Община Вълчи дол се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

География Географско положение, граници, големина Общината се намира в най-северозападната част на област Варна. С площта си от 472,518 km2 заема 3-то място сред 12-те общини на областта, което съставлява 12,35% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на югоизток – община Аксаково и община Суворово; на югозапад – община Ветрино; на запад – община Нови пазар от област Шумен; на северозапад – община Никола Козлево от област Шумен; на север и североизток – община Добрич-селска от област Добрич.

Релеф, води Релефът на общината е хълмисто-равнинен, с плоски и загладени хълмове, с недълбоки долини с полегати склонове. В западната част се простират крайните източни разклонения на Лудогорското плато с максимална височина 337 m, разположена западно от село Генерал Колево. Останалата източна половина е заета от най-южните части на Добруджанското плато, като тук надморската височина рядко надхвърля 250 m. Югоизточно от общинския център Вълчи дол е най-ниската точка на общината – 178 m.

Цялата територията на общината се отнася към Дунавския водосборния басейн. От юг-югозапад на изток-североизток, през средата на общината със своето средното течение протича река Карамандере, ляв приток на Суха река, която от своя страна се влива като суходолие в река Дунав на румънска територия.

На територията на общината има изградени няколко по-големи микроязовира, по-големи от които са „Генерал Киселово“, „Страхил“, „Стефан Караджа“, „Брестак 1“ и други, водите на които се използват основно за напояване на земеделските земи.

Населени места

Общината се състои от 22 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Бояна 168 16,435 Кокарджа Калоян 181 17,191 Юнуз бунарБрестак 746 38,673 Карааач Караманите 265 22,143 КараманлъВойводино 182 31,609 Пашайиит Дереси Кракра 5 11,016 Емиргази, Йени кьойВълчи дол 2535 18,695 Куртдере Метличина 91 18,201 Хамбарлък, Житник, АнбарлъкГенерал Киселово 404 26,650 Емиркьой, Емирово Михалич 524 17,743 Махалъч, ГаазиоолуГенерал Колево 213 32,902 Араплар Оборище 236 13,409 СеметДобротич 305 16,191 Шадъкьой, Михалич, Шадъолу Радан войвода 200 16,646 БурханларЕсеница 269 12,841 Касъмлар Стефан Караджа 486 29,642 Караджаот Орманъ, ЛиманЗвънец 43 6,635 Чанлар Страхил 21 11,885 КоркутИзворник 166 13,329 Бунарлъ, Пънарлъ, Хисарлък Червенци 318 44,715 КъзълджъларИскър 80 17,713 Аккоюнлу, Кючюк пънар Щипско 170 38,254 Хасърджък, Хасъджък ОБЩО 7608 472,518 няма населени места без землища

Административно-териториални промени Указ № 620/обн. 30.11.1890 г. – преименува с. Кокарджа на с. Бояна; през 1934 г. – с. Курт дере е преименувано на с. Вълчи дол (по името на близката гара Вълчи дол) без административен акт; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Кара агач на с. Брестак; – преименува с. Араплар на с. Генерал Колево; – преименува с. Шадъ кьой на с. Добротич; – преименува с. Касъмлар на с. Есеница; – преименува с. Бунарлии на с. Изворник; – преименува с. Ак коюн на с. Искър; – преименува с. Юнуз бунар на с. Калоян; – преименува с. Караманлии на с. Караманите; – преименува с. Емир гази (Ени кьой) на с. Кракра; – преименува с. Хамбарлък на с. Житник; – преименува с. Михалъч на с. Михалич; – преименува с. Семет на с. Оборище; – преименува с. Дере кьой на с. Поток; – преименува с. Караджа на с. Стефан Караджа; – преименува с. Коркут на с. Страхил; – преименува с. Къзълджилар на с. Червенци; – преименува с. Хасърджик на с. Щипско; МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Пашаит на с. Войводино; – преименува с. Емир кьой (Емирово) на с. Генерал Киселово; – преименува с. Чанлар на с. Звънец; – преименува с. Бурханлар на с. Радан войвода; МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Житник на с. Метличина; Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Поток и го присъединява като квартал на с. Караманите; Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава гар.с. Оборище и го присъединява като квартал на с. Оборище; Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Вълчи дол за с.гр.т. Вълчи дол; Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с.гр.т. Вълчи дол за гр. Вълчи дол.

Население

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 10052 5539 1942 1068 35 82 1386 100,00 55,10 19,31 10,62 0,34 0,81 13,78Вълчи дол 3179 2155 63 130 5 20 806 Вълчи дол 67,78 1,98 4,08 0,15 0,62 25,35Бояна 236 63 54 105 0 0 14 Бояна 26,69 22,88 44,49 0,00 0,00 5,39Брестак 970 851 66 30 18 Брестак 87,73 6,80 3,09 1,85Войводино 253 83 107 61 Войводино 32,80 42,29 24,11Генерал Киселово 535 225 266 0 4 0 40 Генерал Киселово 42,05 49,71 0,00 0,74 0,00 7,47Генерал Колево 272 45 153 60 0 4 10 Генерал Колево 16,54 56,25 22,05 0,00 1,47 3,67Добротич 389 155 147 80 Добротич 39,84 37,78 20,56Есеница 364 149 212 1 Есеница 40,93 58,24 0,27Звънец 60 19 24 0 6 Звънец 31,66 40,00 0,00 10,00Изворник 184 76 75 29 2 Изворник 41,30 40,76 15,76 1,08Искър 102 70 0 3 0 0 29 Искър 68,62 0,00 2,94 0,00 0,00 28,43Калоян 266 238 25 0 0 Калоян 89,47 9,39 0,00 0,00Караманите 309 152 95 0 57 Караманите 49,19 30,74 0,00 18,44Кракра 14 14 0 0 0 0 0 Кракра 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Метличина 147 141 0 4 Метличина 95,91 0,00 2,72Михалич 602 115 28 271 0 18 170 Михалич 19,10 4,65 45,01 0,00 2,99 28,23Оборище 284 113 147 7 4 0 13 Оборище 39,78 51,76 2,46 1,40 0,00 4,57Радан войвода 386 23 305 3 0 13 42 Радан войвода 5,95 79,01 0,77 0,00 3,36 10,88Стефан Караджа 715 175 464 60 0 Стефан Караджа 24,47 64,89 8,39 0,00Страхил 57 4 53 0 0 0 0 Страхил 7,01 92,98 0,00 0,00 0,00 0,00Червенци 518 473 5 10 29 Червенци 91,31 0,96 1,93 5,59Щипско 210 200 0 0 6 0 4 Щипско 95,23 0,00 0,00 2,85 0,00 1,90

Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 10 052 100,00Православие 4 006 39,85Католицизъм 33 0,32Протестантство 37 0,36Ислям 1 885 18,75Друго 7 0,06Нямат 265 2,63Не се самоопределят 925 9,20Непоказано 2 894 28,79

Транспорт В източната част на общината, в т.ч. и през общинския център преминава участък от 20 km от трасето на жп линията Варна – Добрич – Кардам.

През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,5 km: участък от 14,1 km от Републикански път II-27 (от km 23,6 до km 37,7); участък от 22,3 km от Републикански път III-207 (от km 6,9 до km 29,2); целият участък от 11,9 km от Републикански път III-2072; участък от 22,2 km от Републикански път III-2702 (от km 8,7 до km 30,9).

Топографска карта

Източници

Външни препратки