Дигло̀сията ( – „два“ и – езика) е особена многоезичност на определена територия или в социум, при която съжителстват два езика или две форми на един и същ език, използвани от носителите си в зависимост от функционалното си предназначение.
Диглосията се характеризира с официалното или неофициалното съществуване на „висок“ и „нисък“ език или на две йерархични форми на един и същ език.
Понятието за диглосия се появява във връзка с катаревуса, създаден от Адамандиос Кораис и наложен в Гърция като официален език вместо димотики.Греция: Культура. Литература // Энциклопедия Кольера Диглосията може да се появи както в рамките на родствени, така и на неродствени езици.
Примери В древността иврит е изпълнявал ролята на книжовен език на юдейската традиция, а разговорният език, както и този по времето на Исус Христос, е бил арамейският.
Вижте също Диграфия Плурицентричен език Социолингвистика
Външни препратки Два идеологически подхода към вернакуларизацията на книжовния сръбски език в края на XVIII и през първата половина на XIX век – от Любомир Попович (Белград). Мечковская Н. Б. Социальная лингвистика. Москва, 2000 г
Бележки
Категория:Диглосия