Масимилиано Сфорца, наречен „Мавърчето“ (), роден Ерколе Сфорца (на италиански: Ercole Sforza; * 25 януари 1493, Милано, Миланско херцогство; † 4 юни 1530, Париж, Кралство Франция) от семейство Сфорца, е херцог на Милано от 1512 до 1515 г.
Произход Той е най-големият син на херцога на Милано Лудовико Мария Сфорца (* 1451, † 1508) и съпругата му Беатриче д’Есте (* 1475, † 1497) от Ферара, сестра на Изабела д’Есте. Негови дядо и баба по бащина линия са миланският херцог Франческо Сфорца и Бианка Мария Висконти, а по майчина – Ерколе I д’Есте, херцог на Ферара, Модена и Реджо, и Елеонора Арагонска. Има един брат:
Франческо Мария II (* 1495, † 1535), 9-и херцог на Милано (1521 – 1524, 1525 – 1526 и 1529 – 1535), съпруг на принцеса Кристина Датска, дъщеря на краля на Дания, Норвегия и Швеция Кристиан II.
Има и четирима или петима полубратя и две или три полусестри от извънбрачни връзки на баща му, сред които Джовани Паоло (Джампаоло) I, 1-ви маркиз на Караваджо (1532 – 1535), граф на Галиате (16 април 1533), известен кондотиер на своето време, от когото води началото си кадетският клон Сфорца ди Караваджо.
Биография Ранни години
Роден е на 25 януари 1493 г. в замъка Порта Джовия в Милано с помощта на Фразина – ценната семейна акушерка, която неговата баба Елеонора Арагонска, дошла да помага на дъщеря си при раждането, води със себе си от Ферара.. Той получава името на дядо си по майчина линия, Ерколе I д'Есте, херцог на Ферара, поради голямата привързаност, която майка му изпитва към баща си и защото Лудовико Мавърът преценява, че новороденото прилича на него. Впоследствие, през 1494 г., той приема името Максимилиан в знак на уважение към император Максимилиан I Хабсбург, според проимперската политика на родителите му..Francesco Guicciardini, Storia d'Italia, Lib. X, cap. 16, nota 16, nella edizione curata da Ettore Mazzali, Garzanti Editore, 1988 ISBN 88-11-51950-0 Събитието е последвано от демонстрации на уважение към Лудовико Мавъра, които карат камбаните да бият цяла седмица, организират публични шествия и помилват няколко осъдени мъже. Лекарят от Ферара Лудовико Кари, който през октомври 1492 г. идва да лекува тежко болната Беатриче, пише на херцога на Ферара, че новороденото, доколкото вече може да се разбере, има черти, „достойни за империята; то е тихо, без оплаквания и викове, обичайно на тази възраст“, показвайки сериозност както в жестовете, така и в движенията, и преди всичко има „искри на изобретателност, смесени с тези на синьор Лудовико и на Беатриче. То е здраво, весело, с красиви черти... изглежда като кралско нещо“.Documenti storici spettanti alla medicina, chirurgia, farmaceutica, conservati nell'Archivio di Stato in Modena, Modena. R. Archivio di Stato, 1885, pp. 53-56.
С неговото раждане започва династична вражда, която скоро води до избухването на т. нар. Италиански войни. Всъщност майка му иска той да бъде номиниран за граф на Павия въпреки факта, че тази титла принадлежи на наследника на Миланското херцогство, т.е. на сина на нейната братовчедка Изабела Арагонска. Това прави очевидни амбициите на двамата съпрузи, които се стремят да поемат пълно владение на херцогството, по това време само чисто неофициално поради регентството, което Лудовико упражнява повече от десет години над своя племенник Джан Галеацо.
Няколко месеца след раждането си Ерколе Масимилиано се разболява толкова тежко, че имало опасения за живота му. Болестта е скрита от родителите, които по това време са много далеч от дома, и за щастие бебето се възстановява напълно. Когато научава за това, Беатриче все още е във Венеция, ангажирана с важна дипломатическа мисия: тя пише на съпруга си с раздразнен тон, че е облекчена, че детето се е възстановило, но че иска да бъде информирана отсега нататък първа за цялото му здравословно състояние.
В ранна детска възраст той показва голямо преждевременно развитие на интелекта: през лятото на 1496 г., по време на посещението на император Максимилиан I в Италия, детето, което по това време е само на три години и половина, е изпратено да го посрещне по пътя в Комо и го посреща с рецитиране на латински език. Той е жизнено, весело момче, което проявява известна склонност към войната и физическите упражнения. Още на петгодишна възраст знае как да ловува непринудено: той прави за забавление стрели за арбалет, с които поисква сам да уцели елен по време на лов.Ambrogio Varese: un rosatese alla corte di Ludovico il Moro, Alberto M. Cuomo, Amministrazione comunale di Rosate, 1987, pp. 176-179.
Майка му Беатриче умира при раждане през 1497 г., на 21-годишна възраст, а баща му Лудовико губи държавата Милано през 1499 г., прогонен от французите. Ерколе Масимилиано е оставен от баща си, заедно с по-малкия си брат Франческо, в двора на императора в Инсбрук, където са намерили убежище. Вместо това Лудовико избира да опита късмета си в Италия, но успява да си върне херцогството само за кратко време, след което, окончателно победен при обсадата на Новара, умира като затворник във Франция през 1508 г., без да види никога повече синовете си.
Имуществото на детето е конфискувано от императора, който му оставя само малък херцогски апанаж. Тъжното състояние е само частично смекчено от намесата на неговата братовчедка – императрица Бианка Мария Сфорца, на чието попечителство са поверени двете деца. Бианка обаче умира през 1510 г., поради което е заменена от Маргарита фон Хабсбург. Двамата братя вероятно са разделени след Констанския събор, когато Масимилиано следва императора в Инсбрук, докато Франческо е поверен на епископ Бернардо Клезио, който вероятно му дава по-добро образование.Il disegno incompiuto: la politica artistica di Francesco II Sforza e di Massimiliano Stampa · Numero 1, Di Rossana Sacchi · 2005, p. 24. Но този, който го обича с бащина обич, е кардиналът на Сион Матеус Шинер.Rusconi Antonio, Massimiliano Sforza e la Battaglia dell'Ariotta (1513, 6 giugno). Documenti inediti, Archivio storico lombardo, 1885, pp. 6-8.
Възкачване на престола Масимилиано е поставен начело на Миланското херцогство на 29 декември 1512 г. от швейцарците в служба на Свещената лига, водена от Матеус Шинер. Изправен пред заплахата от нова френска инвазия, за да събере средства, Масимилиано гарантира прехвърлянето на градската администрация на Милано на някои херцогски имоти и на правото да събира определени данъци. С нотариален акт от 11 юли той официално отстъпва канала Навильо гранде, канала Мартезана със съответните права и приходи и митото върху мелниците на Милано. Правото на назначаване на общинското правителство (викарий, Комитет на дванадесетте, кметове, ковчежник) също се дава завинаги на Амвросианската общност.
По време на пътуването си до Милано Масимилиано успява да прегърне отново брат си, когото не е виждал от шест години.Gli Sforza. La casata nobiliare che resse il Ducato di Milano dal 1450 al 1535, Di Caterina Santoro · 1999, p. 358-359. В началото на 1513 г. леля му Изабела д'Есте също идва да го посрещне и двамата се прегръщат с голяма радост. Максимилиан, не по-малко от другите мъже, е запленен от нейните жени-министри на Венера, както са наричани някои от нейните дами, отговарящи за сексуалните забавления на мъжете,Luzio Alessandro. Isabella d'Este e la corte sforzesca, Archivio Storico Lombardo : Giornale della società storica lombarda (1901 mar, Serie 3, Volume 15, Fascicolo 29), pp. 160-165. и особено от красивата Елеонора Бронина, която подлудява епископ Матеус Ланг, известен като монсеньор Гурнензе – императорски представител, и вицекраля на Неапол Рамон де Кардона. Един придворен разказва, че тримата се надпреварват да целуват красивата куртизанка.Alessandro Luzio. Isabella d'Este di fronte a Giulio II negli ultimi tre anni del suo pontificato (cont. e fine), Archivio Storico Lombardo : Giornale della società storica lombarda (1912 dic, Serie 4, Volume 18, Fascicolo 36), pp. 398-402.
След поражението в битката при Мариняно през 1515 г. Масимилиано решава да постигне споразумение с враговете си: той отстъпва всичките си права върху Милано на френския крал Франсоа I в замяна на пенсия от 36 000 дуката годишно плюс обещанието за кардиналство.MASSIMILIANO Sforza, duca di Milano in Dizionario Biografico – Treccani След това се премества във Франция като частен гражданин, но е държан под строго наблюдение.
Годеж Когато Максимилиан е само на три години, баща му урежда брак с Мария Тюдор, дъщеря на крал Хенри VII от Англия, по-малка сестра на бъдещия Хенри VIII. Предложението за брак обаче се проваля, тъй като Хенри VII има чувството, че Лудовико Сфорца Мавърът пита за ръката на дъщеря му, убеден, че един ден може да поиска идването на англичаните в Италия срещу французите, с които изгражда отношения на разбирателство с оглед на траен мир след тежкия удар на Войната на двете рози.
В Павия Максимилиан се влюбва в мелничарка, с която прекарва цялото си време, но през 1514 г. папа Лъв X мисли да му уреди брак с братовчедка му Бона Сфорца, дъщеря на Изабела Арагонска и на покойния херцог Джан Галеацо Сфорца, съответно братовчед на майка му Беатриче и племенник на баща му Лудовико. Сватбата така и не се състои, тъй като папата скоро сменя страните.Gli Sforza. La casata nobiliare che resse il Ducato di Milano dal 1450 al 1535, Di Caterina Santoro · 1999, p. 358-359.
Изгнание и смърт След прехвърлянето на Миланското херцогство на краля на Франция, Максимилиан не е затворен, но е държан под наблюдение от французите, които го принуждават да отиде в „изгнание“ в Париж, където умира от треска през юни 1530 г. на 37-годишна възраст.
Преценки за управлението През вековете историците винаги имат много лошо мнение за Ерколе Масимилиано, оценяван като некадърен, разсеян херцог, отдаден само на удоволствията, без бащините му амбиции или политическа проницателност. Джироламо Мороне, неговият посланик, пише за това през 1513 г.: „Уви, колко различен от баща си, колко изроден, колко небрежен, колко внимателен към притежанията си и собствената си безопасност, колко заинтересован от собствената си вреда!“.Alessandro Luzio. Isabella d'Este di fronte a Giulio II negli ultimi tre anni del suo pontificato (cont. e fine), Archivio Storico Lombardo : Giornale della società storica lombarda (1912 dic, Serie 4, Volume 18, Fascicolo 36), pp. 410-412.
Антонио Рускони категорично не е съгласен с това мнение, като посочва, че младежът е бил едва на деветнадесет години, когато се е видял въвлечен в трудни политически действия, че е получил много лошо образование в Германия, без никой да стимулира добрите качества, които са били в него. Въпреки това самият той се е интересувал от възвръщането на господството на баща си, от търсенето на съюзници, от воденето на войниците си в битка, рискувайки живота си, защото, както пише по това време в едно от писмата си, той е бил готов да се бие с французите „докогато можем и след смъртта му и още по-енергично ще го направим, ако почитаемият синьор вицекрал дойде да се присъедини към нас“. Ако в крайна сметка той е бил убеден да се предаде, това е било пради факта, че е бил принуден от своите швейцарски съюзници. Според Рускони и други принцове и суверени, като самият Франсоа I, не биха демонстрирали, при същите условия, по-добър характер от него.Rusconi Antonio, Massimiliano Sforza e la Battaglia dell'Ariotta (1513, 6 giugno). Documenti inediti, Archivio storico lombardo, 1885, pp. 6-8.
Външен вид и характер