Теодосий Тодоров Анастасов е български писател.
Биография Роден е на 12 май 1895 г. във Велико Търново. Завършва основно образование в родния си град, гимназия - във Видин (1914) и Школата за запасни офицери. Участва в Първата световна война. Учителства три години във Видинско - Грамада, Българска Раковица, Ново село и др.
От 1921 г. живее в София. Работи в театър „Одеон“ и учи в Свободния университет за политически и стопански науки, днес УНСС. След завършването си (1925) е отново чиновник. Редактор е на първия студентски вестник „Студентска мисъл“ (1924). През 1924 г. във в. „Лъч“ публикува първия си разказ, „Без път“, посветен на работниците. От 1935 г. редактира заедно с Никола Никитов библиотеките „Велики българи“ (1935-1945), „Български царе“ (1937-1945) и „Художествено историческо четиво“ (1940) – издания на „Ново училище“. След 1945 г. сътрудничи на периодичния печат.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 8 юни 2026 г
Умира на 22 март 1983 г. в София.
Библиография „Малък свят“ (разкази, 1929), „Петър Делян“ (историческа повест, 1929), „Дунавски нощи“ (разкази, 1932), „Бан Янука“ (историческа повест, 1934), „Светогорският монах“ (1935, ІІ издание под заглавие „Отец Паисий“ – 1937, ІІІ издание – 1943), „Последният патриарх“ (1935, ІІ изд. под заглавие „Патриарх Евтимий“, 1939, ІІІ изд. – 1943), „Стружките братя“ (1935, ІІ изд. – „Братя Миладинови“, 1939, ІІІ изд. – 1942), „Великият скитник“ (ІІ изд. – „Г. С. Раковски“, 1937, ІІІ изд. -1941, ІV изд. – 1943), „Ядовитото перо“ (1935, ІІ изд. – „Любен Каравелов“, 1937, ІІІ изд. – 1942), „Поетът бунтовник“ (1935, ІІ изд. – „Христо Ботев, 1936, ІІІ изд. – 1942, ІV изд. – 1944), „Апостолът на свободата“ (1935, ІІ изд. – „Васил Левски“, 1936, ІІІ изд. – 1941, ІV изд. – 1942), „Балканският орел“ (1935, ІІ изд. – „Хаджи Димитър“, 1937, ІІІ изд. – 1943), „Константин Фотинов, Стефан Караджа“ (1935, ІІ изд. – 1941, ІІІ изд. – 1945), „Под морското слънце“ (разкази, 1936), „Цар Самуил“ (1937, ІІ изд. – 1941, ІІІ изд. – 1943), „Цар Калоян“ (1937, ІІ изд. – 1941, ІІІ изд. – 1943), „Цар Михаил Шишман“ (1937, ІІ изд. – 1942), „Цар Иван Александър“ (1937, ІІ изд. – 1942), „Христо Г. Данов“ (1938, ІІ изд. – 1943), „Бачо Киро Петров“ (1938, ІІ изд. – 1942), „Дунавски разкази“ (1938), „Предисторически човек“ (1940), „В Асировавилония“ (1940), „Евреи“ (1940), „Даме Груев“ (1942; ІІ изд. – 1947), „Крали Марко“ (приказен роман, 1945; ІІ преработено издание – 1981), „Пламък в огнището“ (роман, 1947), „Борис Сарафов“ (1947), „Бачо Киро“ (повест, 1955; ІІ изд. – 1981), „Патриарх Евтимий“ (повест, 1957), „Опълченци“ (разкази, 1960; ІІ изд. – 1974), „През Балкана“ (разкази, 1962), „Берковска хроника: Случки от младите години на Иван Вазов“ (1978), „Из недалечното минало“ (1982).
Бележки
Категория:Български автори на исторически романи Категория:Български автори на разкази Категория:Български биографи Категория:Български учители Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Възпитаници на УНСС Категория:Родени във Велико Търново Категория:Починали в София