Асканио Мария Сфорца

Асканио Мария Сфорца (; * 3 март 1455, Кремона, Миланско херцогство; † 28 май 1505, Рим, Папска държава) от фамилията Сфорца е католически кардинал от 1484 г. и вицеканцлер на Светата римокатолическа църква от 1492 до 1505 г. Той е познат с дипломатическите си способности, които изиграват основна роля в избирането на Родриго Борджия за папа Александър VI.

Произход Той е шестото дете на Франческо I Сфорца (* 1401, † 1466), херцог на Милано от 1450 г., и на втората му съпруга Бианка Мария Висконти (* 1424, † 1468). Негови дядо и баба по бащина линия са кондотиерът Джакомо Атендоло (нар. Муцио и впоследствие Сфорца) и Лучия Терцано, а по майчина – Филипо Мария Висконти, херцог на Милано, и Аниезе дел Майно. Има пет или шест братя и две или три сестри:

Галеацо Мария (* 1444, † 1476), 5-и херцог на Милано (1466 – 1476), съпруг на Бона Савойска Иполита Мария (* 1445, † 1488), чрез брак херцогиня на Калабрия, съпруга на Алфонсо Арагонски, херцог на Калабрия, крал на Неапол (от 1494) като Алфонсо II Карло († след раждане), вероятен Филипо Мария (* 1449, † 1492), граф на Корсика и на Павия, граф на Бари, съпруг на братовчедка си Констанца Сфорца ди Санта Фиора Сфорца Мария (* 1451, † 1479), херцог на Бари, съпруг на Елеонора Арагонска Лудовико Мария „Мавъра“ (* 1451 или 1452, † 1508), 7-и херцог на Милано (1494 – 1499), съпруг на Беатриче д’Есте Сестра († след раждане), вероятна Елизабета Мария (* 1456, † 1472), маркграфиня на Монферат като съпруга на Вилхелм VIII Палеолог, маркграф на Монферат, Отавиано Мария (* 1458, † 1477), граф на Лугано (1477).

Освен това има поне 35 полубратя и полусестри от извънбрачни връзки на баща си.

Биография Ранни години Асканио е ученик на Франческо Филелфо – придворен на баща му херцог Франческо Сфорца, който го запознава с управлението и литературата. Други кардинали на семейството са Гуидо Асканио Сфорца ди Санта Фиора (1534), Алесандро Сфорца (1565), Франческо Сфорца (1583) и Федерико Сфорца (1645).

На 10-годишна възраст е обявен за комендаторен абат на Абатство Киаравале. Още като младеж Асканио е предопределен за поста на кардинал от кардинал Гийом д'Естутвил, който по този начин иска да получи подкрепата на Галеацо Мария Сфорца за кандидатурата му за папския престол през 1471 г. Тиарата обаче е дадена на Франческо дела Ровере (папа Сикст IV) и инвеститурата на кардинала е отложена.

През септември 1473 г. племенницата на Асканио Катерина – дъщеря на херцог Галеацо Мария, се омъжва за племенника на папа Сикст IV Джироламо Риарио (брат на кардинал Пиетро Риарио).Stefano Zaggia, "Architecture of Power: Imola during the Signoria of Girolamo Riario (1473–1488)", in: S. Beltramo; F. Cantatore; M. Folin, eds. (2016). A Renaissance Architecture of Power: Princely Palaces in the Italian Quattrocento, Leiden-Boston: Brill. p. 216 Джироламо е един от водещите членове на Заговора на Паци срещу живота на Лоренцо Медичи. Надявайки се да умиротвори Милано, Сикст IV се опитва да направи Асканио кардинал през 1477 г., но Светият колегиум отказа да го приеме в своите чинове. Все пак през септември 1479 г. Асканио става 67-и епископ на Павия, като има диоцеза до смъртта си.Eubel, II, p. 212; III, p. 269 note 2 През 1484 г. представлява брат си Лудовико Сфорца на Конгреса в Кремона.

Кардинал

През 1484 г. молбата за това Асканио да стане кардинал е отправена отново и на 17 март той е провъзгласен за кардинал-дякон на Свети Вит, Модест и Крешенция. Той влиза в Рим на 23 август,Conradus Eubel, Hierarchia catholica medii aevi, sive Summorum pontificum, S.R.E. cardinalium, ecclesiarum antistitum series, editio altera, Tomus II (Monasterii 1913), p. 47 nos. 492 and 499 няколко дена след смъртта на Сикст IV. Официалната церемония по назначаването му не се състои, а някои кардинали дори възразяват срещу участието му в следващия конклав. Благодарение на кардинал Родриго Борджия обаче Асканио е приет с всички кардиналски почести.Conradus Eubel, II, p. 47 no. 502. Той получава важна задача от брат си Лудовико, по онова време херцог на Бари и регент на Миланското херцогство: Асканио и кардинал Джовани Арагонски трябва да представят официално писмо до кардиналите в конгрегацията, с което да ги информират, че Милано се противопоставя на избора на кардиналите Барбо, Коста, Чибо и Савели. Чибо и Савели са последователи на кардинал Джулиано дела Ровере и на неговата профренска политика.Дела Ровере и кардинал Жан дьо Балю са лидерите на френската партия в двора на папа Инокентий VIII. Балю пристига в Рим на 8 февруари 1485 г. и представя пълномощията си като посланик на 11 февруари. Напрежението между тях и кардинал Асканио е толкова силно, че в Консисторията на 5 март 1486 г. избухва конфликт, който папата трябва да разреши, като ги накара да замълчат. Pastor, V, стр. 260. Писмото от херцог Лудовико, изпратено на 26 август, не стига до ръцете им навреме, в противен случай това би бил най-ранният известен опит за вето при папски избори.Joannes Burchard (1883). L. Thuasne (ed.). Diarum sine rerum urbanarum commentarii: 1483–1506, Tome perier, paris Leroux. Appendice no. 19, pp. 512–513. Ludwig von Pastor, The History of the Popes, from the close of the Middle Ages, third edition, Volume V (Saint Louis: B. Herder 1902, p. 206. Асканио допринася за избора на Джовани Батиста Чибо за папа Инокентий VIII на 29 август 1484 г.

Асканио Сфорца става администратор на Новара от 25 октомври 1484 г. до 18 април 1485 г.,Eubel, II, p. 205. Кардинал Асканио си спечелва хубава годишна пенсия от Новара в размер на 800 флорина. заемайки поста отново през май 1505 г., няколко дни преди смъртта си на 27 май.Eubel, II, p. 205 note 6 твърди, че мястото се е овакантило през 1503 г. поради оставката на епископ Палавичини; III, p. 260 with note 2.

По време на понтификата Асканио е шпионин на брат си в Светия престол. Основната му цел е да помири Феранте I от Неапол със Сфорца. През март 1486 г. Асканио влиза в дискусия с кардинал Жан Балю – посланик на Франция в Рим. Балю е предложил Инокентий VIII да призове Рене II, херцог на Лотарингия да си възвърне правата върху неаполитанския трон, което води до жестока кавга с Асканио. Папа Инокентий VIII, който обикновено се колебае да се намесва в делата на подчинените си, им нарежда да замълчат.

Асканио е назначен за администратор на кремонския престол на 28 юли 1486 г. и заема поста до смъртта си.Sanclemente цитира поздравително писмо от 22 септември 1486 г., изпратено от Катедралния капитул, изрично твърдящо, че Сфорца е бил назначен за Administrator perpetuus. По онова време той е също администратор на Новара и Павия. Вж. Sanclemente, Enrico (1814). Series critico-chronologica episcoporum Cremonensium, sub auspiciis praestantissimi antistitis Homoboni Offredi ex authenticis monumentis aucta et emendata suaeque integritati maxima ex parte restituta, auctore Henrico Sanclementio. Cremona: apud Josephum Feraboli. pp. 150–152. Той също така става администратор на престола в Пезаро през 1487 г. и е такъв до май 1491 г.

В опит да направи Неапол и Милано съюзници Асканио се среща с Ферандино – принц на Капуа и внук на Феранте в двореца му в Трастевере през май 1492 г. Банкетът, организиран в чест на неаполитанския принц, е толкова екстравагантен и великолепен, че според Стефано Инфесура, ако трябва да разкаже, никой не би му повярвал.Stefano Infessura, Diario della città di Roma (ed. O. Tommasini) nuova edizione (Roma 1890), pp. 273–274 Ферандино се надява да уреди брака на още един от внуците на крал Феранте – дон Луиджи Арагонски с член на семейството на папа Инокентий – Батистина Чибò. Съюзът се надява да раздалечи Инокентий и французите.Pastor, p. 285. В същото време Ферандино се стреми да бъде инвестиран с Неапол от папата, като по този начин укрепи властта на семейството си в кралството, за да бъде засегнат френският ищец Рене II. На 4 юни 1492 г. папа Инокентий издава була, определяща, че крал Феранте ще бъде наследен от сина му Алфонсо, а Алфонсо от Фердинандо,Пак там, с. 287 което ощастливява миланците.

Вицеканцлер На конклава от август 1492 г., след като приема, че няма да получи папската тиара за себе си, Асканио обещава гласа си на Родриго Борджа, тогавашен вицеканцлер на Светата римска църква. Борджа на свой ред му обещава длъжността вицеканцлер на Светата римска църква,На конклава през 1484 г. Родриго Борджа е обещал вицеканцлерството на кардинал Джовани Арагонски – син на крал Феранте I. Pastor, p. 236. както и Двореца „Борджа“. Към обещанията спадат замъкът в Непи, епископията на Егер (която носи годишен доход от 10 хил. дуката) и длъжността на приор на манастир в епархията Калаора в Испания, която се държи от Борджа.Pastor, V, pp. 382–383, със забел. Борджа е избран на папския престол с името Александър VI отчасти и поради убедителния Асканио. Той назначава Асканио за свой вицеканцлер, с което го прави де факто премиер на Светия престол. На 26 август 1492 г. Сфорца напуска своето дяконство в Свети Вит, Модест и Крешенция, но отново го избира на 31 януари 1495 г. и го заема до смъртта си. Той е обявен за администратор на Егерската митрополития на 31 август 1492 г., запазвайки позицията до юни 1496 г.Eubel, Hierarchia catholica, p. 83.Williams, George L., Papal Genealogy, McFarland, 2004 За да укрепи връзката между семейството си и папския дом, през 1493 г. Асканио урежда брака на Джовани Сфорца – негов братовчед и управител на Пезаро с Лукреция Борджа – извънбрачна дъщеря на папата. Бракът е анулиран през 1497 г. като неконсумиран.

Френска инвазия

През януари 1494 г. кардинал Сфорца е назначен за администратор на епархия Елн, подчинена на епархия Нарбон във Франция; на 20 януари 1495 г. Чезаре Борджа е назначен за епископ на Елн, а Сфорца се отказва от администрацията през май 1495 г.Gallia Christiana, In Provincias Ecclesiasticas Distributa. Tomus sextus (6). Paris: Ex Typographia Regia, 1739 , pp. 1065-1065, Eubel, II, p. 150.

Приятелството между Асканио и папа Александър VI приключва, когато Франция нахлува в Италия през септември 1494 г. Съзнавайки машинациите на кардинал Джулиано дела Ровере срещу себе си, Александър VI решава да се противопостави на Франция. Понеже Лудовико Сфорца е таен съюзник на френския крал Шарл VIII, Асканио предава папата, като поисква свалянето му заедно с още няколко кардинали. След папския триумф над френския крал Милано изоставя Франция и Асканио е приет отново във Ватикана, но никога повече не успява да спечели благоволението на папата. Когато Джовани Борджа – извънбрачен син на папата е намушкан през 1497 г., Асканио е обвинен в убийството, но е оправдан от папата.

Когато французите отново нахлуват в Италия с подкрепата на Светия престол, Асканио наблюдава падането и затвора на брат си Лудовико Мария Сфорца (1500 г.), без да може да действа. На 15 юни 1500 г. е отведен във Франция и е затворен в Лион, а по-късно в Тур дьо Бурж. Той е освободен на 3 януари 1502 г. въз основа на обещанието да не напуска Франция без кралско разрешение. Извикан е във френския кралски двор при крал Луи XII и става постоянен негов придружител на лов. Той подарява на френската кралица голяма перла, носена по-рано от брат му Лудовико.

През август 1503 г. Луи XII му разрешава да се върне в Рим. Целта на Асканио е да прогони французите от Ломбардия и да постави брат си Лудовико, който е във френски затвор. Участва в папския конклав през септември 1503 г. Полага безполезни усилия да наследи Александър VI, като се бори срещу кардинал Джулиано дела Ровере и Жорж I д'Амбоаз – официалния кандидат на Франция. Когато папа Пий III (Франческо Пиколомини) умира в същия месец на коронацията си, кардинал Сфорца участва в папския конклав през октомври 1503 г., но Джулиано дела Ровере (Юлий II) е избран почти единодушно.J. P. Adams, California State University Northridge, Sede Vacante 1503, II, Посетен на 29 септ. 2021