Федерико Гонзага (; * нач. на юли 1540, Мантуа, Херцогство Мантуа; † 21 или 22 февруари 1565, пак там) от рода Гонзага е от 1563 г. кардинал на Римокатолическата църква и епископ на Мантуа (4 юни 1563 – 21 февруари 1565).
Произход Той е най-малкото дете на Федерико II Гонзага (* 1500, † 1540), херцог на Мантуа и Монферат, и на втората му съпруга Маргарита Палеологина (* 1510, † 1566). Негови дядо и баба по бащина линия са Франческо II Гонзага, маркграф на Мантуа, и Изабела д’Есте, а по майчина – Вилхелм XI Палеолог, маркграф на Монферат, и принцеса Анна д’Алансон. Племенник е на кардинал Ерколе Гонзага. Има трима братя и три сестри:
Франческо III (* 1522, † 1550), 2-ри херцог на Мантуа и Монферат, съпруг на Катарина Австрийска; Елеонора, монахиня Анна, монахиня Изабела (* 1537; † 1579), маркиза на Васто като съпруга на Франческо Фердинандо д'Авалос, управител на Миланското херцогство и вицекрал на Сицилия Гулиелмо (* 1538; † 1587), 3-ти херцог на Мантуа и маркграф на Монферат, съпруг на Елеонора Австрийска Лудовико (* 1539; † 1595), херцог на Невер и Ретел, съпруг на Анриет дьо Клев.
Има и един природен брат и вероятно една природена сестра от извънбрачна връзка на баща си.
Биография Той израства под опеката на майка си, Маргарита Палеологина, и на чичовците си, кардинал Ерколе Гонзага и Феранте I Гонзага, вицекрал на Сицилия.
Следва в Болонския университет. На 6 януари 1563 г. е направен кардинал от папа Пий IV заедно с Фердинандо де Медичи, по настояване на чичо си, който е помогнал за избирането на папата на конклава през 1559 г.
Назначаването на Федерико, и още повече на Медичи, който е малко над тринадесет години, предизвиква вълнение в католическия свят, защото противоречи на резолюциите на Трентския събор. Дори император Фердинанд I изразява несъгласието си в поверително писмо до папата от 3 март 1563 г., в което моли да не се назначават повече кардинали, които са твърде млади или нямат адекватно образование. В рамките на Свещената колегия особено несъгласен е кардинал Гилиери, бъдещият Пий V, който е непреклонен защитник на обновяването на църковната организация и духовните обичаи. Пий IV обаче игнорира аргументите на опонентите си и не променя решенията си: в ръкописно писмо от 7 януари 1563 г. той информира херцога на Мантуа за решението си, а в друго от 9 февруари го съобщава на заинтересованата страна.
С назначаването на Федерико, който е наречен „кардиналът от Монферат“ и който на 12 април 1563 г. става титулярен свещеник на Санта Мария Нуова, семейство Гонзага може да се похвали, макар и за кратко, с едновременното присъствие на трима кардинали в Колегията на кардиналите: Федерико, Луиджи Ерколе и Франческо.
След смъртта на кардинал Ерколе, в нощта между 2 и 3 март 1563 г., Пий IV призовава Федерико да го наследи като епископ на Мантуа, където той отива на 1 май. Поради възрастта си, първоначално той е само администратор на епархията, като става титулярен епископ, с папско разрешение, едва на 16 октомври 1564 г.
Федерико отива в Рим на 27 март 1564 г., за да получи кардиналската шапка от папата. Умира в Мантуа на 21 (или 22) февруари 1565 г. и е погребан в главния олтар на катедралата „Свети Петър“.
Източници
Filippo Crucitti, GONZAGA, Federico, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 57, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2001 Salvador Miranda, GONZAGA, Federico, на fiu.edu – The Cardinals of the Holy Roman Church, Florida International University
Външни препратки
Federico Gonzaga, Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church, online fiu.edu, Florida International University David M. Cheney, Federico Gonzaga, в Catholic Hierarchy Gomzaga 3, genealogy.euweb.cz
Категория:Гонзага Категория:Римокатолически епископи от 16 век Категория:Епископи в Италия Категория:Кардинали Категория:Епископи на Мантуа Категория:Болонски университет Категория:Родени в Мантуа Категория:Починали в Рим Категория:Италианска аристокрация