Щип () е град в Северна Македония, шести по големина в страната.Градът е център на община Щип с 44 селища.
География Местоположение Щип е разположен в източната част на Северна Македония, на надморска височина от около 300 m. Градът лежи на северните склонове на Юруклуците, най-източната ниска част от планината Плачковица. Заключен между възвишенията Хисар, Мерите и Кумлъка.
Щип е най-големият град и най-важният стопански център в Източния статистически регион, който обхваща почти цялото поле по Брегалница и околните склонове на Осоговската планина и Плачковица, заедно с градовете Кочани, Виница, Царево село (Делчево), Свети Никола (Свети Николе), Пехчево и Пробищип.
Води През центъра на Щип преминава малката река Отиня, дълга около 3 км, тя разделя града на две части. През северната част на града, по равнина и индустриална преминава най-дългата река течаща изцяло на територията на Северна Македония – Брегалница. Отиня се влива в Брегалница, току на края на града и началото на съседното Ново село. Покрай първокласния път от Щип за Радовиш е разположена балнеоложката местност Кежовица, на около 2 км западно от центъра на Щип и в самия край на Ново село. Кежовица разполага с два минерални геотермални извора Кежовица и Лъджи (с температура на водата между 58 и 62 градуса).
Квартали и махали Хисар (Исар) e махала разположена по склоновете на едноименния рид; по-стари части на града са: Стар конак, Кадидере и Горно маало, в махалата Радански път живеят роми, Железничка; квартали изградени след Втората световна война са: Осми ноември (в чест на деня, в който комунистическите партизани влизат в града през 1944 г.), Сеняк (I-IV), Пребег, Дузлак, Баби, Леваци, Деснаци.
Ново село, разположено югозападно от града при вливането на Отиня в Брегалница, официално е отделно селище, но практически е квартал на Щип, почти свързан с централната част на града.
История Ранна история Щип е един от най-старите градове в Македония. За пръв път се споменава през I век под името Астибо, като един от големите градове на източна Македония.
Сегашното име на града е славянско, от времето на заселване на славяните на Балканския полуостров.
Средновековие Градът е част от България по времето на Самуил, после попада под византийско владичество. По-късно отново е част от Втората българска държава, като при царуването на Иван Асен II вероятно е спадал към Прилепската хора. След битката при Велбъжд (Кюстендил) е превзет от сръбския крал Стефан Дечански. През 1350 година е управляван от властела Иванко Пробищитович, който получава утвърдителна грамота за бащината си от сръбския цар Стефан Душан. След смъртта на братята Вълкашин и Йоан Углеша и на цар Стефан Урош V през 1371 г. до смъртта на Константин Драгаш през 1395 година е част от княжеството на Драгаши. В града има църкви „Възнесение Господне“ (Свети Спас) и „Свети Влас“, която е била метох на Хилендарския манастир. В грамота от 1377 година се споменава управителят на града челник Станислав.
Под османска власт През 1395 година Щип окончателно попада под властта на Османската империя и става център на нахия и каза в състава на Кюстендилския санджак. През XV - XVII век Ищип е център на вилает.Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 34-35, 150, 204. (превод Аспарух Велков).
В документ от 1620 година, градът се споменава като епископско седалище, а през 1661 година през Щип минава прочутият турски пътеписец Евлия Челеби. През 1689 г. по време на Австро-турската война (1683 – 1699) Щип е превзет от австрийските войски, но през 1691 г. османците отново го овладяват.
Възраждане Според османските статистики от XIX и XX век, основното население на Щип е българско и турско. Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 – 1822), че Естип е населяван от „турци и българи, които са най-невежи“. В XIX век градът е процъфтяващ занаятчийски център с добре развито кожарство, шарлаганджийство, чохаджийство и други.
През 1830 година отваря врати първото българско училище в града. През 1869 година педагогът и учен Йосиф Ковачев (1839 – 1898), след Освободителната война (1877 – 1878) депутат в Учредителното събрани в Търново и кмет на столицата София, отваря в Щип първото българско мъжко педагогическо училище.
В 1845 година руският славист Виктор Григорович посещава Щип и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:
През 1850 година е построена църквата „Успение Богородично“ в махалата Ново село, в която се служи на български. Българският език е в употреба и в училищата, които са издържани от Щипската българска община. От самото създаване на Българската екзархия през 1870 г. Щип е част от диоцеза и, в рамките на Кюстендилска епархия. В 1870 – 1872 година щипската българска община, заедно с другите общини в Македония издържат Привременния смесен екзархийски съвет. Председател на общината е Атанас Ковачев (1820 – ?), свещеник в Щип между 1857 – 1861 година.
През септември 1872 година в града е учредено българско читалище „Деятелност“. Към 1875 година общината приема Екзархията да издържа само директора на училището, а тя самата внася в екзархийската каса над 300 лири от вули. В 1877 година е положен първият камък на новото българско училище.
От 1876 година в Щип служи викарият на Иларион Кюстендилски, епископ Синесий Стобийски.
След Руско-турската война през май 1878 година Мано Панайотов и Лазо Хаджидимитров от името на Щипската община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
След Руско-турската освободителна война (1877 – 1878)
По силата на решенията на Берлинския конгрес от лятото на 1878 година, Щип и цяла Югозападна България остава в Османската империя. След войната председател на Щипската община е поп Димитър, а общината развива активна учебна дейност. Щип е откъснат от Кюстендилска епархия и присъединен към Скопска. Щипската община на два пъти иска от Екзархията безуспешно особен архиерей за трите откъснати от Кюстендил области – Паланечко, Кратовско и Щипско. По-късно през април 1883 година, оплаквайки се от антибългарските действия на скопския патриаршески митрополит Паисий, щипската българска община иска да бъде изпратен в града поне архимандрит, щом не може митрополит. Общината полага усилия за устройване на местните учители и подновява исканията си за архимандрит за архиерейски наместник, тоест за учредяване на Щипска епархия.
В учебната 1883 – 1884 година щипските училища отбелязват добър успех, за което допринася главният учител Георги Кушев. Общината моли Екзархията да ѝ препоръча и друг учител и от Цариград препоръчват Антон Митрев. През есента на 1894 година в махалата Ново село Екзархията изпраща за учител по български език бъдещия ръководител и идеолог българското националноосвободителното движение в Македония и Одринско – Гоце Делчев, там той учителства до 1896 г. В средата на 80-те години на XIX век учителства в Щип е Александър Попорушев.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Щип има 20 900 жители, от които 10 900 българи християни, 8700 турци, 800 евреи и 500 цигани. Цялото християнско население на града е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) от 1905 година Щип е посочен като град със 7744 жители българи екзархисти и в него работят едно прогимназиално и две основни български училища. Както ще отбележи по-късно в спомените си ръководителя на ВМРО Иван Михайлов, родом от щипската махала Ново село, националният дух и самосъзнание на българите в Щип е на впечатляваща висота. Години наред българите в града са сред най-непреклонните и твърди защитници на българщината в цяла Македония, тук до балканските войни нито с насилие, нито с подкупи успяват да се установят сръбската и гръцка пропаганда. Жителите на града са в първите редици на българското църковно, образователно и национално освободително дело, давайки на свободна България голям брой учени, революционери и църковни дейци.
В 1910 година градът пострадва силно по време на обезоръжителната акция. 24 души са арестувани и измъчвани.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
На 21 ноември 1911 година ВМОРО извършва атентат в Щип, при който загива един човек. Атентатът е последван от погром над българското население, при който са избити най-малко двадесет души, а близо триста са ранени.
При избухването на Балканската война в 1912 година 434 души от Щип са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Градът е освободен от четата на Ефрем Чучков, която облича местната милиция с български униформи и съобщава на сръбското командване, че в града са влезли български части и е установена българска военна комендатура, за да може Щип да остане в българската окупационна зона.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 23.
По време на Междусъюзническата война в гр. Щип са погребани 853 български военнослужещи.ДВИА – В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 65.
Поне 74 души родом от Щип, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.ДВИА, ф. 39
Между двете световни войни През 1922-1929 година градът е център на Брегалнишката област.
Градът участва активно в съпротивата на ВМРО срещу сръбската власт – от Щип са двама от лидерите на ВМРО Тодор Александров и Иван Михайлов. По думите на Михайлов
Втора световна война и СФР Югославия Между 6 – 17 април 1941 г. Германия и Италия разгромяват и окупират Кралство Югославия. По силата на споразумение с България на 19 април същата година по-голямата част на днешна Македония са отстъпени на България и Щип става част от Царство България. Щип става, административно, център на околия, част от Скопска област. По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, инж. Боян Санев е български кмет на Щип от 8 август 1941 година до 2 май 1942 година. След това кмет е Никола Н. Раев от Присово (18 юни 1942 – 12 август 1944). В града е разположен щаба на Седемнадесета пехотна щипска дивизия на Българската армия. Българското управление в града продължава до ранния септември на 1944 г., когато България официално скъсва съюза си с Германия и изтегля войските си, в рамките на няколко дни, от Вардарска Македония. Контролът над Щип е поет от германски части.
На 15 октомври, същата година, Четвърта българската армия, подпомагана от партизански части на Югославската комунистическа партия започва настъпателната Брегалнишко-Струмишка операция срещу нацистките войски. В хода на операцията, на 8 ноември 1944 г. българската войска и комунистическите партизански отряди овладяват Щип. Днес 8 ноември е честван като ден на освобождението в Щип и общината и е неработен ден.
След кървавото потушаване от ЮКП на Скопскиия войнишки бунт от декември 1944 г. Щип е сред градовете, пострадали от организираните от комунистите арести и убийства.Гоцев, Димитър, „Св. дух – ден на падналите българи за освобождението на Македония“ , взето от сайт на ВМРО-БНД на 29.06.2010 г. Над жители на града са проведени следните показни противобългарски съдебни процеси: в края на 1944 година са осъдени осем души начело с Добре и Мане Иванов, Благой Ципушев и други, на 7 февруари 1945 година са осъдени на смърт Тоде Стоилов Ангелов, Стоян Панов Иванов, Стоян Андреев Коцев и други, на 31 май са осъдени Васил Пуздърлиев, аптекаря Иван Палзанлиев и други, през 1946 година – 9 души начело с Павле Марянов и Павле Арсов и други.
Население Брой на населението
Според преброяването от 2002 година Щип има 43 652 жители.
Националност Всичко северномакедонци 38 323 албанци 12 турци 877 роми 2184 власи 1727 сърби 272 бошняци 11 други 246
Религии