Карл Хайнрих Маркс () е германски философ, социолог, политикономист, политически журналист, обществен деец и идеолог. Много често е описван като една от най-влиятелните личности в историята на човечеството.
Известен е като един от най-видните критици на капитализма. Във философията формулира диалектическия и историческия материализъм, в икономиката – теорията за принадената стойност, а в политиката – теорията за класовата борба. Възгледът му за развитието на историята като резултат от класовата борба, в която едрият капитал и пролетариатът са антагонистични сили, е основно положение в марксизма – идеологията, възникнала на базата на неговите учения. За това свидетелства и уводът към известната му творба „Манифест на Комунистическата партия“ (1848 г.): „Историята на досега съществувалото общество е история на класовата борба“. Основното произведение на Маркс е „Капиталът“ (1867).Mehring, Franz, Karl Marx: The Story of His Life (Routledge, 2003) pg. 75John Bellamy Foster. „Marx's Theory of Metabolic Rift: Classical Foundations for Environmental Sociology“, American Journal of Sociology, Vol. 105, No. 2 (September 1999), pp. 366 – 405.Joseph Schumpeter Ten Great Economists: From Marx to Keynes. Volume 26 of Unwin University books. Edition 4, Taylor & Francis Group, 1952 ISBN 0-415-11078-5, 9780415110785
Той е организатор и активен участник в Първия интернационал, както и дългогодишен съратник на Фридрих Енгелс. Карл Маркс вярва, че социализмът в крайна сметка ще бъде заменен от бездържавно, безкласово общество, наречено комунизъм. Наред с вярата в неизбежността на социализма и комунизма, Маркс активно се бори и за практическото му прилагане, като се аргументира, че социалните теоретици и хората в неравностойно положение трябва да извършват организирани революционни действия за сваляне на капитализма и осъществяване на социално-икономическите промени. Неговите идеи намират приложение през XX век, когато са основани редица социалистически държави.
Биография Произход и ранни години (1818 – 1836)
Карл Маркс е роден на 5 май 1818 г. в Трир, тогава в Кралство Прусия, днес в Германия, в къща на улица Брюкергасе. Родителите му първоначално са нерелигиозни евреи, които приемат християнството преди неговото раждане. Прадядо му по майчина линия е равин в Нидерландия, а дядо му по бащина линия Майер Халеви Маркс и неговите предшественици са равини в Трир от 1723 година. Баща му Хайнрих Маркс, наричан като дете Хершел, е първият в рода, получил светско образование. Той става адвокат в горната средна класа, като в допълнение към доходите от основната му работа семейството притежава и няколко лозя в долината на Мозел. Преди раждането на сина си и след отмяната на еманципацията на евреите в Рейнланд Хершел преминава от юдаизма към официалната в Прусия Евангелска църква, приемайки немското име Хайнрих.
Хайнрих Маркс е човек от Просвещението, интересува се от идеите на Кант и Волтер. Либерал по убеждение, той е привърженик на исканията за провеждане на реформи и приемане на конституция в Прусия, която по това време е абсолютна монархия.
Майката на Карл, Хенриета Пресбург, е холандска еврейка от богато семейство и се покръства едва след смъртта на родителите си през 1825 г. Сестра ѝ се омъжва за богатия индустриалец Лион Филипс, чиито потомци по-късно ще основат компанията Филипс. Карл, брат му и сестрите му биват покръстени през 1824 г., отчасти поради страх от антисемитски изстъпления. Карл е далечен роднина с поета Хайнрих Хайне, също роден в еврейско семейство в Рейнланд, а пътищата им се пресичат на по-късен етап в живота им.Raddatz Karl Marx: A Political Biography
Малко се знае за детството на Карл Маркс. Третото от общо девет деца, той става най-възрастният син, когато брат му Мориц умира през 1819 г. Другите му братя и сестри са Софи, Херман, Хенриет, Луиз, Емили и Каролин. До 1830 г. с образованието му се занимава баща му. Когато 12-годишният Карл постъпва в гимназията в Трир, много от неговите учители са либерални хуманисти. Това не допада на консервативното правителство и през 1832 г. са направени няколко смени в учителския състав.
На 17-годишна възраст през октомври 1835 г. Маркс заминава за Университета в Бон. Въпреки че има желание да учи философия и литература, баща му настоява за право, тъй като има много по-голяма практическа стойност. Когато навършва 18 години, Карл Маркс е освободен от военна служба поради белодробни проблеми. В Бон той става член на Клуба на поетите, група, състояща се от политически радикали, които по това време са следени от полицията. Той също така е член и на Клуба на посетителите на механи (Landsmannschaft der Treveraner), общество на консуматорите на алкохол, като при това за известно време става съпредседател на клуба. Маркс освен това е въвлечен в различни спорове и пререкания, някои от които доста сериозни. През август 1836 г. участва в дуел с член на Korps Borussian на университета.
Въпреки че оценките му през първия семестър са добри, много скоро те се влошават, което принуждава баща му да го прехвърли в по-сериозния и академично ориентиран Университет Фридрих-Вилхелм в Берлин. В Берлин изучава юридически науки, история, история на изкуството и философия.
Хегелианство (1836 – 1843)
Прекарвайки лятото и есента на 1836 г. в Трир, Маркс започва да се отнася много по-сериозно към образованието и живота си. През лятото на 1836 г. се сгодява за Жени фон Вестфален, образована баронеса от управляващата пруска класа, която познава Маркс от детството си. След като разваля годежа си с един млад аристократ, за да бъде с Карл Маркс, връзката им е социално оспорвана поради разликите между техния етнически и класов произход, но Маркс се сприятелява с баща ѝ, либералния аристократ Лудвиг фон Вестфален, и по-късно посвещава докторската си дисертация на него.
През октомври 1836 г. пристига в Берлин и се записва в Юридическия факултет. Въпреки че учи право, той е очарован от философията и търси начин да съчетае двете, вярвайки, че „без философия нищо не може да се осъществи“. Маркс се интересува от философията на Хегел, чиито идеи са широко обсъждани сред европейските философски кръгове. По време на възстановяване след боледуване той се присъединява към Докторския клуб, студентска група, която обсъжда идеите на Хегел и чрез тях се свързва с група радикални мислители, известни като младохегелианци. През 1837 г. те се събират около Лудвиг Фойербах и Бруно Бауер, а Маркс започва особено тясно приятелство с Адолф Рутенберг. Младохегелианците критикуват метафизичните предположения на Хегел, но приемат неговия диалектически метод, като критикуват обществото, политиката и религията от една лява гледна точка.
Бащата на Маркс умира през май 1838 г., което води до намаляване на семейните приходи. Маркс се чувства емоционално много близо до баща си и цени спомените си за него след смъртта му. През този период той пише художествена литература – повести, драми и няколко любовни стихотворения, посветени на Жени. Всички те остават непубликувани. Той също така изучава английски и италиански език, учи история на изкуството и превежда класиците, след което се занимава с написването на дисертационния си труд, „Разликата между натурфилософиите на Демокрит и Епикур“, който завършва през 1841 г. Описван като смела и оригинална творба, в него той си поставя за цел да покаже, че „теологията трябва да се подчинява на възвишената мъдрост на философията“; трудът е спорен, особено сред консервативните професори в университета в Берлин. Маркс решава да го представи на по-либералния Университет в Йена, чийто факултет му присъжда докторската степен през април 1841 г. През март 1841 г. Маркс и приятелят му Бруно Бауер правят планове за списание, озаглавено „Атеистични архиви“, но тези планове никога не се осъществяват. През юли скандализират съгражданите си при посещение в Бон, като се напиват, смеят се в църква и яздят магарета по улиците.
Академичната кариера на Маркс се проваля поради нарастващата опозиция на правителството към класическия либерализъм и младохегелианците. Премества се в Кьолн през 1842 г. и става журналист, като изразява ранните си възгледи за социализма и интереса си към икономиката. Той критикува както десните европейски правителства, така и фигури от либералните и социалистически движения, които смята за неефективни и контрапродуктивни. Вестникът, за който работи, привлича вниманието на пруската цензура. Маркс се оплаква, че „нашият вестник трябва да бъде даван на полицията, която да го подуши, и ако носът на полицията помирише нещо нехристиянско или непруско, на вестника не е позволено да излезе“. След като публикува статия, критикуваща руската монархия, император Николай I иска вестникът да бъде забранен. Правителството на Прусия изпълнява молбата през 1843 г.
Седем години след годежа си, на 19 юни 1843 г. Маркс се жени за Жени в протестантска църква.
Париж, Брюксел и Кьолн (1843 – 1849)
Младото семейство се мести в Париж в края на октомври 1843 г., където Маркс се сприятелява с Хайнрих Хайне и Фридрих Енгелс. С последния го свързва дружба и съвместна работа до края на живота му. Именно Енгелс е този, който обръща внимание на Маркс за положението на работническата класа.
В Париж Маркс встъпва в непосредствен контакт с работническите организации, френските и немските имигранти, запознава се с Пиер-Жозеф Прудон и руските имигранти Михаил Бакунин и Василий Боткин. Завързва широки запознанства с френските радикални кръгове и с представители на революционните кръгове на различни страни, живеещи в Париж.
В началото на февруари 1845 г. Маркс пристига в Брюксел (където идва и Енгелс).Heinrich Gemkow, et al., Frederick Engels: A Biography, p. 102. Двамата написват съвместната работа „Немската идеология“,Karl Marx and Frederick Engels, „German Ideology“ contained in the Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 5 (International Publishers: New York, 1976) pp.19 – 539. в която правят критика на Хегел. През пролетта на 1847 г. Карл Маркс и Фридрих Енгелс се присъединяват към тайното пропагандистко общество, международната организация „Съюз на справедливите“P. N. Fedoseyev, Karl Marx: A Biography (Progress Publishers, Moscow, 1973) p. 124. (по-късно преобразуван в „Съюз на комунистите“), организиран от немските емигранти. По поръчение на това общество те съставят програма на комунистическата организация, знаменитият „Манифест на комунистическата партия“Karl Marx and Frederick Engels, „The Communist Manifesto“ contained in the Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 6, pp. 477 through 519., публикуван на 21 февруари 1848 г. в Лондон.
След началото на Февруарската революция от 1848 г. Маркс се връща в Париж, а след Мартенската революция пристига в Кьолн, Германия. Там му се отдава възможността да издаде ежедневния вестник „Neue Rheinische Zeitung“. Първият брой излиза на 1 юни 1848 г. В редакционния комитет влизат: Карл Маркс – главен редактор, Хенрих Бюргерс, Ърнст Дронке, Фридрих Енгелс, Георг Веерт, Фердинанд Волф, Вилхелм Волф – редактори. Този вестник се счита за орган на Съюза на комунистите. Вестникът прекратява съществуването си след поражението на Майското въстание през 1849 година в Саксония. На 19 май 1849 година излиза последният брой, отпечатан в червено мастило.
Лондон (1849 – 1883) Париж тогава е под властта на реакционерна контрареволюция и епидемия от холера и скоро Маркс е експулсиран от градските власти, които го считат за политическа заплаха. Със съпругата си Жени очакват четвърто дете, а не могат да се завърнат обратно в Германия или Белгия, затова през август 1849 търсят убежище в Лондон.The German Genius, Peter Watson, 2010