Старобългарската епиграфика изучава начертанието на буквите в надписите с глаголическо и с кирилско писмо от християнската епоха на Първата (865 – 1018 г.) и Втората (1186 – 1396 г.) български държави.
На глаголица Липсват значителни старобългарски надписи на глаголица от периода IХ-ХI в. Налице са главно отделни глаголически букви, думи или кратки християнски формули (надписът върху северната стена на баптистерия в Кръглата църква в Преслав, Мурфатларски надпис № 4).
Други глаголически надписи са: Глаголически абецедар (азбучен списък), издълбан на северната стена в баптистерия (кръщелно помещение) в Кръглата църква в Преслав; Глаголически надпис в Кръглата църква в Преслав – кратък глаголически надпис има и на една от колоните в Кръглата църква; Глаголически надпис от пещерните църквици край Мурфатлар – кратък глаголически надпис има в една от пещерните църквици край село Мурфатлар (Бесарабия) в Северна Добруджа.
На кирилица Старобългарските епиграфски надписи на кирилица са значително повече, но преобладават недатираните надписи. На науката са известни и няколко датирани надписа на кирилица от Х-ХI в.: надписи от ранносредновековния български скален манастир в Мурфатлар; надписът от скалния манастир в с. Крепча от 921 г.; надписът върху два преславски керамични отломъка от 931 г.; Добруджанският надпис на жупан Димитър от 943 г.; Самуиловият надпис от 993 г.; Варошкият надпис от 996 г.; Темнишкият надпис от епохата на Цар Самуил Битолският надпис на Иван Владислав от 1015 – 1016 г.
Епиграфският материал от периода на Втората българска държава е многоброен. Сред значимите надписи са: Кърчевския надпис на дука Врана (1204 г.), служител на цар Калоян; няколко надписа от епохата на Иван Асен II (1218 – 1241 г.), най-значителен от които е Търновският от 1230 г., съдържащ важни сведения за Клокотнишката битка, както и данни за църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново; ктиторският надпис, изписан в Боянската църква по заповед на севастократор Калоян (1259 г.); надписите по скалите на с. Иваново (XIII век); Ямболският надпис от 1356 – 1357 г.Още веднъж за Средновековния ямболски надпис от 1356/1357 г.Шаранков, Николай. Ямболският надпис на господин Шишман, брат на цар Йоан Александър, от 1356/1357 г., Bulgaria Mediaevalis, том:8, 2017, стр.:231-254. ; надгробният надпис на протосеваст Хрельо (1342 г.); надгробният царски надпис от цьрквата „Св. 40 мъченици" в Търново (1388 г.)
Старобългарските епиграфски паметници от епохата на Първата и Втората българска държава следват от една страна византийската епиграфска традиция, а от друга прабългарската епиграфска практика.
Други кирилски надписи: Надпис на Мостич Самуилов надпис Варошки надпис Битолски надпис Кричимски надпис Станимашки надпис Батошевски надпис Надпис на севаст Огнян
Източници
Категория:Палеография