Феличе дела Ровере (; * ок. 1483, Рим, Папска държава; † малко сл. 27 септември 1536, пак там), позната като Мадона Феличе (Madonna Felice), от рода Дела Ровере, e папска дъщеря и чрез брак господарка на Брачано.
Добре образована и с отлични контакти с най-елитните социални кръгове на римското общество, както чрез баща си, така и чрез съпруга си Джан Джордано Орсини, 4-ти господар на Брачано, тя е една от най-влиятелните жени на италианския Ренесанс. С власт и влияние както вътре, така и извън Римската курия, тя изиграва ключова роля като посредница в мирния процес между баща си и Анна Бретанска, кралица на Франция. Поддържа кореспонденция с всички най-важни личности на своето време, включително с Катерина де Медичи, бъдеща кралица на Франция. Чрез делата си олицетворява женския образ на кардинал-племенника.
Феличе увеличава семейното богатство, което контролира, като започва процъфтяваща търговия със зърно чрез феодално владение Кастело ди Пало, което придобива. И след смъртта на баща си и съпруга си тя запазва ролята си на господарка на Брачано и на Орсини, продължавайки, макар и в ограничен мащаб, да влияе на папския двор по време на управлението на Лъв X и Климент VII.
Произход Точната дата на раждането на Феличе не е известна. Смята се, че е родена в Рим, най-вероятно през 1483 г. Майка ѝ Лукреция Нормани е родена в Трастевере, Рим. Майчиният произход на Феличе може да се проследи до XI век, което по времето на раждането на Феличе прави сем. Нормани едно от най-старите семейства в Рим. Бащата на Феличе, Джулиано дела Ровере (бъдещ папа Юлий II), е роден в крайбрежното село Албисола в Лигурия. В младостта си той е член на Францисканския орден, преди да бъде назначен за архиепископ на Авиньон от чичо си, папа Сикст IV. Вероятно Джулиано и Лукреция са имали кратка връзка след запознанството си в Трастевере, където Джулиано е бил известен с посещението си.
Феличе израства заедно с двама братя и сестри, полубрат на име Джан Доменико и полусестра Франческа, и двамата родени след брака на майка ѝ с Бернардино де Купис. Доведеният баща на Феличе е бил нает от кардинал Джироламо Басо дела Ровере като майордом и е ръководил слугите на кардинала. Бернардино е бил добре възнаграден от семейство Дела Ровере и доходите му са осигурявали достатъчно за Феличе и семейството ѝ.
Биография Начални години и образование
Феличе прекарва ранните си години в дворец „Де Купис“, разположен на площад „Навона“ в Рим. Когато през 1494 г. баща ѝ предприема неуспешен опит да свали от власт папа Александър VI, тя е отведена от Рим в Палацо дела Ровере в Савона, където се намира в безопасност от възможното отмъщение на рода Борджия.
Животът ѝ на площад „Навона“ – оживен обществен център в сърцето на Рим, предполага, че Феличе е израснала сред активна среда, заобиколена от видни търговци, юристи, предприемачи и апостолски секретари, които често са посещавали дома ѝ. С възрастта тя проявява жив интерес към Хуманизма и създава приятелства с интелектуалци и поети, които често се срещат във Ватикана. Италианският философ и поет Джовани Филотео Акилини я увековечава в своята поема „Виридарио“, като я нарича почтена и достойна за похвала. Близки отношения установява и с хуманиста Шипионе Картерома, чиито контакти с известни издатели ѝ предоставят достъп до множество книги на латински и италиански език. Тя е страстна читателка, което личи от внушителната ѝ лична библиотека. Благодарение на връзките си с италиански и чуждестранни учени, успява да събере колекция от ръкописни съчинения от антични автори, както и много безименни книги, чиято парична стойност е незначителна, но културната им ценност е голяма. Според някои предположения, Феличе използва своята отдаденост на образованието и Хуманизма, за да си извоюва място сред приближените на могъщите семейства Медичи и Гонзага.
Предполагаем първи брак Когато Феличе е едва на 14 или 15 години, баща ѝ урежда за нея брак. Самоличността на първия ѝ съпруг остава неясна, но се предполага, че произхожда от Савона или Генуа и че е притежавал силни политически връзки, от които баща ѝ Джулиано би могъл да се възползва. За този краткотраен брак, който някои историци поставят под съмнение, има оскъдни сведения, освен че съпругът ѝ умира в началото на 1502 г. при неизвестни обстоятелства. Загубата му вероятно предизвиква у Феличе колебания относно повторен брак.
След смъртта на съпруга си Феличе отклонява множество брачни предложения, включително отказва да се омъжи за Роберто Сансеверино, принц на Салерно, когото баща ѝ предпочита за неин съпруг.
Вероятно след овдовяването си тя наследява зестрата, дадена ѝ при брака – сума, която остава на нейно разположение, докато запази своя неомъжен статус. Това финансово облекчение ѝ осигурява определена степен на независимост, която вероятно оказва влияние върху нейния избор да не се омъжва повторно.
Втори брак
След възкачването си на папския престол през 1503 г. Юлий II започва търсенето на подходящ втори съпруг за Феличе – задача, която се оказва предизвикателна. Незаконният ѝ произход, липсата на явно бащино одобрение, както и възрастта ѝ от 20 години, смятана за прекомерна за брачен съюз по тогавашните стандарти, правят Феличе непривлекателна кандидатка. Въпреки това в крайна сметка тя се омъжва за Джан Джордано Орсини – син на Джентиле Вирджинио Орсини, господар на Брачано и водач на две от най-влиятелните аристократични фамилии в Рим. Това е изключително изгоден съюз за Феличе, позволяващ ѝ да остане в Рим, и за папа Юлий II, който използва брака, за да смекчи дългогодишната вражда между домовете Орсини и Колона. За целта той омъжва племенницата си Лукреция за представител на семейство Колона, а Феличе – за член на рода Орсини.
Джан Джордано, с 20 години по-възрастен от Феличе, е ветеран кондотиер и вдовец – преди това женен за Мария Арагонска, незаконна дъщеря на крал Фердинанд I от Неапол, която му ражда три деца: Наполеоне, Карлота и Франческа. Мария умира през 1504 г. Феличе получава зестра от 15 000 дуката – по-малка от тази на Лукреция, която получава 10 000 дуката, но също така и дворец до църквата „Дванадесетте апостоли“ и град Фраскати. Историците предполагат, че хладното отношение на Юлий II към дъщеря му произлиза от желанието му да се разграничи от папа Александър VI, известен с прекомерния непотизъм и парадирането със своята дъщеря Лукреция Борджия.
Бащата на Феличе допълнително засилва дистанцията, като не присъства на сватбата ѝ и забранява пищни празненства. Церемонията се състои на 24 и 25 май 1506 г. в Канчелерията (днес Палацо Сфорца Чезарини), тогава в лошо състояние.
Макар някои учени да предполагат, че бракът е бил нещастен и че Джан Джордано се е подигравал на Феличе за нейния произход, съществуват и твърдения, че той високо е оценявал нейните управленски способности и дипломатически талант, и я е окуражавал да следва амбициите си.
В първите две години от брака си Феличе съсредоточава усилията си върху това да роди син – стратегически ход, който цели да затвърди положението ѝ в семейството Орсини, да отстрани доведения ѝ син Наполеоне от наследяване на властта и да ѝ осигури регентска роля след евентуалната смърт на съпруга ѝ, докато синът ѝ е още малолетен.
Тя и Джан Джордано имат пет деца, четири от които достигат зрялост. Като майка Феличе е дълбоко ангажирана: лично избира имената им, организира грижата за тях чрез наемане на дойки и управлява финансовите им дела. След смъртта на съпруга ѝ през 1517 г., тя поема отговорността за възпитанието на двамата си синове Франческо и Джироламо, тогава съответно на четири и пет години.
Помирение с Юлий II Когато папа Юлий II отказва да присъства на сватбата между Феличе и Джан Джордано Орсини, въпреки че сам я е организирал, Феличе възприема този жест като дълбоко унизителен и липса на бащинско уважение. Това поражда напрежение и студенина в отношенията им, които остават обтегнати в продължение на няколко месеца.
В стремеж да възстанови връзката си с дъщеря си, през юни 1506 г. Юлий II отправя покана към Феличе и нейния съпруг за посещение във Ватикана, където организира бляскав банкет в тяхна чест – събитие, символизиращо началото на тяхното помирение. След това Феличе често е канена като почетна гостенка на папски събития и празненства в Рим, където нерядко е единствената жена сред присъстващите. Това изключително обществено присъствие ѝ дава възможност да се утвърди като влиятелна фигура във вътрешните кръгове на ватиканския двор.
Икономически дейности Замък в Пало По време на брака си Феличе успява да натрупа значителни лични активи, които ѝ осигуряват богатство и независимост. Основният източник на доходи е имението и замъкът в Пало – вече съществуващ имот, разположен в района на днешния Ладисполи. През 1509 г. тя придобива този замък, който не само носи финансови ползи, но и ѝ дава възможност да увеличи влиянието и политическата тежест на фамилията си.
Феличе постига това най-вече чрез установяването на замъка като папска резиденция – статут, който имотът получава още по времето на понтификата на баща ѝ Юлий II, и който се запазва и след края на управлението му. Този статут превръща замъка в сцена на престижни посещения: по-късно папа Лъв X също е приеман в резиденцията. Разположен сред природни богатства, имотът около Пало е подходящ за лов, което го прави особено привлекателен за висшите духовници и благородници.
С предприемчив дух, Феличе превръща замъка в официална папска ловна хижа. Чрез дипломатически ход тя договаря със самия Лъв X сделка: папата се съгласява да финансира необходимите ремонти и подобрения, за да се превърне имотът в луксозно убежище, като в замяна получава правото да отсяда там безплатно. Този стратегически подход превръща замъка в източник не само на доход, но и на престиж.
Благодарение на това Феличе утвърждава както реномето на фамилията Дела Ровере, така и собствената си репутация като интелигентна и способна управителка, познаваща добре изкуството на политическото и социално влияние.
Търговия със зърно Освен че притежава значими имоти, Феличе активно участва в търговията със зърно, което се превръща във важен източник на доходи за нея. Това икономическо начинание ѝ осигурява опит и финансова стабилност както през брачния ѝ живот, така и след овдовяването ѝ. Полетата в имението ѝ в Пало – територия, която предлага добри условия за земеделие – позволяват продуктивно отглеждане на пшеница. Това е потвърдено от записите на слугите ѝ в счетоводните книги, които свидетелстват за значителния добив.
Въпреки това по време на зърнената криза в Рим (1533 – 1534) Феличе е изправена пред сериозни предизвикателства. Криза, породена от неблагоприятни климатични условия и слабо развита транспортна инфраструктура, води до затруднения в снабдяването със зърно. Градът започва да разчита на доставки от по-отдалечени части на Италия, което удвоява пазарната цена на продукта.
Имотът на Феличе, разположен близо до Рим, обичайно снабдява местния пазар, което я прави пряко засегната от лошата реколта. Допълнително усложнение произтича от северноиталианските доставчици, които използват ситуацията, за да наложат високи цени, оставяйки местни търговци като нея в неблагоприятна позиция.
В опит да защити своите интереси, Феличе прибягва до лични преговори и пазарлъци – нещо нетипично за жена от нейния социален ранг. Така обаче тя демонстрира своята предприемчивост, решителност и умение да преодолява трудности в един предимно мъжки търговски свят.
Независимо от предизвикателствата Феличе успява да запази и дори да увеличи богатството си, използвайки търговията със зърно като инструмент за финансова и социална мобилност.
Роля в преговорите на Папската държава с Кралство Франция