Николай Василиевич Гогол (; ) е руски писател . Признат класик на руската литература. Наричан е баща на руската проза. Най-известната му творба е романът Мъртви души, разглеждан от мнозина като първия модерен руски роман.

Биография и творчество Роден е на 1 април 1809 г. (стар стил 20 март 1809) в семейното имение в местечко Сорочинци (днес село Большие Сорочинцы), край град Полтава, днес в Украйна. Рожденото му име е Николай Василиевич Яновский. Според семейна легенда, фамилията Гогол произлиза от стар казашки род, потомък на известния казак Остап Гогол, който е бил хетман на Дяснобрежно казачество през XVII век. Въпреки че дядото на Гогол, Афанасий Демянович Гогол-Яновски (1738 – 1805), е записал в официален документ, че „неговите предци са с фамилия Гогол и са поляци“, повечето биографи са склонни да вярват, че той все пак е малорусин (украинец).

Бащата на Гогол, Василий Афанасиевич Гогол-Яновски (1777 – 1825), умира, когато Николай е на 15 години. Бащата е образован и благороден човек, забележителен разказвач, писал пиеси за домашния театър. Смята се, че последното определя интереса на бъдещия писател към театъра. Майката на Гогол, Мария Ивановна (1791 – 1868), се омъжва на 14-годишна възраст за два пъти по-възрастния Василий. Освен Николай (който е третото дете), в семейството има още единадесет деца.

През 1828 г., твърдо решен да стане писател, Гогол отива да живее в Санкт Петербург. Там той се издържа сам. Въпреки че се интересува от литература, мечтае да стане добър актьор. Обаче столицата на Русия не приветства с отворени обятия младия писател и първата му творба от 1829 г. се оказва пълен провал.

Гогол сътрудничи в алманасите Северные цветы и Литературная газета, като така е въведен в приятелския кръг на Александър Сергеевич Пушкин. Голям успех му донася сборникът „Вечери в селцето край Диканка“, описващ традиционния бит и нрави в украинско който предизвиква възторжени отзиви от водещи фигури в руските литературни среди, като поета Александър ПушкинПушкин A.С. – Письмо к издателю "Литературных прибавлений к Русскому инвалиду", Вечера на хуторе близ Диканьки. Изд. второе. (Рецензия) и критика Висарион Белински. След като се проваля като помощник-лектор по световна история в Санктпетербургския институт, решава да се отдаде изцяло на писането. През януари 1835 година издава сборника с есета и повести „Арабески“, включващ „Портрет“, „Невски проспект“ и „Записки на един луд“, който няма голям успех.

В продължение на няколко години след публикуването на успешната първа част на романа „Мъртви души“ Гогол пътува в Западна Европа, опитвайки се да работи върху негово продължение, като изглежда коренно променя своя мироглед в консервативна и религиозна посока. В сборника под формата на писма до свои читатели той се опитва да представи тези промени. Излизането на „Избрани места“ е посрещнато с шумна изненада в руските литературни среди, като много почитатели на „Мъртви души“, сред които и известният критик Висарион Белински обвиняват Гогол в превръщането му в панегирист на назадничавите нрави.Выбранные места из переписки с друзьями – Николай Гоголь Самият Гогол изглежда остава потресен от тази реакция и не публикува нищо до края на живота си шест години по-късно.

Умира на 4 март 1852 г. от крайно физическо изтощение, защото се опитва чрез гладуване „да изгони дявола от себе си“, и е погребан в гробището на Новодевическия манастир. Последните му думи са: „Ще се смея през сълзи.“

Ролята на писателя в съвременната световна култура е огромна.

Литературни произведения Вечер преди Иван Купала. (Вечери в селцето край Диканка) 1830 Вий. (Миргород) 1833 – 1842 Женитба. 1833 – 1841 Омагьосано място. (Вечери в селцето край Диканка) 1829 – 1830 Записки на един луд. 1834 Иван Фьодорович Шпонка и леля му. (Вечери в селцето край Диканка) 1831 Майска нощ, или Удавница. (Вечери в селцето край Диканка) 1829 – 1831 Мъртви души. 1835 – 1841 Невски проспект. 1833 – 1834 Нос (1836) Шинел Нощ преди Коледа. (Вечери в селцето край Диканка) 1830 Повест за това как се сбиха Иван Иванович и Иван Никифорович (Миргород) 1833 Портрет. 1833 – 1834, 1842 Предисловие. (Вечери в селцето край Диканка) 1831 Ревизор. 1836 Сорочинският панаир. (Вечери в селцето край Диканка) 1829 – 1831 Старосветски помещици. (Миргород) 1832 Страшната мъст. (Вечери в селцето край Диканка) 1832 Тарас Булба. (Миргород) 1833 – 1842 Каляска. 1836 Избрани места от кореспонденцията с приятели. 1846

Бележки

Външни препратки

От и за Николай Гогол в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС

Произведения на Николай Гогол в Библиотеката на Максим Мошков Николай Васильевич Гоголь – жизнь и творчество, биография, книги Гоголя Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Николай Гогол, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано Николай Гогол в Encyclopædia Britannica

Николай Гогол – изгарянето на втория том на „Мъртви души“