Титул е разширен диакритичен символ, надреден знак, както за съкращаване на думи,Старобългарски език. Текстове и речник. Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1976 г., 196 с., [2. изд. 1960; 3. изд. 1965; 4. изд. 1972; 5. изд. 1976], с. 222. така и за отбелязване на численото значение на буквите от кирилицата.Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. Посетен на 25.05.2019.

Произход В старобългарския език са познати формите (), за м. р. - в. , за ж. р. - в. , като м. р. означава „надпис“ и „титул“, подобно на „титло“ в руския, на „τίτλος“ в гръцкия и на „titulus“ в латинския.Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Старобългарски речник. Посетен на 27.05.2019.

Сред най-известните първоизточници за е описаният в Евангелието от Йоан триезичен надпис на Животворния кръст (Дърво на живота, Кръст на истината, Кръст Господен), на който бил разпнат Иисус Христос: , да се чете „19.19 А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. 19.20 Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.“ На Животворния кръст е акронимът INRI от латинското IESVS NAZARENVS REX IVDAEORVM, в превод „Исус от Назарет, Цар на Юдеите“.Драгутинович, Предраг. (2015, April 16). Триезичният надпис на Кръста. Посетен на 27.05.2019.

Разновидности За съкращаване под знак се използва както обикновен, така и буквен титул. Обикновен титул е хоризонтална чертица над съкратено изписана дума (надредно), напр. Исус – . Буквен титул е надреден знак (дъгичка) над съкратени букви над съкратено изписана дума, напр. Кръст – , Христа – , Божествена – . Името на буквен титул се определя от името на буквата, която съдържа, напр. добро-титул в (Богородица), глагол-титул в (Евангелие), он-титул в (Пророк), рцы-титул в (Имярек), слово-титул в (Христа).Старобългарски език. Текстове и речник. Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1976 г., 196 с., [2. изд. 1960; 3. изд. 1965; 4. изд. 1972; 5. изд. 1976], с. 10. При съкратено крайно в думи като се ползва знакът , наричан паерок, ерок, ерчик, ертица, в. напр. . Дуриданов, Иван. Граматика на старобългарския език. Фонетика. Морфология. Синтаксис. (Гл. ред. и автор) - София, 1991, стр. 46.Ludwig Traube: Nomina sacra.Versuch einer Geschichte der christlichen Kürzung (Quellen und Untersuchungen zur lateinischen Philologie des Mittelalters 2).Beck, München 1907.Unveränd. reprogr.Nachdr.Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1967, с. 282.Андрейчин, Любомир Димитров, член-кореспондент на БАН 1910-1975. Из историята на нашето езиково строителство. ГРАФИКА И ПРАВОПИС - Черковнославянска и гражданска азбука през Възраждането. София: Народна просвета, 1977.

Значение и интерпретация Значението и интерпретацията на титул зависи от контекста. Константин Костенечки представя различни по смисъл графични варианти на титул в граматически трактат: "Какво е титлата? Само белег за думата, който съдържа под себе си и букви, за да означат важните думи. И това показва голямото изкуство на мъдреците във всички писания, защото в Коласаи видяхме изписан целия Псалтир върху две коли не само с титлите, но и със знаците над буквите." При все, съкращаването базира на подреждане в графични групи, напр. за . Употребява се до ден днешен в християнските общности по света, в надписи върху съвременни икони и в служебни книги, отпечатани на църковнославянски език, особено за съкратено изписване на свети имена (Nomina Sacra) в богословска литература.Константин Костенечки 1380-1439. Съчинения: Сказание за буквите. Житие на Стефан Лазаревич / Константин Костенечки; Изд. е подгот. от А.-М. Тотоманова. – София : Славика, 1993. – 212с. – (Славянска библиотека: Серия Slavia orthodoxa / Под общ. ред. Е. И. Димитров). – ISBN 954-8520-05-2 Пълното заглавие на трактата гласи:

,

да се чете:

Константин Костенечки 1380-1439. . Житие на Стефан Лазаревич / Константин Костенечки; Изд. е подгот. от А.-М. Тотоманова. – София : Славика, 1993. – 212с. – (Славянска библиотека: Серия Slavia orthodoxa / Под общ. ред. Е. И. Димитров). – ISBN 954-8520-05-2

Бележки

Категория:Семиотика Категория:Църковнославянски език Категория:Типография Категория:Символи Категория:История на българския правопис