Дирекцията на музеите в Копривщица е създадена през 1956 г. с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града, с което е поставено началото на модерното музейно дело в града. Дирекцията се помещава в „Спицерията“ – аптеката на някогашния градски доктор Спас Иванов. Там е заседавал първият революционен комитет под председателството на Тодор Каблешков през десетдневното „царство“ по време на Априлското въстание – 1876 годинаПулеков, Б. „Туристико-исторически водач за град Копривщица“. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“, Копривщица, 2011.

Предистория „В първата трета на двадесети век цветущото някога селище, огнище на просвета, книжнина и люлка на Българското възраждане, все повече запада и се обезлюдява. Остава само споменът за отминалото величие и слава, старите писани къщи, калдъръмени улици със сводести мостове и белокаменни чешми“.Виларова, Р. „Копривщица“ стр 18, изд. „Златен Змей“, 2005 ISBN 954-776-003-3

Дейност РазрухатаЮбилеен албум – 1876 20 04 1926 – „Копривщица в картини“ стр. 65, фото 89. Къщата на Димчо Дебелянов. Стр. 93, фото 120. Къщата на Тодор Каблешков. София 1926 на града е спряна с обявяването на Копривщица за град музей през 1952 г. През 1971 г. той получава статут на архитектурен и исторически резерват, а през 1978 г. – и на национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм. Съществен принос за това дело имат първият братовчед на Димчо Дебелянов – арх. Вельо Дебелянов, и Петко Теофилов – пръв директор на дирекцията.www.hadjiite.bg „История“. Посетен на 28 януари 2014 „50 години Дирекция на музеите Копривщица“, стр. 4: „Петко Теофилов“. издател „Дирекция на музеите“ Копривщица, март 2006. Понастоящем Дирекция на музеите се грижи за около 20 хил. архивни единици, систематизирани в библиотечен, иконен, картинен, снимков, монетен и др. фондове. „50 години Дирекция на музеите Копривщица“, стр. 11, издател „Дирекция на музеите“ Копривщица, март 2006 Дирекцията поддържа и широка издателска дейност, свързана с Копривщица и автори, писали художествени, биографични, специализирани и популярни произведения и брошури. Дирекцията, съвместно с Националения институт за недвижимо културно наследство, извършва огромна по мащаб дейност във връзка с архитектурното, снимково и видео заснемане на около 450-те архитектурни паметници в града, намалели в известна степен поради развитието на съвременните демографски, строителни и финансови тенденции. Значителен дял от усилията на музейните работници заема сътрудничеството с БНТ и БНР, централната и регионалната преса за популяризирането на Копривщица като световен архитектурен, исторически, фолклорен и туристически уникат. През 2006 година дирекцията участва в археологическите разкопки в местността Смиловене.

През 70-те години на XX век е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеи, паметници на културата, както и на улиците в града,

Във връзка с големия интерес към града музей, Дирекцията организира посещенията на големия брой любители на миналото, бита и архитектурата от българското Възраждане до наши дни. Годишно посещенията надхвърлят 200 хил. души.Littlebg.com. 200 хиляди видяха Копривщица за година. Посетен на 4 ноември 2021

Издателска дейност

Община Копривщица, Дирекцията на музеите, БАН. Чудното момче от Копривщица . Режисьор Борис Радев. (2021)

История Първият музей в Копривщица е уреден през 1930 г. в читалището като „Общ копривщенски музей“. Това е обща музейна сбирка с различни отдели: история, етнография, революционно движение, видни копривщенци и т.н. През 1935 г. музеят, значително обогатен вече, е разположен на първия етаж в Каблешковата къща, назначен е и първият щатен музеен работник. Кратка хронология на музейното дело„50 години Дирекция на музеите Копривщица“, стр. 12, издател „Дирекция на музеите“ Копривщица, март 2006. 1928 – открит е мавзолей костница в чест на Априлци по проект на арх. Пантелей Цветков 1928 – открит е паметен комплекс „Първа пушка“ 1930 – открита е първата музейна сбирка, разположена в читалището 1931 – по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите на Дебелянов са пренесени в града 1934 – открит е надгробен паметник на Димчо Дебелянов, изработен от Иван Лазаров 1935 – открит е „Общ копривщенски музей“ в родния дом на Каблешков 1954 – открита е къща музей „Тодор Каблешков“ 1954 – открита е къща музей „Любен Каравелов“ 1956 – основаване на Дирекция на музеите 1956 – открит е етнографски музей „Ослекова къща“ 1958 – открита е къща музей „Димчо Дебелянов“ 1958 – открита е къща музей „Яко Доросиев“ 1965 – открит е етнографски музей „Лютова къща“ 1966 – открита е къща музей „Георги Бенковски“ 1976 – открит е мемориален комплес „Човекът, що даде фаталния знак“ 1980 – откриване на паметник на Тодор Каблешков, изработен от Йордан Гаврилов и Георги Папагалов 1996 – препогребване на костите на Тодор Каблешков и Найден Попстоянов 1961 – 2006 – археологически резерват „Тракийска резиденция „Смиловене“ 2011 – открит е „Жив музей“ в сградата на класното училище 2012 – открита е Художествена галерия „Палавееви къщи“ 2012 – открит е Музей на просветното дело в дома на Яко Доросиев 2013 – от тази година „Ослекова къща“ е частен музей 2023 – тържествено честване на 200-годишнината от рождението на Найден Геров

Дирекция на музеите, съвместно с Община Копривщица и Народното читалище е организатор на ежегодното честване на Априлското въстание с театрализирано възпроизваждане на епизоди от него по сценарий на Петко Теофилов и Недельо МеслековVestnikregion.com, В. „Регион“ от 02 юни 2021. Възстановка: 180 самодейци представиха епизоди от Априлската епопея. Посетен на 18 юли 2021 и на летните фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“. Под неин патронаж, също всяка година, се провеждат „Дебелянови вечери“ с връчване на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“.

Музейни уредници

Копривщенските музейни уредници са културни деятели, историци, етнографи, краеведи и екскурзоводи от град Копривщица, работили преди и след учредяването на „Дирекцията на музеите“, при учредяването на „Общия копривщенски музей“. Наред с посрещане и обслужване на многото посетители се извършва и събирателска, научно-изследователска, популяризаторска, издателска дейност, както и значителна работа по привеждане в съвременен вид на музейната и архивна материални бази.

Музейните уредници работят по опазването на автентичния вид на съответните сгради на къщите музеи и прилежащите им стопански постройки, превърнати в офис помещения, изложбени зали и фондохранилища. Само през 2015 г. сътрудниците на дирекцията са посрещнали повече от 200 000 български и 28 000 чужди граждани, гости на музейния град.Littlebg.com. 200 хиляди видяха Копривщица за година. Посетен на 4 ноември 2021

В свое изследване краеведа Светлана Мухова, уредник на къща музей „Георги Бенковски“, утвърждава, че Копривщица и околностите и са един от най-важните средногорски хайдушки центрове. Според нея повечето от биографиите на споменаваните прочути копривщенски хайдути почиват и са само имена, достигнали до съвременността, въпреки оскъдната изворова база от различни легенди и предания. Тези сказания са издирени и съхранени от местни музейни работници и други краеведи. Събирани доста време те почиват на думите на стари хора, предаващи паметта на своите предшественици.Светлана Мухова. Копривщенци в хайдушкото и четническото движение на българите през XIX век. Сборник материали от национална научна конференция „Четите и четническата тактика в националноосвободителните борби на българския народ през XIX век“. Май 2020 г. Научен ръководител проф. д-р. Пламен Митев. Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ гр. Сливен 2021 г., с. 210 – 215. (под печат).

През юли 2017 г., по случай 200-годишния юбилей на копривщенската църква „Успение на Пресвета Богородица“ (15 август, храмов празник) с участието на български учени, гости от Русия, музейни работници от „Дирекция на музеите“, общественици и родственици на исторически дейци от местната църковна общност се подготвя провеждането на посветена на годишнината научна конференция. Организацията на този научен форум, както и някои реставрационни мероприятия, подпомагащи подготовката на храма за всенародното тържество по отбелязване на юбилея, е сред последните значими приноси на Искра Шипева-Пухова (1958 – 2017).

Музейните специалисти на Дирекцията са ангажирани през 2022 г. със събиране на фотографски материал от различни области в града, свързани с издаването на книга албум „Копривщица в снимки“.

Инициатори на учредяването на „Общ копривщенски музей“ Филип Палавеев, учител, един инициаторите на учредяването на „Общ копривщенски музей“ към местното читалище. Участва в подбирането и подреждането на читалищната музейна експозиция, която по-късно е преместена в родната къща на Тодор Каблешков.Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Студио 18. 2017. с. 174 – 176. ISBN 978-619-7249-17-0 Петко Будинов, краевед, участвал в учредяването на „Общ копривщенски музей“ и негов първи уредник Пулеков, Б.. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011. Нейко Азманов, участвал в учредяването на „Общ копривщенски музей“ Евтимий Сапунджиев, професор, доктор архимандрит и краевед, участвал в учредяването на „Общ копривщенски музей“ Анна Каменова, краевед и поетеса, участвала в учредяването на „Общ копривщенски музей“

Директори на дирекцията Петко Теофилов, 1956 – 1971 г. (последният копривщенски възрожденец)50 години Дирекция на музеите Копривщица, стр. 4 – 5: Петко Теофилов. Издател „Дирекция на музеите“ Копривщица, март 2006. Димитър Пиронков, 1972 – 1987 г. Янко Доросиев, Искра Шипева, 1987 – 2017 г. (с прекъсвания)Mc.government.bg. На 15 юли се прощаваме с Искра Шипева. Посетен на 31 октомври 2021 Кунка Неделева, 2018 – 2024 г. Райна Матеева-Пачева, от 2024 г. Тодор Тумангелов, 1971 – 1972 г. (временно изпълняващ длъжността) Румяна Савова-Кесякова (временно изпълняващ длъжността) Екатерина Златарева-Кунчева (временно изпълняващ длъжността) Елена Желязкова (временно изпълняващ длъжността) Катя Мрънкова (временно изпълняващ длъжността)

Музейни уредници и екскурзоводи Александър Божинов, (на обществени начала) Андон Брайков,Архив на „Дирекция на музеите“. Личен състав. Бойка Георгиева, Валери Калонкин, Георги Белстойнев, Галина Захариева, Делка Гугова, Дойчо Иванов, 2003 – 2019 Донка Кривиралчева,Vestnikregion.com. Във възрожденска Копривщица седянка по каравеловски пред родния му дом. Посетен на 25 февруари 2022 Кети Тумангелова, Мая Атанасова, Мария Караниколова, Малинка Карабобалиева, Нешка Тороманова, Райна Каблешкова, Славимир Генчев, 1977 – 1980 г. (поета с китарата)Samokovinfo.com. Дойчо Иванов – уредник на къща музей „Димчо Дебелянов“ в Копривщица и колегите му представиха преиздадената книга на Тихомир Геров за Д. Дебелянов. Посетен на 2 декември 2021 Светлана Мухова, Тодор Вълчев,

Други музейни деятели Иван Шабанов, съосновател на Музей на картофите в Клисура и Музей на солта в Поморие

Вижте също Петко Теофилов Димитър Пиронков Паметници на културата в Копривщица Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“

Източници

Външни препратки Официален уеб сайт Книжарница

Категория:Основани в България през 1956 година Категория:Организации в Копривщица Категория:Музейни организации + Категория:Вельо Дебелянов