Димитър Петров Азманов е български офицер (полковник) и военен историк.

Той е началник-щаб на 12-а пехотна дивизия по време на Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 10-а пехотна беломорска дивизия, след което командир на 12-и пехотен балкански полк по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Биография Димитър Азманов е роден на 26 август 1879 година в Стара Загора. На 2 септември 1894 година постъпва във Военното училище в София, което завършва с 19-и випуск през септември 1898 година, след което е зачислен в 6-и артилерийски полк в Сливен. През 1899 е произведен в чин подпоручик. През 1900 - 1904 година служи в планинската артилерия в Берковица, след което е уволнен дисциплинарно. Постъпва отново на служба и през 1904-1906 година служи в Самоков.Азманов, Димитър. Моята епоха 1878-1919, София, 1995, с. 44-58.

През 1906 година, като поручик от 8-и артилерийски полк е командирован за обучение в Николаевската академия на генералния щаб в Санкт Петербург, която завършва през 1909 година.Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 36 През 1911 година преподава във Военното училище. През 1910-1911 година заедно с Александър Ганчев публикува сборника „Тактически задачи“, който се определя като пръв по своя вид в България и предизвиква интерес във военните среди.Азманов, Димитър. Моята епоха 1878-1919, София, 1995, с. 85-86.

Балкански войни (1912 – 1913) По време на Балканската (1912 – 1913) капитан Азманов е началник-щаб на Трета бригада на 9-а пехотна дивизия, а по-късно - началник на щаба на Северния отдел на Източния сектор при обсадата на Одрин.Азманов, Димитър. Моята епоха 1878-1919, София, 1995, с. 108, 115.

По време на Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на 12-а пехотна дивизия. След войната служи и като военен аташе в Белград.

Първа световна война (1915 – 1918) В Първата световна война (1915 – 1918) Димитър Азманов е офицер за специални поръчки при Щаба на Първа армия, командир на дружина в 16-и пехотен полк, военен аташе в Цариград, началник-щаб на 10-а пехотна беломорска дивизия, командир на 30-и шейновски пехотен полк, след което - командир на 12-и пехотен балкански полк.

Военни звания Подпоручик (1899) Поручик (1903) Капитан (15 август 1907) Майор (18 май 1913) Подполковник (30 май 1916) Полковник (30 май 1918)

Награди Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас Княжеский орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата Народен орден „За военна заслуга“ IV степен с военно отличие

Библиография Азманов, Д., „Победители (1913 – 1933)“, София, 1933, Армейски военно-издателски фонд Азманов, Д., „Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война“, София, 2000, Военно издателство, ISBN 954-509-120-7 Азманов, Д., „Моята епоха: 1878 – 1919.“, София, 1995, Издателство „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-133-9

Бележки

Източници

Категория:Български полковници Категория:Български офицери от Тракия Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Преподаватели в Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни историци Категория:Български военни аташета Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Деветнадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Стара Загора Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Държавния военноисторически архив Категория:По произход от Копривщица Категория:Азманови