Хеката

Хеката в древногръцката митология е богиня, свързвана с Лунната митология. В късните изображения тя е представена като тройна фигура. Така тя се свързва не само с фазите на Луната, но също с нощните тайни, магиите, духовете и тройния кръстопът. Тя е богиня на магията, магьосничеството, нощта, Луната, духовете и некромантията.HECATE (Hekate) – Greek Goddess of Witchcraft, Magic & Ghosts

Според легендите за нея като богиня на Луната нощем Хеката пътува с колесницата си през тъмно небе и огрява целия Космос с бледата си светлина. На по-късен исторически етап тя придобива тъмни краски и бива описвана бродеща в безлунните нощи със страховитата си свита от стигийски кучета. Част от обкръжението ѝ стават и демони, като най-известен от тях е страшният демон Емпуза. С нея са свързвани и други животни и митични създания, считани за символи на мрака, като гарвани, сови, змии и дракони, но повече в областта на литературата, отколкото в култовата обредност.

Култ На Хеката са приписвани множество различни функции. Почитана е и като богиня на Подземния свят (Аид). Като божество на подземния свят и спътник на Персефона Хеката е почитана като кралица на нощта и богиня на кръстопътя. Вярвало се е, че тя изпраща тежки сънища (кошмари) на хората, както и че тя трябва да бъде призовавана при правенето и развалянето на магии. В мита за Златното руно тя е тази, която помага на вещицата Медея да спечели любовта на Язон, предводителя на аргонавтите.

Като богиня на раждането често е призована на помощ за облекчение на родилните мъки/болки. На статуите си е изобразявана с факел – символ на лунния огън, със змия – олицетворение на безсмъртието, и с нож (с който би могла да се пререже пъпна връв) – на акушерството. Нейното свещено място са кръстопътищата, където древните хора на последния ден от всеки лунен месецВечерята на Хеката оставят дарове за богинята, наричани „Вечерята на Хеката“. Обичайният им състав включва простонародни храни, като хляб, риба, яйца, чесън, и най-често са служили за храна на бедните, които – тъй като само тя от божествата споделя жертвите си с тях – наричат Хеката и Добрата Богиня. В по-късната гръцка митология тя е изобразявана повече като богинята на магьосничеството и магията. Изобразявана е и с три глави, дори понякога животински: една на куче, една на змия (или на коза) и една на кон (или на дева/девица). Тя е особено свързвана с тройния кръстопът, където елините поставяли маски за всяка от нейните глави пред различните посоки.

Изобразяване

В митологията след победата, удържана в Титаномахията от Олимпийските богове над титаните, Хеката запазва своите функции: получава от Зевс власт над съдбата на земята и морето, а според античните магически текстове получава от бог Уран скиптър с велика сила да държи връзките на Космоса неразрушими. Според родословието на гръцките богове тя е братовчедка на Аполон и Артемида (отъждествявана с римската богиня Диана). Астрални митове припознават Слънцето в Аполон, а като дъщеря на звездното небе (както е описана в „Теогония“ на Хезиод, който я представя родена от титанидата Астерия и на титана Перс), Хеката, представяща Луната, се свързва с него и до голяма степен измества Артемида, поемайки нейни характеристики и атрибути.

Доколкото Хелиос и Селена са като еквиваленти на Аполон и Артемида,Двойката титани предшества олимпската двойка; в Омировския химн Към Деметра единствено Хелиос и Хеката чуват плача на Персефона по-нататък образът на Хеката се смесва и с този на Селена. Проявление на този синкретизъм е идеята, че триадата Артемида, Селена, Хеката представя фазите на Луната. Елинският скулптор Алкамен изглежда пръв създава нейно изображение в троен образ, когато изработва статуя на Хеката Епипюргидия („Хеката от кулата“) в близост до Акропола в Атина – за да гледа във всички страни и да защитава града.Павзаний, (2.30.2), Описание на Елада, Кн. І-Х. (Поредица „Антични автори“ към изворите за Тракия и траките) София, 2004 В късните си изображения тя отново е представяна като тройна фигура. Така се свързва не само с лунните фази, но също с нощните тайни, магиите, духовете и тройния кръстопът. Т.нар. „халдейски оракули“, гностическите текстове от II век, свидетелстват за още по-късни и по-нататъшни промени в образа на Хеката. Чрез тях обаче на Хеката се приписват магически способности и демонични черти, които християнството заклеймява.Триединната богиня на неопаганизма идва като съчетание на митологическата триада с 'халдейските' магически възгледи.

Най-често в литературата и художествените произведения богинята е изобразявана с животни от дивата природа, но и с някои питомни, както и с измислени същества. Специално кучетата са тясно свързани с Хеката в Класическия свят. Често тя е изобразявана и описвана като приемаща образа на куче или като придружавана от куче. Нейното явяване винаги е ознаменувано от воя на кучетата. В по-късни времена той е тълкуван като знак за поява на неспокойните души или демони, които я придружават.

В илюстрация към книгата на Стефан Маларме „Античните богове“ (1880 г.) Хеката е изобразена като притежаваща три облика. В ръцете си държи факел, който в случая символизира нощта и задгробния живот, въже – символ на началото и края, и змия, която също е символ на смъртта и новото раждане. Уилям Блейк, от друга страна, я изобразява в мрачни краски – Хеката е заобиколена от кон, сова, прилеп и дракон – животни, които олицетворяват мрака и нея самата.

Вижте също Тройна богиня Родословно дърво на гръцки богове

Бележки

Външни препратки 'Hecate', William Smith, A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology, London: John Murray, 1873 "HECATE: Greek goddess of witchcraft, ghosts & magic; mythology; pictures: HEKATE". Theoi.com. Постен на 2014-10-17.

Категория:Древногръцки богини Категория:Богини на смъртта Категория:Римски богини Категория:Тройни божества