Луда река (, Еритропотамос, в превод Червена река) е река в Южна България, област Хасково, Община Ивайловград и Североизточна Гърция, област Източна Македония и Тракия, демове Софлу и Димотика десен приток на Марица. Дължината ѝ е над 100 km, от които на българска територия – 20,2 km. Луда река е последният най-голям десен приток на Марица. Реката отводнява югоизточните части на Източните Родопи.
Луда река води началото си под името Шейтан на 870 m н.в. в рида Пеперуда в Източните Родопи в Североизточна Гърция, на 2,3 km югоизточно от връх Шапка (1044 m). Тече в североизточна посока в дълбока и гъсто залесена долина под името Дяволорема. След гръцкото село Микрон Дерион започват красивите меандри на реката и на 1,6 km южно от село Горно Луково, Община Ивайловград навлиза в българска територия. В България Луда река протича на протежение от 20,2 km, от които 14,7 km като гранична река (левият бряг е български), а останалите 5,5 km – изцяло на българска територия, южно от село Мандрица. След устието на левия си приток река Чифлишко дере (ляв) Луда река отново навлиза в гръцка територия. Тук посоката ѝ става югоизточна, а долината ѝ широка. В целия този гръцки участък коритото на Луда река е коригирано с водозащитни диги. Влива се отдясно в река Марица на 19 m н.в., на 1,8 km южно от град Димотика (Дидимотихо).
Границите на водосборния басейн на Луда река са следните: на запад и север – с водосборния басейн на река Арда; на югозапад – с водосборния басейн на река Филиури, вливаща се директно в Бяло (Егейско море; на югоизток – с водосборните басейни на малки реки, десни притоци на Марица.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток ← Бююкдере (в Гърция) ← Байрактар (в Гърция) ← Меча река (в Гърция) → Сумак (най-големият ѝ приток в Гърция) ← Даулдере (по границата с Гърция) ← Хасанджикбунар (в Гърция) → Бяла река (най-голям приток) → Акаланско дере → Чифлишко дере (по границата с Гърция) → Стайку (в Гърция) → Амбели (в Гърция) → Сайван (в Гърция) ← Боцали (в Гърция) ← Дзакаджик (в Гърция) → Цамба (в Гърция) → Ковил (в Гърция) → Покота (в Гърция) → Папалък (в Гърция) → Корли (в Гърция) ← Кумаюн (в Гърция) ← Сутли (в Гърция)
Луда река има главно дъждовно подхранване, като водосборният ѝ басейн е силно подложен на средиземноморското влияние. Поради тази причина максималният отток на реката е през зимния сезон – февруари, а минималният – през септември.
Въпреки голямата си дължина по течението на реката има едва 4 населени места, в т.ч. 1 град: В Гърция Област Източна Македония и Тракия дем Софлу – Микрон Дерион; дем Димотика – Авдела, Димотика (Дидимотихо); В България Област Хасково Община Ивайловград – Сив кладенец.
Районът на Луда река е един от най-чистите в екологично отношение в България.
На гръцка територия водите в долното течение на реката масово се използват за напояване на земеделските земи, разположени от двете страни по долината ѝ.
Вижте също Списък на реките в България Списък на реките в България по водосборни басейни Списък на реките в България по дължина
Топографска карта
Източници
Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 293.
Категория:Реки в България Категория:Реки в област Хасково Категория:Реки в Гърция Категория:Източна Македония и Тракия Категория:Родопи Категория:Притоци на Марица