Жан-Пол Сартър (или СартрИзписването на името като Сартр е наложено с издаването на многобройни негови текстове. Сартър е правописът по съвременните правила за транскрибиране и образуване на срички на български – вж. „Официален правописен речник на българския език“, Просвета, София, 2012 г. изрично го дава за пример (27.6.1., стр. 33); „Кратка българска енциклопедия“, Издателство на БАН, София, 1963 г.,; „Енциклопедия А-Я“, Издателство на БАН, София 1970 г., 1999 г.; , []) е френски философ, писател, драматург и общественик.

Той е най-представителната фигура за екзистенциалистката философия, която обяснява в своите специализирани текстове и онагледява в художествени произведения – романи, разкази и драми. Той е и един от водещите представители на френската философия на XX век, както и на марксизма. Работите на Сартър оказват влияние и върху социологията, критическата и постколониалната теория и литературната критика.

Славата на Сартър е най-голяма в десетилетието след Втората световна война, но тя постепенно избледнява с еволюцията на неговите политически възгледи все по-наляво. Практически до края на живота си той остава фигура с международна значимост, като се включва в трибунала на Бъртранд Ръсел срещу войната във Виетнам, спасяването на бежанци и други каузи. Той е известен и със своята отворена връзка с известната феминистка Симон дьо Бовоар.

През 1964 г. Нобеловият комитет присъжда на Сартър Нобелова награда за литература за цялостното му творчество, но той отказва да я приеме, позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като по думите му „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“.

Биография Детство и образование (1905 – 1929)

Жан-Пол-Шарл-Аймар-Леон-Йожен Сартър () е роден на 21 юни 1905 г. в Париж. Баща му Жан-Батист Сартър е офицер във военноморския флот, а майка му Ан-Мари Швайцер е с елзаски произход и е братовчедка на нобеловия лауреат Алберт Швайцер. През 1906 г. бащата на Сартър умира и детето израства в семейството на майка си в парижкото предградие Мьодон, като за неговото възпитание особено се грижи дядо му Шарл Швайцер. Той е преподавател по немски език, отрано запознава малкия Жан-Пол с класическата литература и го насърчава да чете от внушителната библиотека, с която разполага. По-късно Сартър ще опише своите детски изживявания в автобиографичната си книга „Думите“.

През 1917 г. майката на Сартър се омъжва повторно и новото семейство се установява в град Ла Рошел. Сартър не харесва доведения си баща, а в училището, където е изпратен да учи, е отблъснат от поведението и манталитета на своите провинциални връстници. През 1920 г. Сартър се разболява тежко и е изпратен в Париж. Майка му смята, че за него е по-подходящо да остане там, и той продължава образованието си в лицея „Анри IV“.

Сартър се проявява като блестящ ученик и завършва елитния клас с класически профил. По това време е привлечен от философията, след като прочита есе на Анри Бергсон. Негов съученик в лицея е Пол Низан – бъдещ писател, с когото през следващите двадесет години го свързва близко приятелство. Двамата влизат в подготвителния курс за „Екол нормал сюпериор“ и две години по-късно вземат успешно приемния изпит.

Сартър се справя с лекота с програмата във висшето училище, чете много и започва да пише поезия, песни и проза. Популярен е сред състудентите си и някои от тогавашните му добри приятели по-късно стават известни: Реймон Арон, Морис Мерло-Понти. Влияние върху него оказват много страни на западната философия, като той възприема идеи от Имануел Кант, Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Сьорен Киркегор, Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер. Може би най-силно е влиянието върху философското развитие на Сартър на посещаваните от него в продължение на години ежеседмични семинари на Александър Кожев.

Още след постъпването си в „Екол нормал“ Сартър става известен като един от най-активните шегаджии в училището. През 1927 г. негова антивоенна карикатура в училищно издание в съавторство с Жорж Кангилем, предизвиква особено възмущение у директора Гюстав Лансон. През същата година, заедно със свои колеги, той изпраща до много вестници невярно съобщение, че известният авиатор Чарлз Линдберг ще получи почетна титла от „Екол нормал“. За събитието се събира хилядна тълпа, организаторите на мистификацията представят двойник на пилота, а последвалият скандал принуждава Лансон да подаде оставка.

През 1928 г. Сартър изненадващо се проваля на изпита за преподавателски права, но следващата година заема първо място и получава диплома по философия.

През 1929 г. Сартър се запознава със Симон дьо Бовоар, която по това време учи в Сорбоната, а по-късно става известна писателка и феминистка и отдава много сили на философията. Двамата стават неразделни и той ѝ предлага брак. По финансови причини не сключват брак, но остават близки до края на живота си, без да имат деца и без да живеят заедно. През тези години двамата имат и други интимни връзки.

30-те години на XX век След приключване на следването си Сартър служи в армията от 1929 до 1931 г., като за известно време е метеоролог. След уволнението си от армията преподава философия до 1944 г. в няколко различни лицея: в Хавър (1931 – 1936), в Лаон (1936 – 1937), в Ньой сюр Сен (1937 – 1939) и в парижкия лицей „Кондорсе“ (1941 – 1944).

През 1932 г. Сартър попада на книгата „Пътешествие до края на нощта“ от Луи-Фердинан Селин, която му оказва изключително силно въздействие. От 1933 до 1934 г. е лектор на мястото на Реймон Арон във Френския институт в Берлин, където също изучава феноменологичната философия на Едмунд Хусерл. Още през 1930 г. Арон го насочва да прочете „Теория на интуицията във феноменологията на Хусерл“ на Еманюел Левинас. Неохегелианското възраждане, водено от Александр Кожев и Жан Иполит през тези години вдъхновява цяло поколение френски мислители, сред които и самият Сартър, да открие Хегеловата „Феноменология на духа“.

Втората световна война (1939 – 1945) През 1939 г. Сартър е мобилизиран във френската армия, където служи като метеоролог. При започването на военните действия е пленен през юни 1940 г. и е държан девет месеца като военнопленник (Stalag 12D). За Коледа съчинява първата си театрална пиеса – Barionà, fils du tonnerre. Заради крехкото си здраве Сартър е освободен през април 1941 г. Той отново започва работа като учител, след като му е върнат статутът на цивилен. Назначен е в Lycée Pasteur в близост до Париж. Сартър се настанява в хотел Мистрал, близо до Монпарнас, и заема мястото на един учител евреин, комуто било забранено да преподава.

След като се завръща в Париж на 21 май 1941 г., Сартър участва в учредяването на съпротивителната група Socialisme et Liberté (Социализъм и свобода) заедно със Симон дьо Бовоар, Мерло-Понти и други. През август той и Бовоар заминават на Френската ривиера, търсейки подкрепата на Андре Жид и Андре Малро. Жид и Малро се колебаят и това е вероятната причина за разочарованието и обезкуражаването на Сартър. Разтуря групата Socialisme et Liberté е разтурена поради подозрението, че е разкрита.Подробности от този епизод в биографията на Сартър са подложени на съмнение едва след неговата смърт (и смъртта на Бовоар).

Сартър започва да пише преди войната и публикува „Погнусата“ (La Nausée) през 1938 г. Няколко месеца по-късно излиза неговият сборник с разкази „Стената“. По време на позиционната война, в условията на принудително бездействие, за година и половина той изписва няколко хиляди страници – те включват скици, упражнения и чернови за по-късните му работи.Изписва петнайсетина бележника (Carnets), от които шест са намерени, като основното им съдържание е предадено в Sartre J-P., Carnets de la drole de Guerre, Paris: Gallimard, 1995 Докато е в плен, чете немска философия и след завръщането си в Париж доста бързо написва книгата „Битие и нищо“ (L'Être et le néant), която излиза през 1943 г. По време на окупацията се играят две негови пиеси: „Мухите“ и „При закрити врата“.

След август 1944 г. и освобождението на Париж той е активен сътрудник в Combat – вестник, създаден от Албер Камю – философ и писател, споделящ сходни убеждения с неговите. Сартър и Бовоар остават приятели с Камю, докато той не се отказва от комунизма.

Идеите си Сартър разпространява чрез политическото, литературно и философско издание Les Temps modernes („Модерни времена“), което основава през 1945 г. За списанието допринасят също така и Симон дьо Бовоар, Мерло-Понти и Реймон Арон. Les Temps modernes поставя принципите за отговорността на интелектуалците пред своето време, както и за ангажираността на съвременната литература.

Модата на екзистенциализма и последни години (1945 – 1980) Философията на екзистенциализма и най-вече самият Сартър добиват огромна популярност след освобождението на Франция от немската окупация. През 1945 г. Сартър изнася лекцията „Екзистенциализмът е хуманизъм“, при което се стича многохилядна публика.По-следващата ѝ публикация през 1946 г. става без одобрението на Сартър, който я счита за опростение, направено за случая; бълг. превод Сартър, Ж.-П., Философска мисъл, 1989, № 4, 194.

От 1945 г. Сартър обитава жилище почти на ъгъла на булевард „Сен Жермен“ и прекарва времето си в квартала, който е притегателен център за всички, които се опитват да откриват нови начини на живот. Това са младежите, студенти или не, множество американски стипендианти, гостуващи и местни музиканти и целият творчески контингент, обитаващ традиционно съседния квартал Монпарнас. С денонощната си активност „Сен Жермен де Пре“ за няколко години се превръща в митично място,Борис Виан, Наръчник на Сен-Жермен-де-Пре, „Леге Артис“, 2003; макар и за кратко, „екзистенциалист“ става нарицателно (подобно на „битник“ и по-късно – на „хипи“) а по-късно остава като туристическа атракция. Мястото, където булевардът се пресича от улицата, на която живял Сартър, през 2000 г. парижките общинари назовават площад „Жан-Пол Сартър и Симон дьо Бовоар“.

Сартър умира на 15 април 1980 г. в Париж на 74-годишна възраст. В последния му път го изпращат петдесет хиляди души. След смъртта му с неговото писмено наследство се разпорежда осиновената Арлет Елкаим-Сартър.

Философия

Сартър остава известен като философ екзистенциалист, макар че с времето възгледите му търпят известна еволюция: към феноменологическия метод, който прилага в Битие и нищо, той се опитва, невинаги успешно, да добавя елементи от марксизма и психоанализата, чрез които да се отчита историческата ситуираност на човека.

Първите си философски работи Сартър публикува в годините преди войната. Това са изследвания на способността за въображениеВъобръжението, София: Аргес; L'Imaginaire, Paris, 1940 и една феноменологично повлияна теория на емоциите.Esquisse d'une theorie des emotions Битие и нищо излиза през 1943 г. и остава най-значимата му книга. След нея той се опитва да разработи теория на морала, но написаното вижда бял свят едва след смъртта му.Cahiers pour une morale; също Истина и съществуване, София: Сонм, 2003 В началото на 60-те години на XX век публикува първия том на една Критика на диалектическия разум, но и нейното продължение излиза посмъртно. През 70-те години на XX век Сартър работи над книгата Идиотът на семейството – грандиозен историко-биографичен труд, посветен на Гюстав Флобер, от който последователно излизат три части.

Многобройните си публицистични текстове и есета Сартър издава в една номерирана поредица, наричана „Ситуации“.

Личната свобода