Димитър Михайлов е възрожденски зограф, представител на Самаринската художествена школа.
Биография Роден е в град Крушево в семейството на видния зограф от Самарина Михаил Анагност. По-голям брат е на зографа Николай Михайлов. Учи при баща си и първоначално работи заедно с него като изписва много икони в Албания и Македония. Подписите му са предимно на гръцки и рядко на български, като например в Бигорския манастир. В 1830 - 1833 година с Михаил изписват трапезарията на Бигорския манастир. В 1832 година Димитър се замонашва се в манастира под името Данаил (Даниил), а по-късно служи като протосингел на Пелагонийската митрополия. Като такъв на 26 март 1842 година пише писмо до игумена на Рилския манастир, с което го информира за желанието на баща му Михаил да изпише новия католикон. В 1848 година изписва храма „Света Параскева“ в Халики, Трикалско. Негова е и иконата на „Свети Димитър“ (1870) от църквата.
Негови са иконите и царските двери в митрополитския храм „Успение Богородично“ в Елбасан (1826 - 1828), икони в Бигорския манастир от 1829 година, както и иконите от новия иконостас (1831 - 1835), рисувани с баща му Михаил и брат му Николай, „Христос Елеймон“ (1830) от Корчанския музей на средновековното изкуство, „Благовещение“ (1834) от „Свети Атанасий“ в Подвис, икони във Фиер, „Света Богородица Одигитрия“ от манастира „Света Богородица“ в Поян, „Архангелски Събор“ (недатирана) в „Света Богородица“ в Ндърменас, иконостасните икони от „Свети Николай“ в Крушево (с Михаил и Николай), „Света Параскева“ (1866) в „Света Параскева“ в Мегалохори, Трикалско.
При Михаил и Димитър учи Дичо Зограф. Михаил и Димитър са автори на иконите в иконостаса на Бигорския манастир. От 1840 до 1852 година двамата изписват църквата „Свети Георги“ в Райчица.
Родословие
Бележки
Категория:Български творци от Македония Категория:Родени в Крушево Категория:Македонски власи Категория:Български иконописци Категория:Монаси в Бигорския манастир Категория:Българи от арумънски произход Категория:Представители на Самаринската художествена школа