Гръцката военна хунта () е период на военна диктатура в гръцката държава, продължил от 1967 г. до обявяването на страната за република през 1974 г. Периодът е известен също и като Режим на полковниците.
Предистория Превратът от 1967 г. и последвалото 7-годишно военно управление са кулминацията на 30 години национално разделение между леви и десни, което може да бъде проследено до времето на гръцката съпротива срещу окупацията на Силите на Оста по време на Втората световна война. След освобождаването на Гърция през 1944 г., в страната започва гражданска война между комунистическите сили и завърналото се вече правителство в изгнание.
Американско влияние в Гърция През 1947 г. САЩ формулират доктрината Труман и започват активно да подкрепят редица авторитарни правителства в Гърция, Турция и Иран, за да са сигурни, че тези държави няма да попаднат под съветско влияние.Perkins, Bradford; Cohen, Warren; LaFeber, Walter; Iriye, Akira (1995). The Cambridge History of American Foreign Relations: Volume 4, America in the Age of Soviet Power, 1945 – 1991. Cambridge University Press. С американска и британска помощ гражданската война в страната завършва с военна загуба за комунистите през 1949 г. Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и гръцките военни започват да работят все повече и повече, особено след като Гърция се присъединява към НАТО през 1952 г. В това сътрудничество като по-видни могат да се отбележат служителите от ЦРУ Гъст Авракотос и Клеър Джордж. Авракотос успява да запази близки отношения с полковниците, които по-късно ще участват в преврата.Charlie Wilson's War, George Crile, 2003, Grove/Atlantic.
Гърция е важна връзка в защитата на НАТО, която се простира от източната граница на Иран до най-северната точка на Норвегия. Гърция по-конкретно винаги е разглеждана като рискова страна, която може да бъде нападната от комунистите. По-точно Гръцката национална разузнавателна служба и планински полкове (LOK) поддържат близки контакти със своите американски колеги. Отделно от подготовката за съветска инвазия, те се съгласяват да действат срещу преврати, извършени от левите сили. Особено планинските полкове са интегрирани в Операция Гладио, европейската тайна мрежа.Ganser, Daniele (2005). NATO's secret armies: Operation Gladio and Terrorism in Western Europe. Routledge. p. 216. Въпреки че има постоянни слухове за активната подкрепа на преврата от страна на американското правителство, няма доказателства, които да подкрепят това твърдение.Moseley, Ray (17 November 1999). Thousands decry U.S. in streets of Athens. The Chicago Tribune.Kassimeris, Christos (2006). „Causes of the 1967 Greek Coup“. Democracy and Security. 2(1), 61 – 72. Времето на преврата определено изненадва ЦРУ.Weiner, Tim (2007), Legacy of Ashes: The History of the CIA, Doubleday, p. 383.
Апостасия и политическа нестабилност След много години на консервативно управление изборът на кандидата на Съюза на центъра Георгиос Папандреу старши за министър-председател на Гърция е знак за промяна. В надпревара за повече контрол над правителството на страната, отколкото неговите ограничени конституционално сили позволяват, младият и неопитен крал Константинос II се сблъсква с либералните реформатори, отстранява Папандреу през 1965 и предизвиква конституционална криза известна като „Апостасия от 1965“.
След като прави няколко опита да формира правителство, основавайки се на дисидентския Съюз на центъра и консервативните депутати, Константинос II назначава временно правителство начело с Йоанис Параскевопулос, а са обявени нови избори за 28 май 1967 година. Има много индикации, че Съюзът на центъра на Папандреу ще излезе като най-голямата партия, но няма да може да сформира еднопартийно правителство и ще бъде принудена да влезе в съюз с Единна демократична лява партия, която се подозира от консерваторите, че е заместител на забранената КПГ. Тази възможност е използвана като претекст за преврата.
Генералският заговор Гръцката историография и журналисти имат хипотеза относно „Генералския преврат“,Marios Ploritis, "Διογένης και άνακτες" , To Vima, 10 December 2000, . преврат, който е направен по инициатива на Константинос под претекста за борба с комунистическата подривна дейност.Stilis Alatos, "Tα καμπούρικα", Ta Nea, 15 February 2007, .C. L. Sulzberger, An age of mediocrity; memoirs and diaries, 1963 – 1972, New York: Macmillan, 1973, p. 575.
Преди изборите, насрочени за 28 май 1967 година с очаквания за голяма победа на Съюза на центъра, редица консервативни политици от Националния радикален съюз, страхувайки се от политиките на левите центристи, включително и на Андреас Папандреу (сина на Георгиос Папандреу старши), ще доведат страната до конституционна криза. Един от тези политици Георгиос Ралис, предлага в случай на такава „аномалия“ да обяви военно положение, което му е позволено от монархическата конституция. Според Ралис, Константинос е възприел идеята.Alexis Papachelas, „Everything George Rallis recounted to me“, To Vima, 19 March 2006
Според американския дипломат Джон Дей във Вашингтон също са притеснени, че Андреас Папандреу би могъл да получи много силна роля в следващото правителство поради възрастта на баща си. Според Робърт Кийли и Джон Оуенс, американски дипломати в Атина по това време, Константинос е попитал американския посланик Филип Талбът каква би била американската нагласа към едно извънпарламентарно решение на въпроса. На това посолството отговаря негативно по принцип, добавяйки, че „американската реакция на такъв ход не може да бъде определена предварително, но ще зависи от обстоятелствата по това време“. Константинос отхвърля това.TV documentary "ΤΑ ΔΙΚΑ ΜΑΣ 60's – Μέρος 3ο: ΧΑΜΕΝΗ ΑΝΟΙΞΗ " by Stelios Kouloglu Според Талбът, Константинос се среща с армейски генерали, които му обещават, че няма да предприемат никакви действия преди идващите избори. Разбира се, прокламациите на Андреас Папандреу ги правят нервни и те решават отново да прегледат своето решение след като видят резултатите от изборите.
През 1966 година Константинос изпраща своя пратеник Деметриос Битциос в Париж на мисия при бившия министър-председател Константинос Георгиу Караманлис, за да го накара да се завърне в Гърция и да възстанови предишната си роля в политиката. Според непотвърдени сведения от бившия монарх, Караманлис отговаря, че би се завърнал само ако кралят обяви военно положение, каквото е неговото конституционно право.Alexis Papachelas, „Constantine Speaks“, To Vima, 29 January 2006. Според кореспондента на Ню Йорк Таймс Сайръс Сулцбергер, Караманлис отлита за Ню Йорк, където се среща с американския генерал от военновъздушните сили Лаурис Норщад, за да лобира за консервативния преврат, който ще го направи лидер на Гърция. Сулцбергер твърди, че Норщад отказва самия той да се замесва в такива афери.C.L. Sulzberger, Postscript with a Chinese Accent, Macmillan, 1974, p. 277. Написаното от Сулцбергер лежи изцяло на неговия авторитет и на думите на генерал Норщад. През 1967 година, когато бившият крал повтаря твърдения на Сулцбергер, Караманлис казва, че „няма да се занимава с твърдения на бившия крал поради това, че тяхното съдържание и нагласа са недостойни за коментар“.Giannis Politis, "Συνεχίζει τις προκλήσεις Ο Κωνσταντίνος Γλύξμπουργκ", Ta Nea, 10 May 1997.
Приемането на твърденията на Сулцбергер от страна на сваления крал срещу Караманлис е подето от редица леви медии в Гърция, които наричат Караманлис „безсрамен“ и „нагъл“. Заслужава си да се отбележи, че по това време Константинос изцяло подкрепя написаното от Сулцбергер в подкрепа на теорията за планирания преврат от Караманлис и не споменава нищо за срещата с Битциос през 1966 година, която той ще спомене едва след като двамата участници в нея са починали и не могат да отговорят.
Както се оказва конституционната криза не прозлиза нито от политическите партии, нито от Двореца, а от офицери-превратаджии от среден ранг.
Превратът от 21 април 1967 На 21 април 1967 година, седмици преди обявените избори, група от дясно настроени офицери, водени от бригаден генерал Стилианос Патакос и полковниците Георгиос Пападопулос и Николаос Макарезос завземат властта чрез държавен преврат. Полковниците успяват да завземат властта бързо, използвайки елемента на изненадата и объркването. Патакос е командир на център за обучение на бронирани части (, ΚΕΤΘ), помещаващ се в Атина.
Лидерите на преврата поставят танкове на стратегически позиции в Атина и така ефективно придобиват контрол над града. В същото време по определен предварително изготвен списък са изпратени много на брой малки подвижни части да арестуват водещи политици, авторитетни фигури и обикновени граждани, заподозрени в леви симпатии. Един от първите арестувани е генерал-лейтенант Григориос Спандидакис, главнокомандващ гръцката армия. Полковниците преди това са се опитвали да убедят Спандидакис да се присъедини към тях, карайки го да включи в действие преди това описан план за действие за започване на преврата. Под командването на парашутиста подполковник Костас Асланидис планинските полкове LOK поемат контрола над министерството на националната отбрана, докато Патакос завзема комуникационните центрове, гръцкия парламент, царския дворец и според детайлен списък, арестува над 10 000 души.
До ранните сутрешни часове цяла Гърция е в ръцете на полковниците. Всички водещи политици, включително и министър-председателят Панайотис Канелопулос са арестувани и държани в изолация от заговорниците. В 6:00 a.m. източно европейско време, Пападопулос обявява, че единадесет члена на гръцката конституция са суспендирани. Едно от последствията от суспендирането е, че всеки може да бъде арестуван без обвинение по всяко време и да бъде изправен пред военен съд. Янис Ладас разказва в интервю по-късно, че „До 20 минути всеки политик, всеки човек, всеки анархист, който е в списъка, може да бъде обграден...Беше прост и диаболичен план“.
Георгиос Папандреу е арестуван след нощен рейд в неговата вила в Кастри. Андреас е арестуван по същото време, след като седем войници с щикове и автомати влизат насила в дома му. Андреас избягва през покрива на къщата си, но се предава, след като един от войниците насочва оръжие към главата на четиринадесетгодишния му син Георгиос Папандреу. Гъст Авракотос, високопоставен офицер от ЦРУ в Гърция, близък до полковниците, ги съветва да „застрелят копелето, защото то ще се върне да ви преследва“.Charlies Wilson's War, George Crile, 2003, Grove Press, p 52 &c
Американските критици на преврата включват и тогавашния сенатор Лий Меткалф, който критикува администрацията на Джонсън за осигуряването на помощ на „военни режими от сътрудници и симпатизатори на нацистите“. Филипс Талбът, американският посланик в Атина, не одобрява преврата, оплаквайки се, че представлява „изнасилване на демокрацията“, на което Джон М. Мери,powerbase.info регионален началник на ЦРУ в Атина, отговаря „Как можеш да изнасилиш курва?“NATO's Secret Armies: Operation GLADIO and Terrorism in Western Europe. By Ganser Daniele (2005). pp. 220 – 223 ISBN 0-7146-5607-0, ISBN 978-0-7146-5607-6 Хунтата на Пападопулос се опитва да промени гръцкия политически пейзаж чрез преврата. Пападопулос както и други членове на хунтата, известни в Гърция с термина „Априлианой“ (Априлци), обозначавайки месеца на преврата. Терминът „Априлианой“ се превръща в синоним на термина „диктатори от 1974“.
Ролята на краля Когато танковете навлизат по улиците на Атина на 21 април, легитимното правителство на Националния радикален съюз, на което Ралис е член, иска от краля незабавно да мобилизира държавата срещу преврата. Той отказва да го направи и се заклева пред диктаторите, че тяхното правителство е легитимното, докато утвърждава, че „те са действали, за да спасят страната“.