По (), наричана Потамос Ериданус (Ποταμός) от древните гърци, е най-голямата река в Италия (региони Пиемонт, Вале д'Аоста, Лигурия, Ломбардия, Венето, Емилия-Романя, Тоскана и автономна област Тренто), вливаща се в Адриатическо море, с дължина 652 km и площ на водосборния басейн 71 000 km². «Большая Советская Энциклопедия» – По (река), т. 20, стр. 67
През 1995 г. делтата на По до град Ферара е обявена от ЮНЕСКО за обект на световното наследство заради голямото си екологично значение.
История Хидроним В Древна Гърция По се свързва от много автори с митологичната река Еридан (на старогръцки: Ἠριδανός, на латински: Eridanus, на литературен италиански Eridano). Първите исторически източници за наименованието са в древногръцката поема „Теогония“ на поета Хезиод (ок. 7 век пр.н.е.) като наименование на едно от многото деца (океаниди) на титана Океан и на нимфата Тетида. Името е възприето от историка Полибий през 2 век пр.н.е., според когото Еридан е един от синовете на Фаетон, паднал в река по време на надпревара с двуколни колесници, така че реката е и врата към Хадес (подземният свят) според старогръцката митология, но също и титлата на принц, посветен на древноегипетските култове – фигура, която често се появява в древните легенди за Торино.
Географска характеристика Извор, течение, устие Река По води началото си от северния ъгъл на малкото високопланинско езеро Фиоренца, разположено на 2118 m надм. височина по северното подножие на масива Монвизо в Котските Алпи или по-точно – от местността Пиан дел Ре (Pian del Re) на община Крисоло в провинция Кунео, Северна Италия.
Тече в дълбока и тясна планинска долина до градчето Санфронт, като по протежение на около 20 км преодолява денивелация от над 1600 m. След това излиза в крайната западна част на обширната Паданска низина, като я пресича по дължина от запад на изток. Тече на изток до град Салуцо, след това на североизток и на 20 км североизточно от град Торино тече отново на изток и запазва тази посока до устието си. В Паданската низина долината на По е много широка и плитка, а течението – бавно и мудно. След устието на най-големия си десен приток – река Танаро ширината на коритото на По достига 300 – 350 m, като оттук до устието то е оградено от високи водозащитни диги, предотвратяващи многобройните наводнения, предизвиквани от реката в миналото. В средното и долното си течение По образува множество меандри, което в миналото е довело до формирането на крайречни езера – т.нар. старици. Коритата в долните течения на голяма част от притоците му също са обезопасени с водозащитни диги. В района на град Ферара (на около 70 km от устието) река По започва да се разделя на отделни ръкави с острови между тях и образува голяма и заблатена делта с площ около 1500 km², която ежегодно нараства средно с по 600 декара. Поради това някои древни пристанища южно от делтата, като например Равена, в днешно време се намират на около 10 km от брега на морето, което е резултат от пренасянето на наносите на реката в южна посока от адриатическите течения.
Делтата на По е една от най-сложните в Европа, със стотици малки ръкави и пет по-големи: По ди Маестра (Po di Maestra), По дела Пила (Po della Pila), По деле Толе (Po delle Tolle), По ди Ньока (Po di Gnocca) и По ди Горо (Po di Goro). Най-големият от тях е По дела Пила и е единственият плавателен ръкав.
По се влива в крайната югозападна част на Венецианския залив на Адриатическо море.
Водосборен басейн и притоци Водосборният басейн на По обхваща площ от 71 000 km², като около 70 000 km² са разположени в Италия, а останалите 1000 km² – в Швейцария. На югоизток водосборният басейн на По граничи с водосборния басейн на река Рено (от басейна на Адриатическо море), на юг – с водосборните басейни на реките Серкьо, Тине, Вар и на други по-малки реки, вливащи се в Лигурийско море, на запад и северозапад – с водосборния басейн на река Рона (от басейна на Средиземно море), на север – с водосборния басейн на река Рейн (от басейна на Северно море), а на североизток – с водосборните басейни на реките Ин (десен приток на Дунав) и Адидже (от басейна на Адриатическо море).
Най-големи и най-пълноводни са левите притоци на По – Дора Рипария, Дора Балтеа, Тичино, Ада и Ольо, водещи началото си от южните склонове на Алпите. Десните притоци, водещи началото си основно от северните склонове на Тоскано-Емилианските Апенини и Приморските Алпи, са предимно маловодни (най-голям приток е река Танаро) и носят голямо количество наноси в По.
Основните притоци на По (с дължина над 20 km) са 141 на брой, като 26 от тях са с дължина над 50 km (в посока от извора до устието, ← ляв приток, → десен приток):
Хидроложки показатели, наводнения Средният годишен отток в устието е 1460 m³/sec. Левите притоци на По са пълноводни през пролетта и лятото по време на топенето на снеговете и ледниците в Алпите, поради което в горното си течение По има алпийски хидроложки режим, а десните му притоци са пълноводни през пролетта и есента. Поради тази причина По формира две пълноводия: основно през май и юни, и вторично – през октомври и ноември в средното и долното си течение. През зимата реката е маловодна. Ежегодно По внася в Адриатическо море 13 – 15 млн. тона наноси.
На 4 май 2007 г. реката пресъхва на места напълно. Италия обявява извънредно положение в северните и централните райони. Пресъхването е в резултат на малкото снеговалежи в Алпите през зимата на 2006 – 2007. В Италия тази зима е най-топлата от 200 години насам и това най-вероятно е свързано с глобалното затопляне.
Най-опустошителните наводнения, причинени от преливането на река По и нейните притоци, са документирани през: 17 октомври 589 г.: Излизане от коритото при Кука (дн. Веронела) (Rotta della Cucca) – Адидже наводнява Венето 1152 г.: Излизане от коритото при Фикароло (Rotta di Ficarolo) – По наводнява историческия и географски район Полезине 1330 г.: Наводнение в Полезине и в района на Мантова с 10 хил. жертви Есента на 1438 г.: Преливане при Малопера (Rotta della Malopera) – Адидже наводнява Полезине. 1705 г.: Наводнение в района на Модена, Ферара и Мантова с 15 хил. жертви 1882 г.: Излизане от коритото в Боницо (Rotta a Bonizzo) и последвало наводнение в района на Мирандола. Селището Ночето между Казеле Ланди и Сан Роко ал Порто е напълно унищожено. 25 май и 4 юни 1917 г.: 2 значителни покачвания на нивото на реката. Преливания в Мелети, Кастелнуово Бока д'Ада и Мортица близо до сливането на По с Ада. 1926 г.: Ноември 1951 г.: Най-голямото наводнение на века. По скъсва дигите при Окиобело и наводнява 13 хил. хектара площ. 12 – 16 юни 1957 г.: преливания на По и неговите притоци (Дора Рипария, Майра, Варайта) в Пиемонт, особено в провинциите Торино и Кунео. 1, 2 и 3 ноември 1968 г.: Катастрофално наводнение в Пиемонт с преливания на притоците на По (Скривия, Бормида, Танаро), особено в района на Биела (Вале Строна ди Мосо), на Вербания, на Александрия, на Асти, Верчели и Торино. Ноември 1994 г.: Преливания и последвали наводнения поради проливни дъждове при сливането на притоците Орко и Дора Балтеа, които засягат по-специално Кивасо, Трино, Крешентино, Морано сул По и по-надолу по течението – Гиароле. Октомври 2000 г.: Второто най-високо покачване на водите за XX век. Наводнения в Пиемонт, Ломбардия и Емилия-Романя.
Преливанията и наносите, носени от По, са предизвикателство за инженерите от дълги години. Ватиканът е построил диги по течението на реката, както и канали с цел отклоняване на наносите, а в областта между Ферара и Адриатика в последните три века са разработени наново и рекултивирани хиляди акра площ. През 1953 г. е създаден проект, целящ подобряването на почвата, разработването и облагородяването на блатистите райони около реката, като тези на Вали ди Комакио, както и създаването на малки ферми в областта на делтата. Въпреки това всички тези райони претърпяват редица щети през големите наводнения от 1957 и 1966 г.
Стопанско значение, селища, мостове Голяма част от водите на реката се използват за напояване, а на редица от левите ѝ притоци са изградени каскади от язовири с ВЕЦ-ове при преградните им стени. Чрез система от канали е свързана с Милано, някои от които са проектирани от Леонардо да Винчи. Река По е плавателна за плиткогазещи съдове от нейното начало до град Павия.
По преминава през по-голямата част през Северна Италия, от запад на изток през цялата Паданска низина. От източника до устието реката преминава през редица провинции: Кунео, Торино, Верчели и Алесандрия в регион Пиемонт; Павия, Лоди, Кремона и Мантова в регион Ломбардия; Пиаченца, Парма, Реджо Емилия и Ферара в регион Емилия-Романя; и Ровиго в регион Венето.
Повече от 16 милиона души живеят по бреговете на По, което е около една трета от цялото население на Италия. Районите около течението на реката са сред най-гъсто населените в Европа.
На реката се намират около 3200 населени места, сред които:
Мостове над По Преминаването на река По е гарантирано от голям брой мостове, датиращи от различни исторически периоди, сред които:
Вижте също Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан) Списък на реките в Италия
Източници Информация в Енциклопедия Трекани Информация на портала Sapere.it Информация в Енциклопедия Британика Quali città bagna il Po? Fiume Po: lunghezza, affluenti, cartina e altre informazioni
Библиография Benfatti, Carlo. Viaggio attraverso il Po mantovano, in AA. VV., Mantova, una provincia allo specchio, Carnate Milano, Provincia di Mantova, 2009 Biancotti, A. L'evoluzione dell'alveo del Po al suo sbocco nella pianura padana, in „Rivista Geografica Italiana“, Firenze, 1972 Bustacchini, G. Delta del Po, Bologna, 1991 Confortini. Loreno e Marco Bonino, Antiche barche e battelli del Po. Atlante illustrato delle imbarcazioni tradizionali dei fiumi e dei canali della Pianura Padana, San Felice sul Panaro, Grandi Carte, 2015, p. 88. Fabio, Luino. Le inondazioni del fiume Po con particolare riguardo a quelle avvenute dal 1861 ad oggi, L'Italia dei disastri: dati e riflessioni sull'impatto degli eventi naturali 1861 – 2013 Marziani. Michele. Lungo il Po, Milano, Guido Tommasi, 2008 Regione Emilia-Romagna, Assessorato Turismo e Commercio (a cura di), Paesaggi d'autore, itinerari sul Po (brossura), 1ª ed., Reggio Emilia, Diabasis, aprile 2011, p. 184. Sbrana, M. Le rotte del Po, Rovigo, 1952 Zavattini, C. е W. Zanca, Fiume Po, Milano, 1966
Бележки
Категория:Реки в Италия Категория:Пиемонт Категория:Вале д'Аоста Категория:Лигурия Категория:Ломбардия Категория:Венето Категория:Емилия-Романя Категория:Тоскана Категория:Тренто Категория:География на Италия