Александър Семьонович Йонин () е дипломат на Руската империя, представлявал я в Черна гора (1878 – 1883), България (1883 – 1884), Бразилия (1884 – 1892), Швейцария (1897 – 1900) и други държавиЕнциклопедия „България“. Том 3. София, Издателство на БАН, 1982, с. 246.
Биография Роден е в небогато дворянско семейство. Завършва курс в Лазаревския институт по източни езици в Москва и постъпва в Министерството на външните работи. Задграничната му дипломатическа кариера започва като студент на служба при руската мисия в Константинопол от 1856 г.
През април 1857 г. е назначен за драгоман в руското консулство в Сараево. От септември 1860 г. в консулството в Янина е временно завеждащ, после управляващ (1862) и консул от юни 1864 г. След това е консул (1869 – 1875) и генерален консул (1875 – 1878) в ДубровникАлександр Семёнович Ионин 1837-21 май 1900.
През 1878 г. е назначен за генерален комисар, след това с ранг министър-президент в Черна гора. За съдействието му за освободителната борба против турското владичество е награден с черногорски орден.
Сменил своя приятел Михаил Хитрово през август 1883 г., временно управлява до февруари 1884 г. генералното консулство в София. Изпратен е в България, за да разреши конфликта между княз Александър Батенберг и министър-председателя Леонид Соболев. Оказва натиск върху княза да възстанови Търновската конституция и така съдейства за прекратяването на Режима на пълномощията, но не успява да предотврати оставката на Соболев. Резултатът от мисията му е влошаване на българо-руските отношения. Отзован от България през пролетта на 1884 г., отстъпва поста си на Александър КояндерРадев, Симеон. „Строителите на съвременна България“. Том 1, с. 433. София, „Български писател“, 1990.
След София до 1892 г. е пълномощен министър в Бразилия. Тогава плава край Южна Америка: покрай източното крайбрежие от устието на Амазонка до Магелановия проток, и покрай западното крайбрежие до перуанския порт Каляо. Излага описание на пътешествието с ценни характеристики на природата, стопанството и бита на населението в 4-томния труд „По Южна Америка“ («По Южной Америке»), публикуван през 1892 – 1902 г. За това (след излизането на първите 2 тома) му е присъдена премия на Петербургската академия на науките през 1897 г.
В периода 1897 – 1900 г. е пълномощен министър в Швейцария. Умира в Санкт Петербург през 1900 г. Погребан е в гробището на Александро-Невската лавра.
Йонин е автор също на етнографски очерци и пътеписи за Балканите, както и на 2 комедии.
Съпругата му Марина Павловна Йонина произхожда от черногорската династия Петрович-Негоши, управлявала страната от XVII до XX век.
Бележки
Категория:Руски дипломатически представители в България Категория:Посланици на Русия в Черна гора Категория:Посланици на Русия в Швейцария Категория:Посланици в Бразилия Категория:Консули на Русия Категория:Консули в Дубровник Категория:Консули в София Категория:Руски драгомани Категория:Руски пътеписци