Размразяването при Хрушчов ()William Taubman, Khrushchev: The Man and His Era, London: Free Press, 2004 се отнася до периода от началото на 50-те до началото на 60-те години, когато репресиите и цензурата в Съветския съюз са смекчени, а милиони политически затворници са освободени от лагерите на ГУЛАГ във връзка с политиката на десталинизация и мирно съвместно съществуване с други нации на Никита Хрушчов.
Размразяването става възможно едва след смъртта на Йосиф Сталин през март 1953 година. Хрушчов осъжда СталинTompson, William J. Khrushchev: A Political Life. New York: St. Martin's Press, 1995 в своята „тайна реч“ на ХХ конгрес на КПСС,Khrushchev, Sergei N., translated by William Taubman, Khrushchev on Khrushchev, Boston: Little, Brown and Company, 1990.Rettie, John. „How Khrushchev Leaked his Secret Speech to the World“, Hist Workshop J. 2006; 62: 187 – 193., а после сваля про-сталинистки настроените политици по време на борбата за власт в Кремъл. Терминът „о́ттепель“ идва от романа „Размразяването“ на Иля Еренбург (1954)Оттепель, който е сензация по своето време. Политиката на размразяване при Хрушчов е подчертана при посещението му през 1954 г. в Пекин, Китайска народна република и през 1955 г. при посещението му в Белград, Югославия. Отношенията с последната са влошени след настъпилия през 1947 г. разрив между Тито и Сталин. По-късно същата година се среща с Дуайт Айзенхауер, а кулминацията е посещението на Хрушчов в САЩ през 1959 г.
Размразяването предизвиква необратима промяна в цялото съветско общество чрез редица икономически реформи и отварянето на международна търговия, образователни и културни контакти, фестивали, преводи на книги от чужди автори, чуждестранни филми, популярна музика, танци и нова мода и масово включване в международни спортни състезания. Въпреки че борбата за власт между либералите и просталинистки настроените политици не спира никога, тя в крайна сметка предизвиква отслабване в редиците на съветската комунистическа партия.
Настъпилите политически и културни промени заедно помагат да се освободят умовете на милиони и да се промени общественото съзнание на редица поколения в Съветския съюз.Khrushchev, Sergei N., Nikita Khrushchev and the Creation of a Superpower, Penn State Press, 2000.Schecter, Jerrold L, ed. and trans., Khrushchev Remembers: The Glasnost Tapes, Boston: Little, Brown and Company, 1990
Хрушчов и Сталин
Размразяването на Хрушчов се заражда в скритата борба между помощниците на Сталин. Някои от главните лидери, командири в Червената армия, като маршал Георгий Жуков и неговите верни офицери са имали сериозни търкания с тайните служби на СталинDmitri Volkogonov. Stalin: Triumph and Tragedy, 1996, ISBN 0-7615-0718-3 На повърхността Червената армия и съветското ръководство изглеждат обединени след победата във Втората световна война. Обаче скритите амбиции на хората около Сталин, както и подозренията на самия Сталин, дават повод на Хрушчов да разчита само на няколко от тях. Те ще останат с него по време на цялата му политическа борба за власт.Най-потайните хора : Зенькович Н. Самые закрытые люди. Энциклопедия биографий. М., изд. ОЛМА-ПРЕСС Звездный мир, 2003 г. ISBN 5-94850-342-9 Тази борба за власт е подготвяна тайно от Хрушчов, докато Сталин е все още жив, и излиза наяве след смъртта му през март 1953 година. По това време хората около Хрушчов са поставени навсякъде в съветската йерархия, което му позволява да уволни или премахне своите главни опоненти и тогава да внесе някои промени в твърдолинейната съветска идеология и йерархия.
Лидерството на Сталин достига нови крайности в управляването на хора на всички нива, като депортациите на етноси, Ленинградското дело, делото срещу лекарите и официална критика на писатели и други интелектуалци. В същото време милиони войници и офицери са видели Европа след Втората световна война и са разбрали, че съществува друг начин на живот извън Съветския съюз. По заповед на Сталин мнозина са арестувани и наказани отново, включително популярният маршал Георги Жуков и други висши генерали, които са надвишили ограниченията за получаване на награди, когато са плячкосвали Германия. Плячката е конфискувана от тайния апарат на Сталин, а маршал Жуков е понижен, унижен и изпратен на заточение, така той се превръща в антисталинист.Georgy Zhukov's Memoirs: Marshal G.K. Zhukov, Memoirs, Moscow, Olma-Press, 2002 Жуков изчаква смъртта на Сталин, която позволява на Хрушчов да върне Жуков обратно за нова политическа битка.Strobe Talbott, ed., Khrushchev Remembers (2 vol., tr. 1970 – 74)
Временният съюз между Никита Хрушчов и маршал Георги Жуков се основава на тяхното сходно минало, интереси и слабости: и двамата са селяни, амбициозни, и двамата са били преследвани от Сталин, страхуват се от сталинистите и искат да променят нещата. Хрушчов и Жуков се нуждаят един от друг, за да премахнат враговете си в съветския политически елит.Vladimir Karpov. Маршал Жуков: Опала, 1994. Moscow, Veche publication.
През 1953 година Жуков помага на Хрушчов да елиминира Лаврентий Берия,, тогава първи вицепремиер. Той е екзекутиран в Москва, както и някои други фигури от кръга на Сталин. Скоро Хрушчов заповядва да се освободят милиони политически затворници от лагерите ГУЛАГ. Според някои автори при управлението на Хрушчов броят на затворниците в Съветския съюз се понижава от 13 на 5 милиона души.
Хрушчов също така издига и повишава Леонид Брежнев, когото довежда в Кремъл и го представя на Сталин през 1952 година. Тогава Хрушчов вкарва Брежнев в Политбюро и го прави началник на политическата дирекция на Червената армия и флот, като постепенно го мести на няколко други силни позиции. Брежнев на свой ред помага на Хрушчов, като поддържа баланса на силите по време на някои критични конфликти с консервативните хардлайнери, включително при свалянето на просталинистки ориентираните политици, оглавявани от Вячеслав Молотов и Георгий Маленков.World Affairs. Leonid Brezhnev.
Разобличаване на Сталин Хрушчов изобличава Сталин в своята реч За култа към личността и неговите последици, изнесена след полунощ на 25 февруари 1956 г. на закрита сесия на 20 конгрес на КПСС.Russian source: Factbook on the history of the Communist Party and the Soviet Union. Справочник по истории Коммунистической партии и Советского Союза 1898 – 1991. В тази реч Хрушчов описва вредите, нанесени от култа към личността на Йосиф Сталин, и репресиите, познати като Голямата чистка, в която са убити милиони и която травматизира много хора в Съветския съюз. Речта започва да се разпространява официално от 5 март 1956 година в съкратена форма сред членовете на КПСС. Хрушчов започва вълна от реабилитации, която официално връща репутацията на милиони невинни жертви, убити или затворени по време на Голямата чистка на Сталин. Освен това по официални и неофициални канали се правят колебливи опити за отслабването на ограниченията на свободата на словото, характерни за управлението на Сталин.
Речта на Хрушчов от 1956 г. е най-силният опит изобщо в СССР да се направи политическа промяна, по това време след десетилетията страх при управлението на Сталин, отнело хиляди невинни животи.Stalin's Terror: High Politics and Mass Repression in the Soviet Union by Barry McLoughlin and Kevin McDermott (eds). Palgrave Macmillan, 2002, p. 6 Само след няколко месеца речта е публикувана извън СССР, а инициативите на Хрушчов за отваряне и либерализиране на страната изненадват света. Речта му обаче разгневява мнозина от неговите могъщи врагове, като по този начин предизвика нова борба за власт в КПСС.
Политически проблеми Грузинско въстание
Разобличаването на Сталин от страна на Хрушчов е шок за жителите на СССР. Много от тях, живеещи в родината на Сталин – Грузинската съветска социалистическа република и особено по-младите, отгледани с хвалебствия и постоянни похвали към „гения“ на Сталин възприемат това като национална обида. През март 1956 година серия от спонтанни митинги по случай третата годишнина от смъртта на Сталин бързо се превръщат в неконтролируеми масови демонстрации и политически искания за промяна на централното правителство в Москва. Освен това сред протестиращите се издигат и гласове за независимост на Грузия от Съветския съюз,Nahaylo, Bohdan; Swoboda, Victor (1990), Soviet disunion: a history of the nationalities problem in the USSR, p. 120. Free Press, ISBN 0-02-922401-2, което води до намеса на съветската армия и кръвопролития на улиците на Тбилиси.Suny, Ronald Grigor (1994), The Making of the Georgian Nation, pp. 303 – 305. Indiana University Press, ISBN 0-253-20915-3
Полска и унгарска революции от 1956 Първият по-голям провал на политиката на Хрушчов се случва през октомври-ноември 1956 година. Унгарската революция е смазана от инвазията на съветските танкове и войските на червената армия в Будапеща. Уличните боеве срещу навлизащата червена армия водят до хиляди жертви сред унгарското цивилно и военно население, както и до стотици убити съветски военици. Атаката на съветската армия предизвиква масова емиграция на хиляди унгарци.Gati, Charles (2006). Failed Illusions: Moscow, Washington, Budapest and the 1956 Hungarian Revolt. Stanford University Press. ISBN 0-8047-5606-6.
По същото време в Полша се случват събития на политическо и социално размразяване, известни като Полския октомври. Такива демократични промени във вътрешния живот на Полша се приемат със страх и гняв от страна на Москва, където управляващите не искат да изгубят контрола си, тъй като се страхуват от политическата заплаха за съветската сигурност и сила в Източна Европа.Stalinism in Poland, 1944 – 1956, ed. and tr. by A. Kemp-Welch, St. Martin's Press, New York, 1999, ISBN 0-312-22644-6.
Заговор срещу Хрушчов през 1957 В част от съветските комунисти речта на Хрушчов от 1956 г. предизвиква гняв и те се опитват да отхвърлят неговия опит за десталинализация и либерализация на обществото. Една година след неговата тайна реч, сталинистите се опитват да отстранят Хрушчов от ръководните позиции в КПСС.
Враговете му смятат, че той е лицемер и върви по идеологически погрешен път, като се има предвид участието на Хрушчов в сталинската голяма чистка и други подобни събития, като един от любимците на Сталин. Те смятат, че политиката на Хрушчов на мирно съвместно съществуване ще остави СССР отворен за атака. Вячеслав Молотов, Лазар Каганович, Георгий Маленков, а в последния момент към тях се присъединява и Дмитрий Шепилов след като Каганович го убеждава, че групата има мнозинство, се опитват да свалят Хрушчов като първи секретар на партията през май 1957 година.
Хрушчов използва маршал Георгий Жуков отново. Той е спасен от няколко силни действия на подкрепа, особено силна от страна на Жуков и Анастас Микоян.Volkogonov, Dmitri Antonovich (Author); Shukman, Harold (Editor, Translator). Autopsy for an Empire: the Seven Leaders Who Built the Soviet Regime. Free Press, 1998 (Hardcover, ISBN 0-684-83420-0); (Paperback, ISBN 0-684-87112-2) На извънредна сесия на Централния комитет в края на юни 1957 година Хрушчов нарича опонентите си антипартийна група и печели вота, който потвърждава неговата позиция на първи секретар. След това той изгонва Молотов, Каганович и Маленков от Секретариата и накрая от самата комунистическа партия.
Икономическо и политическо напрежение Опитите на Хрушчов да реформира съветската промишлена инфраструктура водят до сблъсъците му с професионалистите в повечето сектори на икономиката. Неговата реформа на административна организация предизвиква повече проблеми. В политически мотивиран ход да отслаби централната държавна бюрокрация през 1957 г. Хрушчов заменя промишлените министри в Москва с местни Съвети за народна икономика, совнархози, създавайки си по този начин нови врагове в редиците на съветското правителство.