Вануа̀ту (, , ) е островна държава в югозападната част на Тихия океан, разположена на архипелага Нови Хебриди и островните групи Банкс и Торес, между 12° – 21° ю.ш. и 166° – 171° и.д. Архипелагът е разположен на 1750 km източно от Австралия, на 500 km североизточно от френската територия Нова Каледония, на 1050 km западно от Фиджи и на 450 km югоизточно от Соломоновите острови.«Океания, Москва, 1982 г.» – Вануату, стр. 152 – 154.
География
Разположение, острови Територия на Вануату е 12 220 km², като включва общо 83 острова (от тях 12 са по-големи), а островите Еспириту Санто и Малекула заемат почти половина от нея. На север от основната група са разположени островните групи Банкс (9 малки острова) и Торес (5 малки острова). Основният архипелаг условно се подразделя на 2 групи – северна група, състояща се от островите Амбрим, Амбае (Аоба), Пентекост, Еспириту Санто, Маево, Ефате, Малекула и Епи и южна група – Ероманго, Тана, Анива, Футуна и Анейтюм. Преобладават кораловите острови и островите с вулканичен произход. Общата дължина на бреговата линия е 1920 km.
Целият архипелаг е разположен на Новохебридския подводен хребет, като морфоложки на север е свързан с хребета на Соломоновите острови, а на юг – с подводния хребет Хънтър. Двете островни вериги на архипелага се съединяват при остров Епи, а на север завършват с островите Банкс и Торес. Островите Банкс се намират на 80 km североизточно от остров Еспириту Санто, а островите Торес – на 60 km северозападно от групата Банкс. Дължината на целия архипелаг от север на юг е над 800 km.
Релеф, геоложки строеж, полени изкопаеми Болшинството от островите са вулканични, планински. Най-високата точка на архипелага е връх Табуемасана (1879 m), издигащ се на остров Еспириту Санто. Островите, по принцип са с удължена форма от север на юг. Например, остров Еспириту Санто се простира на 145 km от север на юг, а ширината му от запад на изток е 65 km. Планините и планинските плата заема значителна част от повърхността на островите. Планинските склонове обърнати към бреговете имат стъпаловидна (терасовидна) форма. По крайбрежието и в устията на малките реки се намират малки низини. Най-обширната низина е на остров Еспириту Санто.
Архипелагът е разположен в зона на активен вулканизъм. На територията му има около 80 вулкана, 9 от които действащи. Сред тях най-известни са Ясур (на остров Тана), Манаро, Гарет (на остров Гауа), Марум и Бенбоу (съответно 1338 m и 1132 m, на остров Амбрим), Суретематаи (на остров Вануа Лава). Кратерите на някои от тях са запълнени с вода и образуват кратерни езера, като Вуи и Летас. В близост до вулканите на отровите Амбрим и Тана са се образували пепелни пустини. На изток от остров Ероманго и между островите Епи и Лопеви има подводни вулкани. Земетресенията на островите са често явление, но са сравнително слаби. На много от тях бликат термални извори. Бистрите морски води, великолепните плажове, клисурите, планините, покрити с тропически гори и удивителните пещерни системи оформят красивата природа на Вануату.
Недрата на островите Вануату все още са слабо проучени. На остров Вануа Лава има находище на сяра, а на островите Ероманго и Ефате – находища на манган, като последното се разработва от 1950-те години. От 1960-те години геоложките дейности се засилват и по прогнози на специалистите на островите би трябвало да има залежи на злато, мед, боксит, никел и други полезни изкопаеми.
Климат Климатът на Вануату е тропичен и влажен, като голямо влияние му оказва пасатната циркулация на въздушните маси. Горещия и влажен сезон продължава от ноември до април. През този период духат северни и североизточни ветрове, донасящи валежи. През лятото (януари – февруари) средномесечните температури достигат до 27 – 29°С, а влажността на въздуха 90,9 – 97,1%. От май до октомври господстват югоизточните пасатни ветрове и през този период се установява относително прохладно и сухо време. Средната температура през юли и август се понижава до 19 – 21,8°С (в планините са възможни понижения до 10°С). Влажността на въздуха се снижава до 80,3 – 80,7%. Температурата на водата е 28°С през януари и 24°С през юли. Годишната сума на валежи варира от 1000 mm поюжните острови, до 3000 mm по северните.
В периода от декември до март-април територията на Вануату е застрашена от мощни тропически урагани. Счита се, че Вануату е най-засегнатата от стихиите страна в южните части на Тихия океан. През март 2015 г. тропическият циклон Пам опустошава тежко всички острови на Вануату, причинявайки и многобройни смъртни случаи „Пам“ срина Вануату. + Климатични условия на ВануатуМесецСредна температураКоличество на валежитеянуари 26 °C 200 mmфевруари 26 °C 250 mmмарт 25,5 °C -април 25 °C140 mmмай 23 °C 120 mmюни 21 °C 160 mmюли 20 °C 110 mmавгуст 19,5 °C 80 mmсептември 20,5 °C 70 mmоктомври 22 °C 70 mmноември 23,5 °C 130 mmдекември 24,5 °C -
Води, почви, растителност, животински свят Обилните валежи подхранват многочислени къси реки, стичащи се от планините. На островите Амбрим и Тана няма реки. Там дъждовните води се просмукват през вулканичните скали и излизат на повърхността близо до брега, образувайки горещи сернисти извори. В кораловите крайбрежни тераси реките образуват дълбоки каньони, понякога течащи под формата на подземни реки, изчезвайки от повърхността. На островите Гауа, Амбае и Ероманго има няколко високопланински езера, разположени в кратерите на угаснали вулкани.
Почвите са червеноземни, образувани от вулканични скали, отличаващи се с голямо съдържание на микроелементи и са много плодородни.
Около 40% от растенията на архипелага не се срещат никъде другаде по света. Северните острови са покрити с влажни тропични гори, а на южните преобладават иглолистните гори с ценни дървесни видове: бор дамара (каури) и араукария. На остров Малекула растат гъсти тикови гори, в които дърветата са обвити с лиани и други пълзящи растения. Най-характерните видове в горите на архипелага са: барингтония, калофилум, сагова палма, панданус и други тропически растения. Саваните са разпространени основно по южните острови и се явяват добри пасища за развъждания едър рогат добитък. В малките крайбрежни низини местното население отглежда разнообразни тропически градински и плантациоонни култури: таро, батати, ямс, кокосова палма, банани, какао, кафе.
Бозайниците на островите са представени само от прилепи (летящи лисици) и подивели свине и кучета. На островите са срещат 58 сухоземни и 37 вида морски птици. Има много насекоми, змии и гущери. Водите около островите са богати на различни видове риби, морски костенурки, лангусти, крабове.
Административно деление Територията на Вануату е разделена на 6 провинции – Малампа, Пенама, Санма, Тафея, Торба и Шефа. Имената на провинциите са съставени от първите букви или срички на островите, които са включени в тях. Vanuatu national statistics office История Островите са заселени около 2000 г. пр.н.е. от меланезийци.
Първият достигнал до островите европеец е Педро Фернандес де Кирос. На 1 май 1606 г. той им дава името Аустралия дел Еспириту Санто („Южна земя на Светия дух“), обявява територията за владение на испанския крал и основава селище, което нарича Нов Йерусалим.
Впоследствие, на 22 май 1768 г., до острова достига и френският мореплавател Луи Антоан де Бугенвил, който развенчава мита за земята-континент, доказвайки, че това е само остров, при това неголям. Бугенвил открива още два острова от архипелага, на които дава името Големи Цикладски острови.
През 1774 г. Джеймс Кук посещава архипелага и го преименува на Нови Хебриди – поради сходството с релефа на Хебридските острови в Атлантическият океан. През 1830 г. е създадено първото постоянно селище от англичани и французи.
В средата на 19 век на островите се появяват английски и френски плантатори и между Великобритания и Франция започва борба за архипелага. През 1887 г. влиза в сила конвенция за съвместното владение на територията, а през 1906 г. владението е преобразувано в кондоминиум.
На 30 юли 1980 г. е провъзгласена независимостта на Нови Хебриди, като страната получава името Република Вануату. На 250 km южно от най-южния остров на Вануату Анейтюм (Анатом) се намират два малки необитаеми вулканични острова – Матю и Хънтър, които все още са спорни между Вануату и френската задморска територия Нова Каледония.
Държавно устройство Съгласно Конституцията, приета на 30 юли 1980 г., Вануату е парламентарна република. Главнокомандващ на военните сили на страната е президентът, който се избира от избирателна колегия за срок от 5 години. Първите президентски избори са проведени на 4 юли 1980 г. и са спечелени от Ати Джордж Сокаман. Законодателната власт принадлежи на еднокамерен парламент – Националната асамблея, състояща се от 52 члена и избиран за срок от 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от правителството начело с министър-председател, избиран от парламента. Вануату е независима република в състава на Общността на нациите, а от 1981 г. е член на ООН.
Икономика Основният поминък във Вануату е селското стопанство (20%), в което е заето 80% от трудоспособното население. Значителни площи заемат плантациите за кокосови палми. Отглеждат се още кафе, ямс, какао, памук, различни плодове. Развива се животновъдството (едър рогат добитък, свине, овце) и риболовът. Промишлеността е слабо застъпена (9%), като предприятията са главно за обработка на дървесина, производство на хранителни продукти, текстилни изделия и производство на копра и кокосово масло. На остров Ефате се добива манганова руда, а от 1988 г. на островите Малекула и Еспириту Санто започва промишлен добив на диаманти, злато и сребро.
През последните години добре се развива международният туризъм, който обезпечава значителна част от бюджетните постъпления. Средногодишно страната се посещава от 61 хил. туристи. Сферата на услугите заема 71% от икономиката на страната, а БВП за 2002 г. е бил 563 млн. долара. Принос в националния доход има и банковото дело. Страната разполага с търговки флот, като под флага ѝ плават включително кораби на 11 държави. Главни пристанища са Форари (Ефате), Порт Вила и Еспириту Санто. Функционира национална авиокомпания „Еър Вануату“ с 32 летища. Дължината на шосейната мрежа е 1070 km, като само 270 km от тях са с твърдо покритие. Железопътни линии няма. Въоръжени сили – 2400 души.
През 2002 г. Вануату реализира износ за 79 млн. долара главно на копра, какао, кафе, говеждо месо и дървен материал за Индонезия, Тайланд, Република Корея, Япония и Индия. За същата година е осъществен внос за 138 млн. долара, главно на горива, машини и оборудване, както и хранителни продукти от страни като: Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Фиджи, Япония и Индия.
Население и култура
Брой и състав Населените острови в архипелага са 65, като населението наброява приблизително около 205 754 души и принадлежи към меланезийския антропологичен тип. Гъстота – 18,3 души/km2. Столица – Порт Вила (около 41 000 д.) се намира на о-в Ефате. Естествен прираст – 24. Средна продължителност на живота – мъже 66 години, жени 70 години. Етнически състав – вануатски меланезийци 94,4% (над 100 племена), полинезийци 2,7%, европейци 2,6%, други 0,3%.
Градско население – 52%. По-големи градове са Люганвил (15 хил. ж.), намиращ се на остров Еспириту Санто, Норсуп (3 хил. ж.), Исангел (2 хил. ж.) на остров Тана, Порт Олри (2 хил. ж.) и др.
Езици