Пястите () е династия, която управлява Полша от създаването ѝ през 9-ти век до 1370 г. Наследници на династията управляват отделни полски княжества в Мазовия до 1526 г. и в Силезия до 1675 г.
Пяст Пяст Коларят е полулегендарният основател на владетелския род. Името му се споменава за пръв път в „Хроника на полските князе“ от Галус АнонимусЗа повечето християнски държави са налице авторитетни и достоверни исторически източници, написани след покръстването. Периодът преди това неслучайно е наричан Тъмните векове., написана около 1113 г. Според легендата, той е въздигнат за крал като последствие от безуспешното и некомпетентно управление на западнославянския княз Попиел II Попелид, позволил разорение на имотите от викингските атаки.
Въпреки че първите князе и крале са се смятали за потомци на Пяст, терминът „династия на Пястите“ е създаден през 17 век от историци, които работят за владетели на княжества в Силезия. Основана на ирационалността на легендата е и теорията, според която Пяст е майордомСпоред един от възможните преводи означава . и предаването на властта става по подобие на това между Меровингите и Каролингите във Франкското кралство.
История Мешко I е първият засвидетелстван от достоверни исторически извори полски княз от династията Пясти. През 966 г. той се покръства заедно с народа си и по този начин Полша влиза в семейството на европейските християнски държави. Воюва срещу чехите и германците, в резултат на което покорява Силезия и Краков. Поставя основите на административното управление, установява своята столица в Гнезно и създава първото полско епископство – Познан. Болеслав I Храбри продължава изграждането на полските държавни институции и насърчава християнските мисионери в своите владения. Води войни с германците, отнема Моравия от чехите и се намесва в политическите борби в Киевска Русия. През 1025 г. пръв от полските владетели получава кралска титла от император Конрад II.
Мешко II не притежава качествата на държавник и позволява бързо да рухне делото на баща му. Неуспешни са войните му с Германия, резултат от които е загубата на Моравия и Словакия. През 1031 г. е принуден да отстъпи властта на по-големия си брат Безприм, който е убит на следващата година и Мешко II отново сяда на трона, но през 1033 г. е принуден от германския император Конрад II да се откаже от кралското си достойнство. носи титлата „княз“ до смъртта си през 1034 г. Следва Болеслав Забравени (ж. 1014/15 – 1038), първи син на Мешко II, последван (в 1039 г.) от Кажимеж I, втори син на Мешко II. Той съумява да изведе своята страна от разрухата, в която я оставя баща му. Укрепва властта си над Вроцлав и Силезия (1050) и подкрепян от църквата, се стреми да унищожи последните остатъци от езичеството. Създава благоприятни условия за развитие на науката и образованието.
Следващият полски владетел (княз до 1076 г., после – до 1079 г. – крал) е Болеслав II Смели. Често започва военни конфликти със своите съседи, нахлува няколко пъти с войските си в Чехия, Унгария и Киевска Русия. В жестокостта си стига дотам, че убива пред олтара влиятелния епископ на Краков Станислав. През 1076 г. се провъзгласява за крал, но е отлъчен от църквата и настройва срещу себе си полската аристокрация. През 1079 г. е принуден да напусне своята страна и да избяга в Унгария, където умира в манастир през 1081 г. Управлението на брат му Владислав I Херман е слабо. Като върховен владетел не успява да се наложи над аристокрацията и търси съюза на германския император Хайнрих IV. После се възцарява Збигнев (ж. ок. 1080 – 1116), извънбрачен син на Владислав I Херман, но между него и брат му Болеслав III Кривоусти (първоначално управляващ Малка Полша и Силезия) започват конфликти, в резултат на които Болеслав III Кривоусти убива брат си и отново обединява полските земи, като техен единствен княз. Води многобройни войни, особено срещу Германия, и успява през 1122 г. да завладее балтийското крайбрежие около Гданск. Наследникът му Владислав II Изгнаник първоначално носи короната на цяла Полша (1138 – 1146), но фактически управлява само северните части на страната и територии в Силезия. През 1146 г. е прогонен от брат си Болеслав IV Къдрави въпреки помощта на германския император Конрад III. Умира като изгнаник в Германия през 1159 г.
Отначало Болеслав IV Къдрави е княз на Мазовия и Куява. През 1146 г. успява да протони брат си, той слага ръка на неговите владения, след което е провъзгласен за княз на цяла Полша. отразява нашествието на германския император Фридрих I Барбароса в полските земи. Умира без наследници и за княз на цяла Полша (1173 – 1177) е провъзгласен Мешко III Стари, който още след смъртта на баща му Болеслав III Кривоусти през 1138 г. е определен за великополски княз. Прогонен от престола обаче, той се заема да укрепи позициите си, превземайки през 1182 г. старата столица Гнезно и през 1199 г. отново си възвръща властта, която задържа до смъртта си през 1202 г. Междувременно в началото Кажимеж II Справедливи получава малките Вишлицко (1166) и Сандомирско (1172) княжества, след което съумява да уголеми своите владения с териториите на Краков (1177), Куява и Мазовия (1186), а през 1177 г. застава на престола на цяла Полша. Синът му Лешек I Бели пък получава княжеската власт над Краков и Сандомир. Прави неуспешни опити да покори руското Галичко княжество.
В началото Владислав III Тънконоги (ж. 1161/67 – 3.2.1231), четвърти син на Мешко III Стари, е провъзгласен за княз на Велика Полша (Познан и Гнезно), а през 1202 г. завзема и Краковското княжество, което загубва през 1228 г. В края на живота си е принуден да води тежки борби с племенника си Владислав Одонич (ок. 1190 – 1239). Мъчи се да го измести и Мешко IV Танцуващи крака, който първоначално той поема властта само над Горна Силезия, но впоследствие съумява да разшири владенията си с Рачиборското (1178), Ополското (1201) и Краковското княжество (1210), а от 1202 до смъртта си Конрад I Мазовецки е княз на Куява и Мазовия.
Един от Пястите е и Хенрик I Брадати – първоначално наследява властта над Вроцлавското княжество (1201 – 1238). През 1232 г. разширява земите си, присъединявайки Краков, а от 1234 г. управлява и Велика Полша. Хенрик II Набожни, негов син, наследява бащините си владения Вроцлав, Краков и Велика Полша. Загива през 1241 г. като участник в голямата битка с татарските нашественици при Лигниц. Членове на династията са и Болеслав V Скромни – княз на Сандомир от 1227 г. и Краков от 1243 г.; Лешек II Черни – княз на Лечич и Шерадз от 1260 г., владетел на Краков и Сандомир от 1279 г.; Хенрик IV Праведни – наследил през 1270 г. Вроцлавското княжество, а през 1288 г. успял да наложи властта си и над Краков.
В началото Пшемисъл II носи титлата „княз на Познан“, а през 1279 г., след смъртта на чичо си Болеслав Набожни (1221 – 1279), е провъзгласен за великополски владетел. През 1290 г. присъединява към подвластните си територии Краков, а през 1295 г. – балтийското крайбрежие. Получава кралската корона на обединена Полша през 1295 г. една година преди смъртта си. От своя страна Владислав I Локетек, княз на Куява и Лечич (1267 – 1296), през 1296 е избран за княз на отново обединената под негово ръководство полска държава. През 1305 г. под неговата власт преминава Малка Полша, през 1314 г. – Велика Полша, а през 1320 г. възстановява в своя полза кралския статут на страната. Политиката му, насочена към обединението на Полша и превръщането ѝ в голяма европейска държава е продължена от сина му Кажимеж III Велики. През 1343 г. той установява мир с Тевтонския орден, след което завладява големи части от руските княжества Галич и Владимир. Унифицира полската финансова система, основава болници и училища, реформира законодателството. Но Кажимеж III Велики няма синове, поради което полската корона е наследена от унгарския клон на династията Анжу.
Хронология и генеалогия