„Кандид, или оптимизмът“ () е френска сатирична новела, публикувана за пръв път през 1759 г. от Волтер, френски писател и философ от епохата на Просвещението. Кандид (или оптимизмът, преведен от немски от господин доктор Ралф заедно с допълненията, намерени в джоба на доктора, след като той се помина в Минден в лето Господне 1759)
„Кандид“ се характеризира чрез своя различен, фантастичен, оригинален и динамичен сюжет. Пикарескова новела, с история за израстването подобна на образователния роман (Bildungsroman), книгата пародира приключенските и романтични клишета, описани чрез остър и рязък език. Събитията, дискутирани в „Кандид“ са до голяма степен базирани на исторически събития като Седемгодишната война и Лисабонското земетресение през 1755 г. Проблемът за злото е главен елемент, разгърнат директно и хумористично през погледа на Кандид. Волтер осмива религията, теолозите, правителствата, армиите и философите. Чрез „Кандид“ той осмива философията на Готфрид Лайбниц, който разглежда всевъзможните паралелни светове и избора на един от тях. Тази по-комплексна философия Волтер в „Кандид“ свежда до оптимистичния принцип, приписан на учителят Панглос, че живеем в най-добрия от всички възможни светове". Волтер застъпва една скептична позиция – с насмешка и ирония се обръща към наивната утопия на обикновения човек за безгрижен живот.
„Кандид, или оптимизмът“ се радва както на голям успех, така и на сериозни критики. Веднага след публикуването книгата е забранена за обществото, защото съдържа богохулство, политически размирици и интелектуална враждебност, скрита под маската на наивността. Новелата е вдъхновила много автори след себе си, благодарение на остроумието и майсторското представяне на човешкия ум. Днес „Кандид“ се смята за Волтеровия шедьовър и е една от най-често изучаваните творби на френската литература.
Исторически контекст и творческа история
Няколко исторически събития вдъхновяват Волтер да напише „Кандид“, но най-ярко изглежда влиянието на Теодицея (1710) и Монадология (1714) на Готфрид Лайбниц. Другите предшестващи събития са Седемгодишната война и Лисабонското земетресение през 1755 г. Земетресението, цунамито и пожарите в Лисабон на деня на Вси Светии оказват силно влияние върху тогавашните теолози и деиста Волтер. Земетресението има особено силен ефект върху доктрината за теодицея (философската система на Лайбниц), която се опитва да примири съществуващото зло по света с благостта, мъдростта, всемогъществото и правосъдието на Бог. Тази доктрина утвърждава, че живеем в „най-добрия от всички възможни светове“ ().
След природното бедствие Волтер активно отхвърля Лайбницовия оптимизъм, убеден, че това не може да е най-добрият възможен свят. Той атакува оптимистичните възгледи и в „Кандид“ и в „Поема за лисабонската катастрофа“ (), като саркастично описва земетресението като една от най-ужасяващите катастрофи в уж „най-добрия от всички възможни светове“. Из Европа новината се разпространява предимно като слухове, които преекспонират сериозността на събитието. Айра Уейд, специалист по Волтер и „Кандид“, анализира източниците, които Волтер вероятно е ползвал, и предполага, че изначалният източник на информация за земетресението е „Relation historique du Tremblement de Terre survenu à Lisbonne“, с автор Ange Goudar от 1755 г..
Допълнително вдъхновение за текста може да са били съвременните тогава стереотипи за германците, изразени например в „Приключенията на Симплицисимус“ (1668/9) - сатиричен пикаресков роман от Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен. Според Волтеровият биограф Алфред Оуен Олдридж сред тях са проявите на изключително лековерие или сантиментално простодушие, две от определящите качества на Кандид и Симплицисимус.
Сатиричен и пародиен предшественик на „Кандид“ е Пътешествията на Гъливер (1726 г.) от Джонатан Суифт. И Гъливер, и Кандид пътуват до различни страни и са преследвани от беди и препятствия. Многото сходства между двете книги предполагат, че Волтер вероятно е използвал Пътешествията на Гъливер за свое вдъхновение.
Други възможни идейни източници вероятно са „Приключенията на Телемаха“ (1699) от Франсоа дьо Фенелон и „Космополит“ (1753 г.) от Луи-Шарл Фужере дьо Монброн. Пародията на образователен роман вероятно е базирана на „Приключенията на Телемаха“, където има пародиен образ на учител, подобен на Панглос, докато протагонистът при Монброн преминава през подобни перипетии като тези на Кандид.
Датата на написване на произведението е неизвестнаWade (1959a), p. 65, макар че учените предполагат, че е завършена през 1758 г.Torrey (1929), p. 446 Вероятно една част е написана, докато Волтер живее във Ферне близо до Женева, както и по време на посещението му при електора на Бавария през лятото на 1758 г. Запазен е само един ръкопис на Кандид, открит от Уейд през 1956 г., който носи името ръкопис Лавалиер (La Vallière Manuscript), тъй като е изпращан глава по глава до херцозите Лавалиер през есента на 1758 г.Williams, David (1997). Voltaire, Candide. Spain: Grand & Cutler Ltd. ISBN 0-7293-0395-0. В края на XVIII век ръкописът е продаден на Библиотеката на Арсенала и остава неоткрит почти 200 години. Ръкописът вероятно е диктуван от Волтер на неговия секретар Жан-Луи Ваниер и след това редактиран.Wade, Ira O. (October 1956). „The La Vallière MS of Candide“. The French Review. 30 (1).Wade (1957), p. 94
Неизвестна е и точната дата на публикуването, направено едновременно в пет страни, но тя е не по-късно от 15 януари 1759 г. Днес са известни 17 версии на френски език от същата година и споровете коя е най-ранната от тях продължават. Същата година Кандид е преведен на италиански и три пъти на английски.Davidson (2005), pp. 52 – 53 Трудностите по установяване на датите на различните публикации са описани от Уейд „The First Edition of Candide: A Problem of Identification“. Самият процес на публикуване е държан в тайна поради очевидното непочтително съдържание на книгата. Най-големите тиражи са публикувани едновременно в Женева (Cramer), Амстердам (Marc-Michel Rey), Лондон (Jean Nourse) и Париж (Lambert).Wade (1959a), pp. 63 – 88
Илюстрации към книгата са добавени при по-късните издания, тъй като самият Волтер е бил против, като в едно писмо посочва липсата на илюстрации в трудовете на Цицерон, Виргилий и Хораций. Въпреки това френският художник Жан-Мишел Моро (Jean-Michel Moreau le Jeune) прави два комплекта илюстрации. Първият съдържа четири илюстрации и е включен като гравюри от друг художник в изданието на събраните съчинения на Волтер Oeuvres Complètes de Voltaire (1787).Bellhouse (2006), p. 756 Вторият комплект е от 1803 г. и съдържа седем рисунки на Моро, претворени от различни гравьори.Bellhouse (2006), p. 769
Персонажи
Главни герои Кандид (Candide) – протагонист на новелата; Кюнегонд (Cunégonde) – негова любима; сестра на барон фон Тюндер-тен-Тронх; професор Панглос (Pangloss) – философ, учител на Кандид; Старицата – прислужница на Кюнегонд любовница на дон Исакар и Великия инквизитор на Португалия; извънбрачна дъщеря на „папа Урбан Х“Такъв исторически персонаж няма. Какамбо (Cacambo) – слуга на Кандид в Америка; Мартен (Martin) – философ и манихеец; среща Кандид в Суринам и пътува с него; сина на барон фон Тюндер-тен-Тронх (Le fils du baron Thunder-ten-tronckh) – брат на Кюнегонд; не одобрява брака на Кандид с Кюнегонд.
Второстепенни герои баронът и баронесата фон Тюндер-тен-Тронх – майка и баща на Кюнегонд; кралят на българитетези „българи“ нямат нищо общо с историческото развитие на България Жак анабаптистът дон Исакар Великия инквизитор на Португалия дон Фернандо д’Ибараа и Фигероа и Маскаренес и Лампурдос и Суза – губернатор на Буенос Айрес; иска Кюнегонд за любовница; кралят на Елдорадо господин Вандердендур – капитан на датски кораб; измамва Кандид и му взима парите, без да го вземе на борда си; Перигординският абат – сприятелява се с Кандид и Мартен, само за да ги предаде на полицията; маркиза дьо Паролиняк – парижка проститутка; един учен – присъства на вечерята у маркизата; Пакет – прислужница в дома на барона, която предала сифилис на Панглос; брат Жирофле – влюбен в Пакет; сенатор Пококуранте – венециански благородник; Шестимата монарси, с които Мартен и Кандид вечерят – Ахмед III (турски султан), Иван VI от Русия (руски император), Чарлз Едуард Стюарт (претендент за английския престол), Август III от Полша, Станислав Лещински (полски крал) и Теодор от Корсика.
Характеристики Кандид Кандид е добродушен, но безнадеждно наивен млад мъж. Неговият учител Панглос го учи, че техният свят е „най-добрият от всички възможни светове“. След като бива прокуден от замъка на барон фон Тюндер-тен-Тронх, Кандид пътува по света и се сблъсква с голямо разнообразие от нещастия и перипетии докато търси сигурност и следва Кюнегонд – жената, която обича. Неговата вяра в чистият оптимизъм на Панглос бива подложена на изпитания. Кандид е не толкова реалистичен герой, колкото връзка между възгледите и събитията, които го обграждат.
Името на Кандид е производно на латинската дума candidus, която означава „бяло“ и насочва към чистосърдечност и справедливост. Както подсказва и името, Кандид се появява в новелата като съвършено невинен и широко скроен, и наивен в боготворенето на своя учител Панглос и неговата оптимистична философия; Кандид е абсолютно ненаясно с истинския свят. Той придобива състояние и дори знание за света и започва да се съмнява във вярата си в оптимизма. Но тази вяра остава и често е подновявана от каквото и да е събитие, което удовлетворява Кандид – от любезността на непознатия Жак, до смъртта на Вандердендур.
В края на новелата Кандид отхвърля философията на Панглос в полза на труда, с който го запознава стария фермер. Докато тази промяна във философията изглежда като реален прогрес, всъщност личността на Кандид не се променя. Той все още е неспособен да формира собствени мнения и просто е разменил сляпата си вяра в мненията на Панглос за такава в мненията на фермера.
Въпреки своята простота Кандид е симпатичен герой. Той е изначално честен и добросърдечен, с готовност дава пари на непознати, като брат Жирофле и най-бедния свален от трона крал; също така спазва обещанието си да се ожени за Кюнегонд, дори след като неговата любов към нея е избледняла. Неговата наивност го прави симпатичен за читателите; светът на новелата е преувеличен и фантастичен и читателят е склонен да намери описаните събития като смущаващи и объркващи.
Кюнегонд Кюнегонд е дъщерята на немския барон фон Тюндер-тен-Тронх, който играе роля на настойник и благодетел на Кандид, докато не разкрива любовта на между собствената си дъщеря и Кандид, която му се пада братовчедка. През голяма част от новелата Кюнегонд е млада и красива. След като замъкът на баща ѝ е унищожен от нападението на българите, няколко мъже я правят тяхна любовница и робиня, като през това време Кандид живее с мисълта, че тя е мъртва. Тя обича Кандид, но е склонна да го предаде в името на собствените си интереси. Също като него тя не е нито интелигентна, нито комплексна героиня. Нейната безличност контрастира с лудата страст на Кандид към нея и я представя в сатирична светлина.
Панглос Като ментор на Кандид и философ, Панглос е отговорен за най-важната идея на новелата – че всичко е за добро в този „най-добър от всички светове“. Този оптимистичен сантимент е основната цел на Волтеровата сатира. Философията на Панглос пародира идеите на просвещенския мислител Готфрид Лайбниц. Той поддържа идеята, че всевишния Бог е създал света и затова светът трябва да е съвършен. Когато човешките създания възприемат нещо като грешно или зло, то е просто защото те не разбират изконното добро, което е следствие от възприеманото като зло.
Също като Кандид, Панглос не е правдоподобен герой, а по-скоро той е преувеличена и изопачена репрезентация на конкретен вид философи, чиято личност е неразривно свързана с тяхната оптимистична философия.