновременно започва мирни преговори и подготвя голяма армия: първо 300 мъже (по 50 на порта), после още 2400 (по 400 на порта), 3000 копиеносци, 1000 конници от Пиаченца, по 200 от Парма и Болоня, 150 пехотинци и 50 арбалетчици от Верона, както и чуждестранни наемници. Противниците също мобилизират сили и на 1 май свикват съвет в Павия, подновявайки лигата. На 9 май миланската армия лагерува между Розате и Абиатеграсо.
На 10 май Матео и Галеацо, заедно със Салимбене, правят демонстративен набег до стените на Павия, но без резултат. На 12 май армия от 10 000 пехотинци и 4000 конници, водена от Пиетро и Галеацо Висконти, преминава Тичино, подпалва Мортара и опустошава района. Новарци и верчелци стигат до Борголаведзаро, павийците – до Гарласко, а на 20 май всички се събират пред Виджевано, където към тях се присъединяват Монферат и Салуцо.
На 28 май миланците се връщат в Оцеро, подсилени с 500 бойци от Комо и 150 от Парма. На 2 юни отново преминават Тичино, принуждавайки врага да се оттегли към Гарласко. Висконти превземат и разрушават Гамболо, прогонвайки жителите на Новара, Верчели и Павия, след което атакуват Гарласко на 5 юни, но гарнизонът устоява.
На 6 юни е сключен мир, тъй като междувременно войски от Ферара навлизат в Джера д’Ада (4000 пехота и 700 конници), получават Крема от Енрико да Монца и лагеруват в Корте Палазио, заплашвайки Милано от изток. Бергамаските стигат до Озио Сото, а кремонците – до Касано. На 7 юни армията на Висконти се изтегля в Милано. На 12 юни Рикарди напредва към Касано и принуждава кремонците да бягат към Крема. Същия ден маркиз Мороело Маласпина пристига в Милано и е назначен за генерал-капитан. На 13 юни Рикарди преминава река Ада и започват преговори с Крема и Ферара, завършили с мир на 20 юни.
През юли Матео посредничи успешно за мир между Генуа и Венеция, а венецианците подпомагат сключването на нов мир между Милано и Павия със съюзниците ѝ. Останал без подкрепа, Джовани I Монфератски подписва мир с Милано на 4 септември.Giulini, Memorie, vol. IV, с. 786-795
Нови бунтове в Павия, Бергамо, Новара и Верчели