Велѝкден (Възкресение Христово) е денят, в който християните честват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос. Великден е централен празник в християнската вяра, отбелязващ възкръсването на Исус Христос на третия ден след разпятието. В българската народна традиция този празник има дълбоки корени, съчетавайки християнски вярвания с древни обичаи, свързани с пролетното обновление на природата.
Празникът се определя според лунния календар – първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
Страстна седмица
Денят, в който според Библията Иисус Христос възкръсва, е последният от седмица, известна като Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията – на старобългарски думата „страст“ означава и „страдание“ и в случая обозначава преживяванията на Бога Син в течение на нея). Тя съвпада със седмицата, в която евреите честват празника Пасха/Песах (в памет на началото на т.нар. Изход – пътуването на предците им към и около страната Ханаан, след период на многовековна египетска власт над тях), откъдето идва и влиянието му върху хронологията и обредността на Великденските празници. Също традиция, заимствана от еврейската, е за начало на деня в хода на тези празници се приема вечерта на предишния, според светския календар.
Страстната седмица е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Предхожда се от Цветница (когато Исус Христос тържествено влиза в Йерусалим). Всеки ден от Страстната седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък, с изключение на Разпети петък – денят на смъртта на Месията. Завършва с Великден. У православните християни, денят след нея е обединен с неделята ѝ в продължаващо честване на Великден и е известен, като Светъл понеделник, както и изобщо цялата седмица, започваща с него е наричана Светла седмица. С нея започва период от 40-50 дни, известен като Великденски период.
В християнската религия на Великден се чества възкръсването на Исус Христос. То е на втория ден след когато Христос е разпънат на кръст и погребан (в една скална ниша). Празната гробница е видяна от жените-мироносици, посетили гроба. След това Исус Христос се явява на своята сподвижница Мария Магдалена, която отначало решава, че някой е преместил трупа му и дори го взема за човека, който го е направил, а после – и на апостолите, т.е. на най-близките си ученици. Скоро се изяснява, че Исус не е умрял завинаги, а е претърпял адски мъки в полза на човечеството и след явяването си на тези хора ще се издигне жив до Отца. Именно с тази цел, както и за да установи Нов завет, са се е случили, според Библията, неговите живот, смърт и възкресение.
Изчисляване на датата на Великден Първоначално Великден се е празнувал едновременно с еврейската Пасха, фактически възприеман като нейна разновидност, но с отдалечаването на ранното християнство от практиките на юдео-християните и въобще – от юдаизма – възниква идеята да се празнува, както отделно от евреите, така и в различно време. Постепенно се оформят 2 течения (за придържане към датата 14 нисан, когато и да се пада тя, и против това), всяко от тях има множество привърженици и от някои висши духовници (например папа Виктор I) се водят упорити борби за уеднаквяване на датите или дори само в какви дни от седмицата да може да се празнува (папа Виктор I настоява да е винаги в неделя, но не успява да се наложи, въпреки че отлъчва от Църквата противниците си).
Сред доводите на противниците на допитването до евреите за дата на 14 нисан и празнуване според съобщенията им е и този, че след разрушаването на Втория храм и разселването на евреите, техните учени са скъсали с оригиналния метод и място на пресмятането му и резултатите им не са нито единни, нито винаги верни (което се доказва с това, че понякога изчисляват Пасхата, преди равноденствието, а преди това винаги е била след него). На много места това се приема и се създават местни методи за пресмятане, а другаде продължават постарому или приемат, че е достатъчно Великден да е неделята след еврейската Пасха. До консенсус по въпроса се стига едва от присъстващите на Първия вселенски събор в Никея (325 г.), окончателно е решено да не се празнува винаги на една и съща дата с евреите, а формулата която е постулирана е:
Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица.
С това се ограничава провеждането на Великден до веднъж в 1 календарна година (Пасха е възможно да има и 2 пъти). Църковното пролетно равноденствие (тогава – календарът, който се следва в това отношение повсеместно до XVI век е Юлианският календар) е на 21 март, а изразът „след първото пролетно пълнолуние“ визира разположението на неделята от Страстната седмица (в смисъл че неделята, на която е Великден, трябва да е след пълнолунието, но част от Страстната седмица може да бъде и преди него). Така най-ранната дата за празнуване на Великден става 22 март. Година Западни Източни 2001 15 април 2002 31 март 5 май 2003 20 април 27 април 2004 11 април 2005 27 март 1 май 2006 16 април 23 април 2007 8 април 2008 23 март 27 април 2009 12 април 19 април 2010 4 април 2011 24 април 2012 8 април 15 април 2013 31 март 5 май 2014 20 април 2015 5 април 12 април 2016 27 март 1 май 2017 16 април 2018 1 април 8 април 2019 21 април 28 април 2020 12 април 19 април 2021 4 април 2 май 2022 17 април 24 април 2023 9 април 16 април 2024 31 март 5 май 2025 20 април 2026 5 април 12 април 2027 28 март 2 май 2028 16 април 2029 1 април 8 април 2030 21 април 28 април Известно време дата на Великден се изчислява ежегодно и се съобщава на останалите патриарси от Александрийския, но после това е преустановено и изчисленията започват да се правят по места и с разнородни резултати. За трайно връщане към александрийския метод са съставени таблици за предварителното й пресмятане и посочване, основани на т.нар. Метоничен цикъл. На град Александрия в Египет (древен научен център в делтата на река Нил) те са наречени Александрийски пасхалии. Ползват се въобще с голям авторитет, но и са били многократно подлагани на преработки и комбиниране с други методи, вследствие на което има и много други пасхалии.Средновековна руска пасхалия
С установяването на 2 основни християнски деноминации – Православна църква и Католическа църква (от която после се отцепват протестантите) се явява ново различие в празнуването на Великден – според мнението трябва ли датата му да се съобразява изобщо с Песах или – не. Сред православните християни е утвърдено мнението, че хронологически по-вярно е Великден да се празнува задължително след еврейската Пасха и че това произтича от решението на Първия вселенски събор от 325 г. и е в съгласие с него. При оформянето на католическия календар то не се тълкува така, а само като задължение за отделно от еврейското празнуване, но като място и формат, а не по време. В случай на такова съвпадение или предхождане на Пасха, от датата на която поначало би бил Великден, католиците и протестантите отбелязват Великден, а православната църква го отлага с един лунен месец.Въпрос относно датата на Великдена. Желев, И. 2005. Двери на православието. Посетен на 13 август 2013 Докато по Григорианския календар Великден може да съвпадне с Пасха, с източния Великден това не може да се случи, тъй като той задължително следва Пасха. Същевременно Пасха се изчислява според новолунието (според еврейския календар), а между новолуние и пълнолуние има половин месец. Така православният Великден се отклонява от западния в същия ритъм, както еврейската Пасха.Пресмятане датата на Великден и подвижните празници чрез формулата на Гаус за произволна година. Лебедев, А. Адаптирано от Narod.ru, в Църковен вестник онлайн. Посетен на 13 август 2013
В резултат на създаването и приемането на Григорианския календар (отчитащ това, че по времето на Юлий Цезар не се е знаело толкова точно, на колко дни е равна 1 година) се появява и един интервал от около 2 седмици между православния (или по-скоро юлианския, тъй като и сред православните народи има такива, чиито Църкви или власти са се отказали от Юлианския календар) и католическия (или по-скоро григорианския – тъй като този календар се налага и в страни, чието вероизповедание не е католическо) Великден, дори и ако иначе биха съвпадали. Това различие е донякъде преодоляно с въвеждането на някои места (включително в България) на Новоюлианския календар, което е валидно и изобщо за подвижните празници. В него е взето под внимание това, че григорианският календар е астрономически много по-верен от юлианския и за отправна точка за изчисляване на датите на Великден са възприети датите на новолунията, както са посочени в него (но за по-голямо приближаване до Александрийските пасхалии самото правило за определяне на Великден се тълкува по-скоро в смисъл, че Страстната седмица е онази, в която тази с пълнолунието е вече отминала, а за дата на пролетното равноденствие се приема 3 април, което е отношението по този въпрос и на запазилите юлианския календар и изобщо непризнаващи календарната реформа, въпреки че за тях датата 3 април по григорианския се равнява на 21 март по юлианския). Тъй като юлианското (както е разположено в григорианския календар – 3 април вместо 21 март) пролетно равноденствие изостава от реалното, понякога източният Великден се пада на второто пълнолуние след реалното настъпване на пролетта. Същевременно различието с католическия Великден много често е сведено до 1 седмица или отсъства, макар че понякога са разделени (заради еврейската Пасха) и от повече от месец.
Предложени са методи за окончателно уеднаквяване на датитеЗа първи път от 430 г. католиците по Св. Земи ще празнуват Великден с православните. Благовест инфо. 2013. Двери на православието. Посетен на 13 август 2013. , включително и с непосредствени наблюдения на Слънцето и Луната от Йерусалим или уговаряне на всеобщ и постоянен елементарен метод (алгоритъм), без каквито и да било допълнителни пресмятания (например денят след втората събота на месец април). Easter Act 1928 Официальный текст «Пасхального акта 1928 года».
Богослужение Подготовката за честването на Великден започва през Страстна седмица. Празнува се 6 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник, пеейки: „Приидите, приимите свѣтъ, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвых.“ В православните храмове последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Възкресение Христово“, при слизането на Благодатния огън и се възприема като приемане на Благодатния огън от свещеника. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос воскресе“, на което получава отговор: „Воистину воскресе“ (тази двойка реплики е известна, като Великденски поздрав). При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Възкресението, положена на специален аналой (масичка), след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите: „Подигнєтє, порти, горнищєто си, подигнєтє сє, вєчни порти, и щє влєзє Царят на славата!“, на което подучено лице (човек, който играе някаква ритуална диалогична роля) отвръща: .„Кой є този Цар на славата?“
Свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, отварящ райските двери и с пеене на Канона на празника – „Воскресенния ден“ – хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
Храмове, посветени на Възкресение Христово В България има няколко храма, посветени на Възкресение Христово: