Български владетели

Владетели по исторически периоди Титла Име Династия Династичен герб Години на управление Бележки Владетели на Стара Велика България Хан (патриций)Няма преки данни за титлата на повечето ранни български владетели. Запазеният късен средноруски препис на „Именник на българските ханове“ използва титлата княз. По аналогия с използваната от Омуртаг и Маламир титла „канасубиги“ (KANAΣYBIΓI) съвременните историци им приписват титлата кан или хан. Самата титлата „кан“, произлизаща от Централна Азия, е разпространена най-вече сред монголите и тюрките. Кубрат (Курт) род Дуло — 632 – 665 Именник на българските ханове Основател на Велика БългарияХан Батбаян (Безмер) род Дуло — 665 – 668 Владетели на Първата българска държава Хан Аспарух род Дуло — 681 – 700 Основател на Дунавска България. Син на хан КубратХан (кесар) Тервел (Тривелий) род Дуло — 700 – ок. 721 Син на хан АспарухХан Кормесий род Дуло — ок. 721 / 738 Първороден син на хан ТервелХан Севар род Дуло — 738 – 753 Син на хан Кормесий. Убит от боилите за провизантийска политикаХан Кормисош род Вокил — 753 / 756 Хан Винех род Вокил — 753 – 760 Убит заедно с рода си за провизантийска политикаХан Телец род Угаин — 760 – 763 Убит от боилите след военно поражениеХан Савин род Вокил — 763 – 765 Детрониран от народен събор за провизантийска политикаХан Умор род Вокил — 765 – управлява само 40 дни Син на хан Сабин. Свален с бунт, за да не провежда провизантийска политикаХан Токту род Угаин – 765 – управлява няколко месеца Внук на хан Севар. Детрониран и убит заедно с брат си от провизантийската аристокрацияХан Паган неизвестен род — 765 – 766 Син на хан Винех. Убит от слугите си за провизантийската си политикаХан Телериг род Дуло – 766 – 777 Син на хан Тервел и брат на хан КормесийХан Кардам род Дуло – 777 – 803 Син на хан ТелеригХан Крум (Крун)неизвестен род, може би Дуло — 803 – 814 Пръв владетел от Крумовата династияХан (канасубиги) Омуртаг Крумова династия, вероятно част от Дуло — 814 – 831 Син на хан КрумХан (канасубиги) Маламир Крумова династия, вероятно част от Дуло — 831 – 836 Син на хан ОмуртагХан Пресиян I Крумова династия, вероятно част от Дуло — 836 – 852 Племенник на хан МаламирКняз / Борис I (Михаил) Крумова династия, вероятно част от Дуло — 852 – 864 – хан865 – 889 – княз Син на хан ПресиянКняз Владимир (Расате) Крумова династия, вероятно част от Дуло — 889 – 893 Първороден син на княз Борис IЦар Симеон I Крумова династия, вероятно част от Дуло — 893 – 913 – княз913 – 918 – василевс на българите918 – 927 – василевс на българите и ромеите Син на княз Борис I и брат на княз ВладимирЦар Петър I (Свети цар Петър)Крумова династия, вероятно част от Дуло — 927 – 969 Син на Симеон IЦар Борис II Крумова династия, вероятно част от Дуло — 969 – 971 Първороден син на цар Петър I Колективно наместничество на комитопулите Давид, Мойсей, Арон, СамуилКомитопули — 971 – 977 Синове на Комит НиколаЦар Роман Крумова династия, вероятно част от Дуло – 977 – 997 Син на цар Петър I, брат на цар Борис IIЦар Самуил* Комитопули —997 – 1014 Син на Комит НиколаЦар Гавраил Радомир* Комитопули —1014 – 1015 Син на цар СамуилЦарИван Владислав Комитопули — 1015 –1018 Братовчед на цар Гаврил РадомирКняз Пресиян II-Преслав* Комитопули —1018 Син на цар Иван Владислав Владетели на Втората българска държава Цар Петър IV (Тодор)Асеневци 1185 – 1197 Цар Иван Асен I (Белгун)Асеневци 1190 – 1196 Брат на цар Петър IVСепаратист.Добромир Хриз? -1185 – 1203Самостоятелен владетел в Просек. Не е признат в Търново за владетел.Сепаратист (Деспот) ИванкоАсеневци1196 Братовчед на цар Иван Асен I и негов убиец. Впоследствие се обявява за независим владетел във Видинско. Не е признат в Търново за владетелсевастократор (сепаратист)СтрезАсеневци1207 – 1219Самостоятелен владетел в Просек.деспот (едър феодал, сепаратист)Алексий СлавАсеневци1207 – 1230Самостоятелен владетел в Мелник.Крал/Цар Калоян (Йоаница) Асеневци 1197 – 1207 Брат на царете Асен и ПетърЦар Борил Асеневци 1207 – 1218 Според някои е узурпатор. Племенник на Асен, Петър и КалоянЦар Иван Асен II Асеневци 1218 – 1241 Син на цар Иван I АсенЦар Коломан (Калиман) I Асен Асеневци 1241 – 1246 Регентски съветЦар Михаил II Асен Асеневци 1246 – ок. 1253 – регенти ок. 1253 – 1256 – цар Регентски съвет, начело с Ирина Комнина; после самостоятелноЦар Калиман II Асеневци 1256 узурпатор-сепаратист Ростислав Михайлович тъст на Михаил II Асен 1256 – 1261 Цар Мицо Асен Мицо / Асеневци — 1256 – 1263 Цар Константин I/ Константин – Тих Асен Тих / Асеневци — 1257 – 1277 Император Яков Светослав Асеневци — 1262 – 1276 Обявява се за независим владетел на Видинско.Цар Ивайло (по прякор Бърдоквата) ? — 1278 – 1279 Цар Иван Асен III Мицо / Асеневци — 1279 – 1280 Син на цар Мицо АсенЦар Георги I Тертер Тертеровци 1280 – 1292 Цар Шишман I Шишмановци / Асеневци — 1280 – 1313 Видински деспот, наследник на Асеневци. Обявява се за цар, но признава върховенството на ТърновоЦар Смилец Смилец 1292 – 1298 Цар Йоан Смилец Смилец 1298 – 1300 Регентски съвет, начело с майка му Смилцена, а после с деспот ЕлтимирЦар Чака(?) татарин, потомък на Чингис хан / Тертеровци – 1299 – 1300 татарин, потомък на Чингис ханЦар Теодор Светослав (Светослав Тертер)Тертеровци 1300 – 1321 Цар Михаил Тих / Асеневци — 1301 Син на Константин I Асен и Мария ПалеологинаЦар Георги II Тертер Тертеровци 1321 – 1322 Цар Михаил III Шишман Асен Шишмановци / Асеневци — 1323 – 1330 Цар Иван Стефан Шишмановци / Асеневци — 1330 – 1331 Цар Иван Александър Шишмановци (Срацимировци) 1331 – 1371 Цар Белаур Шишмановци / Асеневци — 1331 – 1336 Брат на Михаил III Шишман. Управлява Видинската област, убит след война с ТърновоЦар Михаил IV Асен Шишмановци / Асеневци — 1336 – 1354 Син на Иван Александър, обявен за съцар в ТърновоЦар Иван Асен IV Шишмановци / Асеневци — 1336 – 1349 Син на Иван Александър, обявен за съцар в ПреславЦар Иван СрацимирШишмановци (Срацимировци)1336 – 1355 – съцар 1355 – 1396 – цар Обявен за съцар. Управлява Видинското царство с прекъсванеЦар Шишман II Шишмановци / Асеневци — 1341 Син на Михаил III Шишман. Непризнат в България, признат във Византия (в емиграция)Севастократор Момчил — 1341Самостоятелен владетел на Беломорска област („столица“ дн. Ксанти, Византия).Цар Иван Шишман Шишмановци (Срацимировци) 1371 – 1395 Управлява Търновското царствоЦар Иван Асен V Шишмановци (Срацимировци) 1371 – 1388 Брат на Иван Шишман, известен и като цар ЯсенЦар Фружин Шишмановци (Срацимировци) 1393 – 1417 потомък на Иван Шишман. Умира в изгнание без да управляваЦар Константин II Асен Шишмановци (Срацимировци)1396 – 1422 Умира в изгнание без да управлява Владетели на Третата българска държава Княз Александър Екзарх Два пъти кандидат за княз на България, участвал официално в гласуването.Княз Александър I Батенберг Батенберг 17 април 1879 – 26 август 1886 Княз Валдемар Датски Олденбургови, (Дания) 29 октомври 1886 – 11 ноември 1886 Избран за княз от III ВНС, но отказва престолаКняз / цар Фердинанд Сакскобургготски 7 юли 1887 – 22 септември 1908 – княз22 септември 1908 – 3 октомври 1918 – цар Цар Борис III Сакскобургготски 3 октомври 1918 – 28 август 1943 Син на княз/цар ФердинандЦар Симеон II Сакскобургготски 28 август 1943 – 15 септември 1946 Регентски съвет. Син на цар Борис III. Министър-председател на България от 2001 до 2005 г.

Претенденти за българската корона Титла Име Династия Династичен герб Години на управление Бележки При въстания срещу византийската власт Цар Петър II (Делян)Комитопули, – 1040 – 1041 Син на цар Гаврил РадомирЦар Петър III (Константин Бодин)Комитопули, – 1072 най-малкият син на зетския крал Михаил от династията Воиславлевичи. Внук на Теодора Косара и Иван Владимир.Цар Нестор?, – 1074 Вдига въстание против ромейската власт в Северна България.Цар Добромир?, – 1079 Вдига въстание против ромейската власт в Месемврия. При въстания срещу османската власт Цар Константин II Асен, Константин С(т)рацимирШишмановци (Срацимировци) 1408единствен син на цар Иван СрацимирЦар Фружин Шишмановци (Срацимировци) 1408син на цар Иван Шишман. Бори се над 40 години за престола и освобождението на България.Цар Шишман III, Тодор Балина Шишмановци (Срацимировци) 1598 вероятно потомък на ФружинЦар Ростислав Стратимирович Шишмановци (Срацимировци) 1686 КралПетър Карпош1689Обявен за крал от Свещената Римска империя.

Обявил Карпошкото въстание през 1689 г.Княз Велчо Атанасов 1835 Обявил през 1835 г. въстание в Търновско с претенции за княз на България, т. нар. Велчова завера

Родословни дървета

Литература Йордан Андреев, Милчо Лалков: Българските ханове и царе. Абагар, Велико Търново 1996, ISBN 954-427-216-X. Steven Runciman, A History of the First Bulgarian Empire, George Bell & Sons, London, oclc 832687, 1930 Paul Stephenson: Byzantium's Balkan Frontier. A Political Study of the Northern Balkans (900 – 1204). Cambridge University Press, Cambridge 2004, ISBN 0-511-03402-4. Daniel Ziemann: Vom Wandervolk zur Grossmacht. Die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter (7.–9. Jahrhundert). Böhlau, Köln/Wien 2007, ISBN 978-3-412-09106-4 Васил Златарски: История на българската държава през средните векове, Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852), Наука и изкуство, София 1971, oclc 67080314

Бележки

Вижте също Списък на държавните глави на България от 1946 до днес Именник на българските ханове Деяновци Мърнявчевичи Бранковичи Неманичи

България