Богомилите са идейни последователи на учението на български свещеник, живял по време на царуването на цар Петър I (927 – 969), известен като поп Богомил. Първите сведения1. Две писма (загубени) на българския цар Петър до цариградския патриарх Теофилакт, в които се интересува какво отношение да възприеме към новопоявилото се по българските земи учение. Запазено е второто писмо на Теофилакт в отговор на запитването, в което обстойно се разглеждат наказанията и мерките за борба с движението и, особено, с идейните му водачи. 2. Първото споменаване на Поп Богомил се намира в беседата на Презвитер Козма. 3. В анатема на Бориловия синодик са проклети освен Богомил и ученика му Михаил, още няколко техни верни последователи: Тодор, Добри, Стефан, Василий и Петър. Друга анатема гласи: "за поп Богомил, който възприе при Петър, българския цар, манихейската ерес и я разпространи в българските земи. за появата на богомилството говорят за враждебното отношение на Цариградската патриаршия към него и за окачествяването му като вредна за интересите на църквата и държавата манихейска ерес, примесена с павликянство.Димитър Ангелов, Богомилството, Булвест-2000, София, 1993.
Съвременните учени характеризират богомилството като дуалистично, антифеодално и реформаторско народно движение, възникнало в лоното на българската църква през Х век и бързо разпространено в българските земи – Мизия, Тракия и Македония, в бурните времена предшестващи византийското нашествие.Кръстина Гечева, Богомилството. Библиография, ИК „Гутенберг“, София, 2007. Корените му като цялостно социално по съдържание и религиозно по форма движение трябва да се търсят непряко в учението на дуалистичния гностицизъм и пряко в масовите депортации от Византия на арменци и сирийци, сред които има мнозина павликяни, в земите на Тракия и Македония.
Наименование Названието на богомилите идва от името на поп Богомил, но широко разпространение придобиват и названията на богомилите торбеши, както и бабуни – от предполагаемото място, където живял и проповядвал учението си поп Богомил – планината Бабуна.
Интересен и уникален е случаят с Босненската църква, която институционализира богомилството, а впоследствие съдейства за трайната ислямизация на населението на Босна, което днес се идентифицира като бошняци, т.е. славяни-мюсюлмани. Според някои български учени (напр. Пламен Павлов) сходна е появата и на повечето от значимите локални групи на българите мюсюлмани (наричани традиционно българо-мохамедани или „помаци“) – тези българи и днес живеят по места, където богомилското учение е било особено силно (Западните Родопи съвпадат с богомилската „църква Драговичия“, Македония – с „църквата България“ според западните извори), което показва близостта в съдбата на „еретиците“ в Босна и българските земи.
Доктрина Влияния Смята се, че богомилството заимства основните хетеродоксални елементи в своята доктрина от разпространените преди него на Балканите дуалистични ереси – павликянството и масалианството. Известно е присъствието от средата на VIII век на значителна компактна павликянска общност в Пловдивско, усилвана от няколко последователни организирани преселвания, последното при император Йоан I Цимиски около 970 година. Някои автори допускат влияние върху богомилството да имат и пряко зороастризмът и манихейството, за които има данни да са познати на нахлулите на Балканите през XI век печенеги.
Павликянството поддържало дуалистичната идея на старото манихейство за съществуване в света на две начала – добро и зло, които са във вечна непримирима борба. Невидимият свят те отдавали на доброто начало, а материалният, видим свят считали създание на злото начало. Водени от това свое разбиране за света, те не признавали църковните обреди, отхвърляли кръста и иконите, били против църковната йерархия. Особено важна е поддържаната от тях мисъл, че за тълкуването на Евангелието не са нужни Божии наместници – свещеници, че това могат да вършат всички хора.
Друго учение, чиито традиции усвоява поп Богомил, е масалианството. Възникнало в III в. в Мала Азия, то се разпространява и в други краища на Византийската империя. Според него злата сила, която е внедрена в човешката душа и плод на която е видимият свят, може да бъде победена чрез дълбоки и искрени молитви и аскетичен живот. Тогава човек щял да се освободи от властта на сатаната и щял да получи в себе си благодатта на Светия Дух, издигайки се над останалите хора с „духовно съвършенство“. Масалианите отричали земните блага, богатствата, считайки ги пречка за духовно извисяване.
Космологичен мит В центъра на богомилството стои космологичен мит, следващ традицията на гностицизма и радикално преразглеждащ православните представи, като противопоставя Новия завет на Стария. Според него Бог обитава предвечен свят от седем небеса, съжителствайки с множеството на ангелите. Старшият сред тях (според някои варианти дори син на Бог) - Сатанаил (понякога Самаил) - обзет от гордост иска да стане равен на Бог, но той го отхвърля и заедно със сподвижниците му го отпраща под седемте небеса - на небесния свод (видимото от нашия свят небе). Макар и прогонен, Сатанаил запазва способностите си за сътворение и решава да създаде свой свят в противовес на предвечния мир на Бог - така за седем дни, равняващи се на седем века, създава нашия видим свят.
Сатанаил създава и първите хора - Адам и Ева - но използва за това създадена от Бог душа - според различни варианти, като я взема от паднали ангели, като я открадва от Бог или като убеждава Бог да му помогне. Ева ражда Авел от Адам и Каин от Сатанаил, а цялото по-късно човечество е потомство на родения в грях убиец Каин. Сатанаил остава да ръководи създадения от него свят като създава Стария завет и кара хората да го почитат като създател на света.
Бог се смилява над човечеството и изпраща в света своя син - Логосът, наричан Исус. Първо той праща в света ангела Мария, а Исус се въплъщава влизайки и излизайки от ухото ѝ и приемайки плът, която е невеществена. Исус проповядва божията истина, чрез която човечеството може да се освободи от Сатанаил и да се спаси, но среща съпротивата на Сатанаил, който изпраща срещу него демона Илия, представящ се за Йоан Кръстител, а след това организира Разпъването му, в което Исус страда и умира само привидно.
Богомилството предвижда след определено време Исус да се върне в света и да съди душите, като едни бъдат върнати в обиталището на Бог, а други бъдат предадени на вечни мъки, заедно с окования Сатанаил. С това и създаденият от Сатанаил свят ще бъде унищожен и ще остане само първоначалният предвечен мир на Бог.
Български орден Богомилството в тесен смисъл, първоначално организирано от далия името на цялото движение поп Богомил, има умерено дуалистична доктрина, съчетаваща елементи на православието и павликянството. Богомил отхвърля павликянския възглед за извечното съществуване на две начала - добро и зло, приемайки само Бог за първично начало, а дуалистичното разделение на сегашния свят смята за временно отклонение, което възниква с бунта на Сатанаил и ще изчезне с бъдещото му поражение. Той следва и православния възглед за свободната воля - макар и несъвършен, човекът може да използва волята си, за да постигне спасение и връщане към Бог.
Богомил внася в доктрината си и силни социални елементи, отхвърляйки обществените йерархии като част от смятания за творение на Сатанаил видим свят. Богомилите активно насърчават роби и крепостни да не работят за господарите си и често укриват в своите общности избягали роби.
Драговищки орден
Религиозна литература Богомилите се смятат за продължители на ранното християнство и основните им свещени книги са част от книгите на Новия завет. Централно място в религиозната им практика заемат четирите канонични евангелия, като съвършените богомили постоянно носят със себе си Четвероевангелие, знаят го наизуст и го използват в различни ритуали. Макар да използват каноничните текстове на евангелията, богомилите ги тълкуват в подкрепа на своите възгледи, като в много случаи търсят метафорично значение вместо буквалното. Между четирите евангелия богомилите отдават голямо предпочитание на Евангелието от Иоан, чийто автор Йоан Богослов смятат за ангел, подобно на Исус Христос и Мария.
За разлика от павликяните, които отхвърлят посланията на апостол Петър, богомилите изглежда използват всички апостолски текстове на Новия завед - както „Деяния на светите апостоли“, така и всички канонични апостолски послания. Те изполват и Апокалипсиса, в който виждат потвърждение на собствените си космологични възгледи. Следвайки Евангелието от Матей богомилите използват само една молитва - „Отче наш“.
Богомилите отхвърлят Стария завет и най-вече Петокнижието, като творение на Сатанаил, което е отменено от Новия завет. В същото време има противоречиви свидетелства за отношението към отделни книги, което може би е различно в различни богомилски групи. Така драговищкият орден и ломбардските катари следват плътно павликяните и отхвърлят целия Стар завет, докато късните константинополски богомили и албигойци използват някои книги, най-вече Псалтира и книгите на пророците.
Извън каноничните книги, използвани от богомилите, са запазени отделни техни собствени текстове, излагащи религиозните им възгледи. Един от основните запазени до днес източници за техните представи за сътворението и бъдещата съдба на света е текст, наричан днес „Тайна книга на богомилите“, който е запазен само в два латински превода, след като е пренесен от България в Италия за нуждите на тамошните катарски общности. Богомилите използват в ритуалите си и богослужебни книги, най-пълният образец на които е Катарският требник - макар и произлизащ от Окситания, описаните в него ритуали съвпадат доста точно с известните от други източници ритуали на балканските богомили. Макар и създаден значително преди появата на богомилството, друг често използван от богомилите текст, близък до техните възгледи, е апокрифът „Видение Исаиево“.
Организация и ритуали Богомилите образуват своя организация, подобна на християнските църкви, която смятат за истинската християнска църква, а сами се наричат християни. Богомилските общности притежават собственост, която използват за подпомагане на бедните, слабите и съвършените в общината. В периоди на гонения богомилите често привидно приемат православието, за да се върнат при благоприятни условия към открито изповядване на религията си.
Богомилите се делят на две степени - ограничени по численост съвършени (избрани, посветени) и мнозинство от обикновени (слушатели, вярващи). Съвършените - мъже и жени - се стремят към пълно постигане на идеалния начин на живот - аскетичен живот, концентрация върху духовното и проповед, които трябва да им помогнат да преодолеят властта на Сатанаил и да се издигнат до Светия Дух. Съвършените живеят в безбрачие и сексуално въздържание (някои дори се кастрират), придържат се към веганско хранене (допускат яденето на на риба, за която смятат, че се размножава без копулация), не пият вино и се обличат с черни раса, подобни на монашеските. За да избегнат увреждането на всякакви животни и растения, съвършените избягват всякакъв труд, а храната си получават от своите последователи. Богомилите смятат, че с аскетичния си живот съвършените се превръщат в теотоки (богородици), които носят в себе си Логоса и могат да го предават на други, а след смъртта им душата им се присъединява към Бог. Обикновените богомили, макар да се стараят да се доближат до идеалния начин на живот, не следват толкова стриктни ограничения - живеят сред хората, работят и имат имущество, женят се, постят само в определени дни, могат да воюват. Обикновените преминават в степента на съвършените само след строга подготовка и изпитания.