Община Сунгурларе се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

География Географско положение, граници, големина Общината се намира в най-северозападната част на област Бургас. С площта си от 794,967 km2 заема 3-то място сред 13-те общини на областта, което съставлява 10,26% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на изток – община Руен; на юг – община Карнобат; на югозапад – община Стралджа от област Ямбол; на запад – община Котел от област Сливен; на север – община Върбица и община Смядово от област Шумен.

Релеф, води Релеф Релефът на общината е разнообразен – равнинен, ниско и средно планински. Централната и югоизточна част е заета от обширното Сунгурларско поле, което представлява северозападно разклонение на Карнобатската котловина. По перифериите на общината са разположени склоновете на пет планини, явяващи се части на Източна Стара планина. На север от долината на Луда Камчия, до границата с Шуменска област и източно от Върбишкия проход се простират южните склонове на Върбишка планина с най-висока точка връх Калето 599 m, източно от прохода. Най-северозападния ъгъл на общината на запад от Върбишкия проход е зает от югоизточните склонове на Котленска планина с най-висока точка връх Каракус 1046 m, най-високата точка на общината. На запад от Сунгурларското поле, между долините на реките Луда Камчия на север и Мочурица на юг се издигат най-източните части на Стидовска планина (връх Крайната могила 534 m). В най-източната част, южно от долината на Луда Камчия се простират най-западните разклонения на Карнобатска планина с връх Илийца (684 m). И накрая, в най-южната част, в завоя на река Мочурица се простират северните склонове на ниския старопланинския рид Терзийски баир с връх Кръста (472 m). Най-ниската точка на общината е 138 m н.в., намираща се в коритото на река Луда Камчия, източно от село Завет.

Води и водни ресурси Територията на община Сунгурларе попада в два водосборни басейна: на север Черноморския, на юг Беломорския. Главният вододел върви по билото на Стидовска планина, минава през Карнобатския проход и продължава по билото на Карнобатска планина. Към Черноморския водосборен басейн се отнася средното течение на река Луда Камчия, която навлиза в общината от запад при село Дъбовица, тече в източна посока между Котленска и Върбишка планина на север и Стидовска и Карнобатска планина на юг и напуска общината източно от село Завет. Най-големият ѝ приток, вливащ се в нея на територията на общината е Медвенска река (ляв). На река Луда Камчия е изграден големият язовир Камчия, водите на който се използват предимно за водоснабдяване на множество населени места в Югоизточна България. Южната част на общината е заета от басейна на река Мочурица (ляв приток на Тунджа), която отводнява южните склонове на Стидовска и Карнобатска планина и северните склонове на Терзийски баир и цялото Сунгурларско поле. Освен големия язовир Камчия в общината са изгаредни и множество микроязовири, които осигуряват вода за напояване за земеделските култури основно в Сунгурларско поле. В най-западната част на общината, западно от село Скала, на билото на Стидовска планина се намира естественото Скаленско езеро.

Население Население на община Сунгурларе през годините, според данни на НСИ:

ГодинаНаселение2010 12 6852011 12 3902012 12 2292013 12 1232014 12 0212015 11 9252016 11 7592017 11 6202018 11 5192019 11 4092020 11 3432021 11 1892022 10 4202023 10 3792024 10 2882025 10 130

Численост и движение Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 Раждаемост 130 152 107 113 123 126 130 112 89 99 116 117 95 119 105 108 96 102 Смъртност 262 216 280 291 263 250 240 259 242 264 230 243 263 294 268 240 209 215 Естествен прираст -132 -64 -173 -178 -140 -124 -110 -147 -153 -165 -114 -126 -168 -175 -163 -132 -113 -113

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 Раждаемост 9.7 11.5 8.4 9.1 10.1 10.4 10.8 9.4 7.6 8.5 10.1 10.3 8.4 10.6 10.1 10.4 9.3 10.1 Смъртност 19.5 16.4 22.1 23.4 21.5 20.6 20.0 21.7 20.6 22.7 20.0 21.3 23.2 26.3 25.7 23.1 20.3 21.2 Естествен прираст -9.8 -4.9 -13.7 -14.3 -11.4 -10.2 -9.2 -12.3 -13.0 -14.2 -9.9 -11.0 -14.8 -15.7 -15.6 -12.7 -11.0 -11.1

Етнически състав Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %) Общо 12 559 100.00 Българи 6193 49.31 Турци 3553 28.29 Роми 929 7.39 Други 76 0.60 Не се самоопределят 122 0.97 Неотговорили 1686 13.42

Населени места Общината има 28 населени места с общо население 10 583 жители към 7 септември 2021 г.

+ Списък на населените места в община Сунгурларе, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Бероново 64 28,814 Исуплии (до 1934 г.) Лозарево 791 24,758 Комарево (до 1938 г.) Босилково 52 9,858 Лозица 10 6,091 Ени махле (до 1934 г.) Ведрово 65 14,623 Казалък ени махле (до 1934 г.), Казалък (от 1934 г. до 1938 г.), Зайчари (от 1938 г. до 1964 г.) Манолич 973 104,797 Везенково 333 43,179 Кадър факлии (до 1934 г.) Подвис 374 55,751 Велислав 118 18,279 Фелкач (до 1978 г.) Прилеп 534 30,105 Вълчин 333 16,139 Куркоджа, Курт коджа (до 1934 г.) Пчелин 39 9,947 Таш аръ (до 1934 г.) Горово 21 6,404 Индже кьой (до 1934 г.), Горица (от 1934 г. до 1961 г.) Садово 133 57,211 Грозден 809 13,844 Санджикларе (до 1934 г.) Скала 16 25,566 Кая баш (до 1934 г.) Дъбовица 24 24,723 Шехово (до 1978 г.) Славянци 632 20,948 Черкешлии (до 1890 г.), Фердинандово (от 1890 г. до 1947 г.) Есен 41 29,081 Касъмчево (до 1934 г.) Сунгурларе 2767 50,290 Завет 76 15,343 Барък (до 1934 г.) Съединение 915 30,125 Камчия 60 55,512 Камчи махле (до 1934 г.) Терзийско 57 29,035 Терзелии (до 1934 г.) Климаш 281 15,995 Черница 267 21,738 Ени кьой (до 1934 г.) Костен 275 22,513 Чубра 523 14,298 Абдал кьой (до 1934 г.) ОБЩО 10583 794,967 няма населени места без землища

Административно-териториални промени Указ № 554/обн. 29.10.1890 г. – преименува с. Черкешлии на с. Фердинандово; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Исуплии на с. Бероново; – преименува с. Кадър факлии на с. Везенково; – преименува с. Куркоджа (Курт коджа) на с. Вълчин; – преименува с. Индже кьой на с. Горица; – преименува с. Санджикларе на с. Грозден; – преименува с. Касъмчево на с. Есен; – преименува с. Барък на с. Завет; – преименува с. Казалък ени махле на с. Казалък; – преименува с. Ени махле на с. Лозица; – преименува с. Българско бей кьой на с. Огнен; – преименува с. Кая баш на с. Скала; – преименува с. Терзелии с. Терзийско; – преименува с. Ени кьой на с. Черница; – преименува с. Абдал кьой на с. Чубра; МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Мура дере на с. Змеево; – преименува с. Камчи махле на с. Камчия; – преименува с. Морафта на с. Морава; – преименува с. Кърджилар на с. Поляк; – преименува с. Таш аръ на с. Пчелин; – преименува с. Дере кьой на с. Речка; – преименува с. Салихлер на с. Смочево; МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава с. Речка; МЗ № 3287/обн. 11.10.1938 г. – преименува с. Казалък на с. Зайчари; – преименува с. Комарево на с. Лозарево; между 1946 и 1956 г. – заличено е с. Поляк поради изселване, без административен акт; МЗ № 1189/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Фердинандово на с. Славянци; Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Хотал на с. Подем; Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава селата Морава и Подем и ги обединява в едно ново населено място – с. Съединение; Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува с. Горица на с. Горово; Указ № 466/обн. 28.08.1964 г. – преименува с. Зайчари на с. Ведрово; Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Сунгурларе за с.гр.т. Сунгурларе; Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с.гр.т. Сунгурларе за гр. Сунгурларе; Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава селата Змеево и Рупча и присъединява землищата им към с. Подвис; – заличава с. Смочево и присъединява землището му към с. Манолич; Указ № 1060/обн. 02.06.1978 г. – преименува с. Фелкач на с. Велислав; – преименува с. Шехово на с. Дъбовица; Указ № 268/обн. 13.08.2002 г. – отделя с. Огнен и землището му от община Сунгурларе и го присъединява към община Карнобат, област Бургас; Реш. МС № 94/обн. 22.02.2013 г. – заличава с. Балабанчево и присъединява землището му към гр. Сунгурларе; – заличава с. Каменско и присъединява землището му към с. Манолич.

Транспорт В югоизточната част на общината, от изток на запад, а след това на юг преминава участък от 36 km от Трета железопътна линия София – Варна, между гарите Комунари – Дъскотна – Карнобат. На територията на общината е разположена голяма жп гара в с. Лозарево, която обслужва общинския център Сингурларе и околните села.

През общината преминават частично или изцяло 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 113,3 km: участък от 22,5 km от Републикански път I-7 (от km 196,9 до km 219,4); участък от 33,7 km от Републикански път II-73 (от km 44,7 до km 78,4); началният участък от 22,5 km от Републикански път III-705 (от km 0 до km 22,5); началният участък от 7,3 km от Републикански път III-7006 (от km 0 до km 7,3); началният участък от 9,8 km от Републикански път III-7305 (от km 0 до km 9,8); началният участък от 17,5 km от Републикански път III-7306 (от km 0 до km 17,5).

Топографска карта

Източници

Външни препратки

Бележки