Аркесилай от Питана е гръцки философ, основател на втората или средната академия или фазата на академичния скептицизъм. Архелай наследява Кратет Атински като шести схоларх на Академията през 264 г. пр.н.е.Arcesilaus in Internet Encyclopedia of Philosophy. Идеите му не са запазени в писмена форма, така че за тях може да се съди само по вторични източници. Запомнящо се определениецитира се от Диоген Лаерций, (Животът на философите, кн 4.6) и Секст Емпирик (Пиронистки положения кн. 1.234), а първообразът е митичното омирово чудовище, химерата на неговото еклектично философстване дава опонентът му Аристон от Хиос: „От към главата – Платон, откъм опашката – Пирон, а по средата Диодор“.

Живот Аркесилай е роден в Питана в Еолида. Учи при математика Автолик от Питана, с когото заминава за Сарди. След това учи реторика в Атина, но приема философията и става ученик първо на Теофраст, а после и на КранторEusebius of Caesarea: Praeparatio Evangelica VI. Впоследствие става близък с Полемон и Кратет и застава начело на школатаChisholm, Hugh, ed. (1911). „Arcesilaus“. Encyclopædia Britannica 2 (11th ed.). Cambridge University Press..

Диоген Лаерций казва, че като наследника си Лакид, той умира от прекомерна употреба на алкохол, но признанията на другите (като Клеант) и собствените му идеи дискредитират тази история и той си остава доста уважаван от атинянитеChisholm, Hugh, ed. (1911). „Arcesilaus“. Encyclopædia Britannica 2 (11th ed.). Cambridge University Press..

Идеи Аркесилай се застъпва за скептицизма. От гледна точна на Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“, той твърди, че не е сигурен дори и в това. Той се застъпва за епохе, тоест спиране на рационалните съждения. Според него „вероятността е достатъчен мотив за действието“. Пише произведенията си в стихотворна форма. Аркесилай смята, че трябва да обръщаме внимание на себе си и живота си, а не на външните обекти.

Той е първият член на академията, който заема позицията на философския скептицизъм, тоест се съмнява в способността на сетивата да открият истината за света, макар че продължава да вярва в съществуването на самата истина. Главните му опоненти са стоиците и тяхната вяра, че реалността може да бъде разбрана със сигурност.

Използвана литература

Sextus Empiricus, Hyp. Pyrrh. 1.234.

Източници

Категория:Древногръцки философи Категория:Скептици Категория:Платоници Категория:Починали в Атина