Гербът е официален отличителен знак на държава, град, съсловие, сдружение, семейство и др. Обикновено се изобразява върху знамена, печати, парични знаци, официални облекла и др.
Науката, която се занимава със създаването, използването и произхода на гербовете се нарича хералдика.
Съставни части на герба Гербът може да бъде изобразен в малка, средна или голяма (тържествена) форма. Малката форма на герба се състои само от щита. Средната форма на герб представлява изобразяване на щита, надшлемника и наметката. Голямата форма на герба включва в себе си всички хералдически атрибути – шлем и нашлемник, наметка, щитодържатели, мантия, корона и девиз. Ето и повече подробности за всеки от тези елементи:
Щит
Щитът е основната част на герба и главен носител на информацията, съдържаща се в него. Първоначално формата на хералдичния щит е повтаряла тази на реалния. Масовото разпространение на огнестрелното оръжие през 15 – 16 век обезсмислило използването му като средство за защита и това дало възможност на художниците да развихрят фантазията си и създадат щитове с най-причудливи форми. От тях девет се считат за основни – старофренски или нормански (триъгълна форма), испански, италиански (овален), френски, английски, византийски (кръгъл), германски, дамски (ромбоиден) и квадратен.
Щитът е най-старата част на герба и главен носител на информацията, съдържаща се в него. В хералдиката страните на щита се определят не от положението на зрителя, а от това на този, който го държи. Поради тази причина хералдично ляво е всъщност дясно за зрителя и т.н. За да се определи в коя част на щита е разположен тази или онази фигура, трябва да се различат следните области на щита, показание на рисунката:
В повечето случаи щитовете биват разделяни на множество полета. Това може да става по четири основни начина:
разсичане с помощта на вертикални линии пресичане с помощта на хоризонтални линии скосяване отдясно с помощта на диагонални линии, започващи от горен десен хералдически ъгъл скосяване отляво с помощта на диагонални линии, започващи от горен ляв хералдически ъгъл разсичане с помощта на Андреевски кръст кръстообразно разсичане разсичане с помощта на шеврон вилообразно разсичане.
Шлем Друг елемент на гербовете е шлемът. Той се поставя винаги над щита. В хералдиката навлиза към края на 13 век. До началото на 15 век формата му е копирала тази на реалния, но след 1430 година започнали да се употребяват така наречените „турнирни шлемове“, отличаващи се с елегантността си. През 17 век във Франция херолдите разработват отделен тип шлемове за всяка аристократична титла. Тази система впоследствие е възприета в Англия, Испания, Португалия, с изключение на Германия. В хералдиката се използват различни шлемове според историческите традиции и разновидности в различните държави. Названията им също варират, произхождайки някъде от външния им вид, другаде според ранга на носителят им в йерархията и т. н.
Нашлемник Често в средните и големи форми на гербовете върху шлемовете се поставят нашлемници. Появата им е свързана с рицарските турнири, където са се използвали като допълнителен знак, по който можело да бъде разпознат даден рицар от останалите участници. Нашлемниците били изработвани от рога, дърво, кожа, папирус и други леки материали и много често повтаряли изображението на щита.
Обикновено нашлемникът повтаря главното изображение от герба (спомагателен нашлемник), но е възможно да представлява и отделен знак (самостоятелен нашлемник).
Основните типове нашлемници са: рога – те биват волски (във формата на полумесец), бикови (S-образни), еленски и кози; крила; пера – биват три вида – петелски, паунови и щраусови. Изобразяват се по едно, три, пет, или във вид на ветрило. Перата не трябва да излизат директно от шлема и затова винаги се показват от бурлет или зад корона; флагчета – изобразяват се в умален вид с квадратна или триъгълна форма. Те задължително трябва да имат гербовите цветове, а ако са повече от едно, се разполагат ветрилообразно; нехералдични фигури (естествени, изкуствени и фантастични); щитови (гербови) дъски – имат кръгла, шестоъгълна или ветрилообразна форма. Върху нея е възпроизведено изображението на щита. Краят и ъглите на тези дъски често са украсени с пискюли или пера; шапки.
Бурлет Бурлетът (; ) e хералдически елемент, приличащ на венец от разноцветни тъкани, които се поставят над шлема и обикновено представляват преходно звено между шлема и нашлемника. Както наметката, така и бурлетът трябва да са оцветени в основните цветове на герба, като се следи правилото да се спазва последователността първата увивка да е в металически цвят, а втората – в цвят емайл. Обикновено бурлетът се състои от шест увивки.
Корона
Като елемент от герба короната навлиза в хералдиката през 15 век. Съществуват много разновидности на хералдически корони, като всяка от тях може да поставя над шлема, направо над щита или над мантията. Нейната роля в герба е да покаже ранга/титлата на гербопритежателя. Във връзка с тази ѝ роля можем да отделим няколко типа хералдически корони: императорски, кралски и княжески корони, които се изобразяват във владетелските и държавни гербове (а също и в гербовете на административните области) и символизират суверенитет; корони на маркизи, графове, виконти, барони; аристократически диадеми; тиари, митри и кардиналски шапки; стенни корони, съставени от крепостни кули и стени, използвани в местната, предимно градска хералдика.
Хералдическите корони на царското семейство в Царство България (1908 – 1946 г.) са: царцарицапринцПо-възрастна принцесаПо-млада принцеса Примери от градската хералдика на Република Италия: корона на италианска провинциякорона на градкорона на община Примери от градската хералдика на Федерална република Германия: Народна корона – използва се в гербовете на някои провинции като заместител на някогашната корона на монарсите. Представлява стилизирани лозови листа.Крепостна корона в гербовете на берлинските райони
Наметка Освен с нашлемник често шлемът се украсява и с наметка (, ). В хералдиката този елемент се появява през 14 век, но реалното му използване в практиката датира още от времето на Втория кръстоносен поход.
Според правилото външната и вътрешна страна на наметката трябва да бъдът оцветени съответно в емайл и метал. В повечето случаи това са основните цветове от щита, но не е задължително. Можем да обособим три типа наметки: с равно подрязани краища – датират от 14 век (изображение 1) във формата на множество ленти – появяват се през 15 век и служат като доказателство за храбростта и участието на гербопритежателя в множество кървави битки (изображение 2) във формата на растителни орнаменти – появяват се през 16 век (изображение 3 от началото на века и изображение 4 от края на века) като художествена разновидност на предните два вида. Наметката може да бъде украсена и като се използва кожа – хермелинова или кожа от катерица. Понякога наметката се покрива с фигури, „зашити“ на горната страна на щита, друг път горната част на наметката се „осейва“ с малки нехералдически фигури, например липови листа, звезди, сърца, кръстове и други.
Ако в герба се използват два, три и повече шлемове, то тогава към всеки от тях трябва да има отделна наметка. Тя може да бъде оцветена не в два, а в четири цвята (особено, когато щитът е съставен от два герба). В този случай дясната страна от наметката се оцветява с цвета на най-дясната част на герба, а лявата – в цветовете на най-лявата част на герба.
Мантия Мантията (, , ) присъства в големите форми на някои от гербовете. Тя е традиционна част от облеклото на монарсите и символ на тяхната върховна власт. В хералдиката навлиза през 17 век. Право на мантия имат само императорите, кралете, князете (принцовете) и херцозите. Изобразява се в златен (само за императорите) или пурпурен (за всички останали) плат, подшит с хермелинова подплата и пристегнат в горните си краища със златни шнурове, завършващи с пискюли. Понякога мантиите са увенчани с куполообразни шатри от същата материя. Те напомнят за времето, когато всеки участник в рицарските турнири е имал собствена шатра, в която да си почива и преоблича.
Щитодържатели Щитодържателите представляват фигури, разположени от двете страни на щита, които го „поддържат“. По правило щитодържателите могат да бъдат хералдически животни – лъвове, орли, грифони, еднорози или човешки фигури – първобитни хора с дъбова препаска, ангели, светци или воини. В съвременната хералдика това правило търпи лека промяна. Например в много от държавните гербове на относително младите страни в Африка, Азия и Америка в ролята на щитодържатели влизат най-характерните представители на местната фауна – кенгуру, ему (в герба на Австралия), антилопи, тигри, зебри (в герба на Ботсвана). Когато в ролята на щитодържатели са изобразени ангели, то тогава те се наричат щитоносци, тъй като не са стъпили на постамента, а летят.
Няма ограничения относно правото на ползване на щитодържатели в герба. Както и при девизите, така и тук те могат да бъдат сменяни по желание на гербопритежателя. По време на Руската империя, по канцеларски съображения е прието, че щитодържатели могат да имат само представителите на висшата аристокрация.
Постамент С терминът постамент се обозначава платформата, на която се поставят щитодържателите, щита и целия герб. Постаментът може да представлява хълм, поляна (като в герба на Великобритания), леден къс (като в герба на Исландия), декоративна дървена плоча (като в герба на Швеция), планина, остров и други. Постаментът може да бъде и причудлива клонка, приличаща на излята чугунова решетка (като в герба на Царство България до 1947 година). Той не е задължителен елемент на герба. Често служи за „закрепване“ на девизната лента. Щитодържателите винаги трябва да са „стъпили“ на постамента, независимо от тяхната форма. Изключение правят само щитоносците, които „летят“ във въздуха.
Девиз Обикновено към герба се поставя и девиз. Той представлява кратко изречение, разположено около щита, чийто произход се крие в бойния вик, който изричали рицарите по време на участие в турнирните схватки. Първоначално се изписвали на латински или френски език, като най-разпространени. Впоследствие започнали да се използват всякакви езици. По правило цветът на буквите следва да съответства на основния метал от щита. Ето някои девизи от европейски гербове:
„„Non Nobis, Domine, Non Nobis, Sed Nomini Tuo Da Gloriam!“ (на латински) „Не нам Господи, а на Твоето име дай слава!“ – девиз на Орден на тамплиерите. Съ нами Богъ“ – девиз на Руската империя. „Gott mit uns“ (на немски) – „Бог с нас“ – девиз на германските императори. „Dieu et mon droit“ (на френски) „Бог и моето право“ – девиз на Великобритания. „Je maintiendrai“ (на френски) „Ще оцелея“ – девиз на Нидерландия. „Nihil sine Deo“ (на латински) „Нищо без Бога“ – девиз на Кралство Румъния. „Dieu protege la France“ (на френски) „Боже, пази Франция“ – девиз на Кралство Франция. „Viribus unitis“ (на латински) „С общи сили“ – девиз на Австро-Унгария. „L'union fait la force“ (на френски) „Обединението прави силата“ – девиз на Белгия.
Оттук и националния девиз на България „Съединението прави силата“
Боен вик
Бойните викове от Средновековието често са били час от гербове на благородници, рицари или държави. Днес това е „отживелица“ и в съвременни (държавни) гербове вместо боен вик се изписват официални девизи. В българския държавен герб девизът е „Съединението прави силата“.
Въпреки че девизът като гербов елемент е осъвременена версия бойния вик, то в хералдиката (науката за гербовете) това са две различни понятия, въпреки че често се бъркат и използват синонимно.
Девизът е елемент, разположен обикновено в долната част на даден герб. Той обикновено се отнася до морални или религиозни ценности, или мъдрости, които сплотяват даден народ – например, „Съединението прави силата“. При новосформирани държави, например, може да се измисли съответно нов девиз.