„Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастѝр (), е български православен манастир, който се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция. Той е един от най-големите на Света гора и стои на 9-о място в йерархията на светогорските манастири.
История Сводната зографска грамотаА. П. Стоилов, Своден хрисовул за историята на Зографския манастир. – В: Сборник в чест на Васил Н. Златарски. С., 1925, 447 – 457; Йордан Иванов, Български старини из Македония. С., 1970, 537 – 546. и Стефан СветогорецThe Slavonic Patria of Mount Athos (ed. G. Parpulov). Plovdiv, 2013, 29 – 30. съобщават, че манастирът е основан от трима братя-благородници от Охрид – Аарон, Мойсей и Йоан (Иван) Селима – през 919 г., по времето на император Лъв Мъдри. Изоставили светския живот и богатства, те се оттеглили на Света гора и отначало се заселили недалеч един от друг в отделни килии. Наоколо им се събрали и други монаси, та най-сетне братята решили да основат общ манастир и построили съборна църква. Понеже не могли да се съгласят помежду си на кой светец да бъде посветена църквата, оставили определената за храмова икона дъска неизписана. През нощта върху нея от самосебеси се появил образ на св. Георги. В памет на това чудо манастирът получил името на този великомъченик и бил наречен „Зограф“ (живописец).Божилов, И. Основаването на Светата атонска българска обител Зограф. Легенди и факти. – В: Светогорска обител Зограф (гл. ред. Гюзелев, В.) Т. 1. С., 1995, 13 – 21.
Средновековната „Повест за зографските мъченици“Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 437 – 440. и Стефан СветогорецThe Slavonic Patria of Mount Athos. Plovdiv, 2013, 36 – 41. разказват и за двадесет и шест българи монаси и миряни, изгорени живи за отстояването на православната си вяра на 10 октомври 1276 г. в манастирската кула, подпалена от латински рицари.Божилов, И. „Мъчение на зографските монаси“. Легенди и факти. – В: Светогорска обител Зограф (гл. ред. В. Гюзелев). Т. 2. С., 1996, 175 – 189.
Основател на манастира е най-вероятно зографът (живописец) Георги, чийто подпис на гръцки стои под светогорския устав, издаден от император Йоан Цимисхий в 972 г.Le Mont Athos et l'Empire byzantin: Trésors de la Sainte Montagne. Paris, 2009, 22; Павликянов, К. История на българския светогорски манастир Зограф от 980 до 1804 г. С., 2005, 17. Първото положително свидетелство за монаси-българи в манастира се отнася към 1169 г.Павликянов, История, 24. Оттогава насетне българите преобладават в зографското братство, макар там да са служили и монаси от други народности – гърци, сърби, руси, власи, украинци.
По време на Втората българска държава манастирът получава дарения от цар Иван Александър (вж. Зографска грамота) и може би от царете Иван Асен IIБожков, А., Василиев, А., Художественото наследство на манастира Зограф, С., 1981, обр. 119. и Калиман I Асен (вж. Калиманова грамота), както и от византийски императори. Така Зограф придобива земи и села на няколко места в Македония, предимно по долното поречие на Струма.Бенчева, Й. Стопанството на манастира Зограф през XIII-XIV в. по данни от данъчните описи. – В: Балкански щрихи в европейското минало (ред. М. Лалков). С., 2001, 36 – 44.
Светогорските манастири доброволно се подчиняват на османците (1387, 1424) и благодарение на това не са разрушени при турското завоевание. (Те са заставени обаче да плащат на султана ежегоден данък.)Фотић, А. Света Гора и Хиландар у Османском царству XV–XVII век, Београд, 2000, 25, 33, 63 – 78. В края на XV век Зограф се замогва под щедрото покровителство на молдовския войвода Стефан Велики.F. Marinescu, N. Merzimekis, Ştefan cel Mare şi Manastirea Zografu de la Muntele Athos. – In: Ştefan cel Mare şi Sfânt, atlet al credinţei creştine. Putna, 2004, 179 – 190. От 1521 г. манастирът е ставропигиален, т.е. подчинен не на местния (солунски) митрополит, а направо на Цариградската патриаршия.Йордан Иванов, Български старини из Македония. С., 1970, 546 – 547.
Когато през 1568 г. султан Селим II разпорежда да се изземат всички църковни имоти в Османската империя, манастирът, подобно на много други, се вижда принуден да откупи обратно владенията си.Н. Мердзимекис, Още за историята на Светогорския манастир „Зограф“ в един турски документ (вакъфнаме) от 1569 г. – В: Пѣти достоитъ: Сборник в памет на Стефан Кожухаров. С., 2003, 456 – 464 Това става с помощта на Роксандра, вдовица на молдавския княз Александър III Лепушняну.архим. Леонид (Кавелин), Историческое обозрение афонских славянских обителей. Одесса, 1867, 73 – 74 През следващото столетие Зограф получава в дар молдовските манастири Добровец (1651) и Каприяна (1698). Последният, с принадлежащите към него земи и роби-цигани, носи доходи на монасите до 1813 г., когато им е отнет след присъединяването на Бесарабия към Русия (1812).
Светогорските манастири са наказани заради Гръцкото въстание (1821), като до 1830 г. в тях са настанени османски отреди.Исторически паметници по времето на Заверата. Средец, 1884, 20 – 31 [Повествование о пленении святей Атонстей горы от агарянов] Натрапените на Зограф въоръжени албанци тормозят и изнудват братството до такава степен, че го принуждават да заложи или продаде манастирски ръкописиThomson, F. J. Jernej Kopitar and the Acquisition of Slavonic Codices from Chilandari and Zographou for the Imperial Court Library at Vienna in 1827. – Wiener Slavistisches Jahrbuch, 45, 1999, 201 – 218. и ценности, вкл. украшенията на манастирските чудотворни икони.
През XVII и XVIII век зографци периодично посещават Русия, за да събират там парични помощи.Мердзимекис, Н. Связи афонского монастыря Зографу с царской Россией. – В: Россия-Афон: тысячелетие духовного единства. Материалы международной научно-богословской конференции, Москва, 1 – 4 октября 2006 г. Москва, 2008, 250 – 255; Μερτζιμέκης, Ν. Α. Περί των σχέσεων της Αθωνικής Μονής του Ζωγράφου μετά της Ρωσίας των Τσάρων (16ος-19ος αι.) – В: „България, земя на блажени...“ In memoriam Professoris Iordani Andreevi. Международна конференция в памет на проф. д.и.н. Йордан Андреев. Велико Търново, 2009, 541 – 560; Ченцова, В. Г., Монахи из Зографа в Киеве и Москве в 20–30-е гг. XVII в. – Исторический вестник, 20, 2017, 164 – 189. През 1818 г. монасите изпращат в Петербург двама свои събратя, Анатолий и хаджи Викентий, които да издействат от тамошните власти връщане на Каприяна. Анатолий печели благоразположението на царското семейство. Николай I решава не само да върне бесарабския имот на манастира (06.03.1837), но и да изплати половин милион рубли.Атанас Шопов, Светли личности из възраждането. – Българска сбирка, 10, 1903, 550 – 563, 625 – 640. Тази височайша щедрост бива последвана от възстановяване на изначалното общежително устройство на Зограф (23.04.1849), изоставено за известно време около 1800 г.А. М. Муравьев, Письма с Востока 1849 – 1850 гг. Ч. 1. Санкт Петербург, 1851, 256 – 260 Според общежителната уредба, която е в сила и понастоящем, монасите нямат частна собственост, общо се ползват от манастирското имущество и дружно избират управляващия обителта игумен.Кондика от възстановяването на общежитийния типик. Ръкопис 94 в библиотеката на Зографския манастир.
След 1896 г. в Зограф се преместват български монаси, напуснали Хилендарския манастир.
През Първата световна война манастирът отведнъж губи вложените в една петербургска банка капитали, които продължавали да му носят приходи след одържавяването на зографските имоти в Румъния (1864) и Русия (1863). Впоследствие гръцкото правителство изземва принадлежащите на монасите имения в Северна Гърция, за да оземли придошлите от Мала Азия бежанци (1923). Цар Борис III дарява на манастира имоти в центъра на София и Пловдив и учредява Ефория „Зограф“, която да ги управлява в полза на братството (1926).Зографски, Д., Света-гора Зограф в миналото и днес. С., 1943, 108 – 109. Към началото на XXI век ефорията разполага със заведението „Баварска къща“ и сграда на ул. „Стефан Стамболов“ в София, със сграда на ул. „Райко Даскалов“ в Пловдив, както и с 300 дка земя и 600 дка гори край село Герман.www.pravoslavie.bg
Зографският манастир е бил обитаван от много български светци и просветители: Теодосий ТърновскиЙордан Иванов, Български старини из Македония. С., 1970, 234 – 235., Евтимий Търновски (преди да бъде избран за патриарх)Иванов, 236 – 237., Козма Зографски, Пимен Зографски и др. В него Паисий Хилендарски завършва своята „История славянобългарска“ (1762). Към 1610 г. в Зограф живее украинският църковен писател-полемист Иван Вишенски.И. П. Еремин (ред.), Иван Вишенский: Сочинения. Москва и Ленинград, 1955, с. 208, 210, 325; С. В. Шумило, А. І. Жабов. Невідомий автограф Василя Суразького Іоану Вишенському на острозькому виданні 1595 року з книгозбірні афонського монастиря Зограф. – Рукописна та книжкова спадщина України, 35, № 4, 2024, 61 - 84. През 1503, 1532 и 1640 г. в манастира идват молдовци, за да препишат там книги, които не се намират в родината им.
През 2009 г. манастирът е обитаван от 21 монаси и 10 послушници.Григорий (Лозев), Славяноболгарский афонский монастырь св. вмч. Георгия Зограф – история и святыни : автореферат диссертации. Сергиев Посад, 2009, 18.
Манастирски сгради
Вътре в обителта се намират три черкви и шест параклиса, a вън от нея – още 8 параклиса. По стените им са изписани образите на голям брой български светци: Иван Рилски, братята Кирил и Методий, техния ученик Наум Охридски и др.
Днешните манастирски сгради са сравнително нови, от XVIII – XIX век.Милонас, П. Атлас Афона. Т.3. Tübingen, 2000, лист 109.1; Южното крило е построено може би в началото на XVIII в., източното – в 1758 г. Малката църква „Успение Богородично“ датира от 1764 г., главният храм „Свети Георги“ – от 1801 г. (със стенописи от 1817 г. и дърворезбен иконостас от 1834 г.), северното крило – от 1860 – 1865 г. Цялостното оформяне на манастирския четириъгълник завършва със западното крило: северната му третина е от 1883 г., а разположената в средата му нова трапезария и църквата „Св. св. Кирил и Методий“ над нея – от 1893 – 1895 г. В жилищните корпуси се помещават и построените през XVIII в. параклиси „Свети Димитър“, „Преображение Господне“ (с подновени през 1869 г. стенописи) и „Рождество на Свети Йоан Предтеча“ (изписан в 1768 г.),За стенописите на църквата „Успение Богородично“ (1764) и на параклисите „Св. Димитър“ и „Рождество на Йоан Предтеча“: Ε. Ν. Κυριακούδης, H μνημειακή ζωγραφική στη Θεσσαλονίκη και το Άγιον Όρος, το 18ο αιώνα: Αισθητικές αναζητήσεις και τεχνοτροπικά ρεύματα. – Θεσσαλονικέων Πόλις, 4, 2001, 155 – 156, 159 – 160, 180 – 181, 185 – 189. както и по-новите „Свети Козма Зографски“, „Свети Архангели“ и „Свети 26 Зографски мъченици“ (без точни дати, но и трите от XIX в.). Построената първоначално през XVIII век часовникова кула-камбанария е била надзиждана в 1810 и 1896 г. В манастирския двор се намират направена през 1783 г. чешма, издигнат през 1873 г. паметник на Зографските мъченициЗа този паметник вж. Λιάκος Δ. Α., Μερτζιμέκης Ν. Α. Ταφικά μνημεία σε αθωνικά σλαβικά καθιδρύματα κατά το 19ο αιώνα. – Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, 26, 2006, 403 – 405. и покрита в 1899 г. водосветница. Недалеч от манастира са гробищният храм „Благовещение Богородично“ (1773)Π. Ανδρούδης, Ο κοιμητηριακός ναός της Μονής Ζωγράφου (1773) και η σχέση του με αντίστοιχους ναούς. – В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие. Θεσσαλονίκη, 2000, 563 – 579 . и малката черква „Свети Георги“ (около 1849), бележеща мястото, където по предание аравийската икона на светеца (вж. по-долу) се спряла при идването си в Зограф.