Община Петрич се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград.

География Географско положение, граници, големина Общината се намира в най-югозападната част на България и на област Благоевград и с площта си от 650,132 km2 заема 2-ро сред 14-те общини на областта и 10,01% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на север – община Струмяни; на североизток и изток – община Сандански; на юг – Република Гърция; на запад – Република Северна Македония.

Релеф, води, климат, туристически обекти Релеф Територията на община Петрич представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. По-голямата (северна и северозападна част) се заема от северните, източните и южните склонове на планината Огражден с най-висока точка връх Билска чука (1644 m), разположен северно от село Баскалци, в близост до границата с Северна Македония. В югозападната част на общината, по границата с Гърция се извисява планината Беласица с максимална височина – граничния връх Радомир – 2029 m (най-високата точка на общината). Между двете планини и източно от тях в обсега на общината попада западната и южна част на Санданско-Петричката котловина. Източно от Беласица е разположено малкото Марикостинско поле и тук в коритото на река Струма, при устието на Пиринска Бистрица, на границата с Гърция е и най-ниската точка на общината – 68 m н.в.

Води През източната част на общината, от север на юг, преминава около 27 km от течението на река Струма, която протича през южната част на Санданско-Петричката котловина и Марикостинското поле, а между тях образува късия Марикостински пролом. Тя има два десни притока, водещи началото си от Северна Македония – реките Лебница и Струмешница и два леви, събиращи водите си от Пирин – Мелнишка река и Пиринска Бистрица.

Река Струмешница води началото си от Северна Македония и в община Петрич са нейните последни 33 km преди да се влее отдясно в Струма. На българска територия тя получава шест къси десни притока водещи началото си от планината Беласица – реките Свигьовица, Рамешница, Камешница, Коларовска, Иваник (Бела) и Луда Мара (Петричка река) и един ляв – река Градешница, извираща под връх Билска чука в планината Огражден.

Безценно природно богатство са откритите минерални извори, локализирани в 3 основни находища: в местността Рупите, край село Марикостиново и тези в близост до общинския център.

Климат Поречията на реките Струма и Струмешница, които в границите на община Петрич обхващат част от Санданско-Петричката котловина, се характеризират с типичен преходно-средиземноморски климат. Тук през цялата година се чувства осезателно топлото беломорско влияние, което нахлува по Струма от юг. Зимата е мека, настъпва късно и е безснежна (средна януарска температура 2,4 °C); пролетта започва още от началото на март; лятото е сухо и горещо (средна юлска температура 24,7 °C), а през юли и август максималните температури достигат до 40 – 42 °C; есента е дълга и топла. Средната слънчева радиация е около 2436 часа/год. - най-високите стойности за страната. Валежите са средно 700 мм/год. и са предимно от дъжд с главен максимум през ноември-декември. Ветровете обикновено нахлуват по долината на Струма от юг (топли) и север (по-студени), като преобладават тези с южна компонента. Освежаващ ефект през топлото полугодие има планинско-долинният вятър. С увеличаване на надморската височина в Огражден и особено в Беласица средиземноморското влияние постепенно отслабва като в по-високите части се наблюдават типичните черти на планинския климат: кратко и прохладно лято и студена зима.

Туристически обекти Сред основните туристически обекти в общината са: местността Рупите – свято място, скътано в кратера на единствения в България угаснал вулкан Кожух, където бликат множество горещи минерални извори с високо съдържание на сяра. Хераклея Синтика – античен град, чиито руини са разположени в землището на село Рупите. Националния парк-музей Самуилова крепост, разположен западно от село Струмешница, на десния бряг на река Струмешница.

В общината са създадени и два природни резервата: „Конгура“, в планината Беласица, южно от Петрич и „Соколата“, разположен по долината на река Лебница (в община Петрич е част от резервата), северно от село Драгуш.

Население Етнически състав (2011) Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %) Общо 54 006 100.00 Българи 46 337 85.80 Турци 270 0.50 Цигани 2 769 5.13 Други 247 0.46 Не се самоопределят 137 0.25 Неотговорили 4 246 7.87

Населени места Общината има 55 населени места с общо население 47 939 жители към 7 септември 2021 г.

+ Списък на населените места в община Петрич, население и площ на землищата им Населено място Население (2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население (2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Баскалци 45 27,007 Кукурахцево 35 8,942 Кукурахцово Беласица 1015 26,066 Елешница Кулата 694 8,270 Богородица 13 13,517 Сестрино Кърналово 1522 15,342 Боровичене 38 6,220 Марикостиново 1038 13,936 Вишлене 43 12,660 Вишнени Марино поле 240 5,515 Волно 3 7,821 Робово Мендово 63 4,065 Габрене 540 14,754 Митино 309 6,055 Гега 159 15,772 Михнево 990 18,839 Михново Генерал Тодоров 629 9,134 Припечене Ново Кономлади 138 4,965 Ени чифлик, Нови чифлик Горчево 4 - в з-щето на с. Долене Петрич 26435 80,421 Долене 12 12,067 Право бърдо 36 9,335 Долна Крушица 129 14,590 Първомай 3195 6,763 Долна Рибница 276 24,449 Рибник 133 3,907 Долно Спанчево 89 6,591 Рупите 897 9,257 Ширбаново, Мулетарово Драгуш 30 16,490 Ръждак 235 - в з-щето на гр. Петрич Дрангово 462 8,622 Покровник, Свобода Самуилова крепост - - в з-щето на с. Ключ Дреновица 8 - Дреновца, в з-щето на с. Вишлене Самуилово 704 11,979 Димидово Дреново 63 9,116 Скрът 813 12,165 Зойчене 25 5,749 Старчево 461 12,179 Иваново 1 - в з-щето на с. Крънджилица Струмешница 278 3,815 Кавракирово 1482 31,155 Орман Тонско дабе 4 - в з-щето на с. Яково Камена 224 12,408 Тополница 631 9,342 Нова Тополница Капатово 170 6,607 Чурилово 28 5,928 Кладенци 25 5,481 Масли чифлик Чуричени 111 23,297 Ключ 740 17,883 Чучулигово 162 3,839 Коларово 1648 30,299 Коларево Яворница 727 13,626 Кромидово 123 4,797 Яково 57 24,406 Крънджилица 7 18,075 Кранджилица ОБЩО 47939 650,132 6 населени места са без землища

Административно-териториални промени Указ № 765/обн. 09.11.1921 г. – признава н.м. Чучулигово (от с. Кулата) за м. Чучулигово; Писмо на МВРНЗ № 6259/обн. 17.07.1922 г. – признава н.м. Чешма 5-и полк за м. Покровник; Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава м. Чучулигово за с. Чучулигово; през 1932 г. – преименувана е м. Покровник на м. Дрангово без административен акт; Писмо на МВРНЗ № 7366/обн. 15.06.1932 г. – признава н.м. Рибник за с. Рибник; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ени чифлик (Нови чифлик) на с. Ново Кономлади; МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Димидово на с. Самуилово; МЗ № 2915/обн. 16.01.1943 г. – признава м. Дрангово за с. Дрангово; между 1946 и 1956 г. – изселена и заличена е м. Водениците без административен акт; Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Богородица на с. Сестрино; – преименува с. Робово на с. Волно; – преименува с. Дрангово на с. Свобода; – преименува с. Орман на с. Кавракирово; – преименува с. Масли чифлик на с. Кладенци; – преименува с. Ширбаново на с. Мулетарово; Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Първомай (от с. Мендово) за с. Първомай; през 1956 г. – преименувано е с. Вишнени на с. Вишлене без административен акт; – преименувано е с. Дреновца на с. Дреновица без административен акт; – уточнено е името на с. Кукурахцово на с. Кукурахцево без административен акт; Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава махалите Долни край и Учкунци и ги присъединява като квартали на м. Гега; – заличава к. Мечково и ги присъединява като квартал на с. Баскалци; – заличава с. Рибник и го присъединява като квартал на с. Старчево; Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Елешница на с. Беласица; Указ № 139/обн. 19.04.1960 г. – признава м. Боровичене за с. Боровичене; – признава м. Гега за с. Гега; – признава м. Чурилово за с. Чурилово; Указ № 5/обн. 08.01.1963 г. – отделя кв. Рибник от с. Старчево и го възстановява като отделно населено място – с. Рибник; – признава н.м. Самуилова крепост (от бившата община Първомай) за с. Струмешница; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Коларево на с. Коларово; – осъвременява името на с. Кранджилица на с. Крънджилица; – осъвременява името на с. Михново на с. Михнево; – преименува с. Нова Тополница на с. Тополница; Указ № 562/обн. 06.04.1971 г. – възстановява старото име на с. Свобода на с. Дрангово; Указ № 3147/обн. 28.10.1984 г. – преименува с. Припечене на с. Генерал Тодоров; Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Коларово и община Първомай и присъединява включените в състава им населени места към община Петрич; Указ № 83/обн. 09.04.1993 г. – преименува с. Мулетарово на с. Рупите; Указ № 186/обн. 21.06.1995 г. – възстановява старото име на с. Сестрино на с. Богородица; На основание §7. (3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села; Реш. МС № 755/обн. 02.10.2015 г. – заличава селата Гюргево и Занога поради изселване. Транспорт По долината на река Струма преминава участък от трасето жп линия София – Благоевград – Кулата и от жп гара Генерал Тодоров до град Петрич.

През общината преминават частично или изцяло 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 82,2 km: последния участък от 13,2 km от Републикански път I-1 (от km 440,6 до km 4453,8); последния участък от 10,2 km от Републикански път III-108 (от km 2,5 до km 12,7); последния участък от 42,6 km от Републикански път III-198 (от km 52,1 до km 94,7); началния участък от 2,3 km от Републикански път III-1082 (от km 0 до km 2,3); целия участък от 13,9 km от Републикански път III-1084.

Топографска карта

Източници

Външни препратки Официален сайт на община Петрич

Бележки