Михайло Лалич () е сръбско-черногорски писател, значим романист в сръбската литература.
Биография Роден е на 7 октомври 1914 г. в село Трепча, община Андриевица в североизточната част на Черна Гора. Най-известните му романи са „Сватба“ (Svadba), „Зла пролет“ (Zlo proljeće), „Хайка“ (Hajka) и особено много „Лелейска гора“ (Lelejska gora).
През 1963 година става първия носител на наградата „Негош“ за романа си „Лелейска гора“. За романа си Ratna sreća през 1973 година печели наградата на списание NIN за роман на годината. В романите си описва значими събития от съвременната история на Черна гора, и по-специално двете световни войни и партизанските борби.
Живял в Херцег Нови и Белград, Лалич е бил член както на Черногорската академия на науките и изкуствата, така и на Сръбската, чийто заместник-председател е бил. Членувал е в Югославската комунистическа партия.
На български са превеждани книгите му „Сватба“ и „Лелейска гора“ (преводач: Сийка Рачева). За представянето на „Лелейска гора“ Лалич идва в България през 1972 годинаОткритото сърце на Михайло Лалич: Спомени на Ганчо Савов, balkani.eu.
Умира в Белград на 30 декември 1992 година.
Библиография Кратки разкази Izvidnica (1948) Prvi snijeg (1951) Na mjesečini (1956) Posljednje brdo (1967)
Романи Svadba (1950) Zlo proljeće (1953) Raskid (1955) Lelejska gora (1957, 1962) Hajka (1960) Pramen tame (1970) Ratna sreća (1973) Zatočnici (1976) Dokle gora zazeleni (1982) Gledajući dolje na drumove (1983) Odlučan čovjek (1990)Mihailo Lalić, Lelejska gora, montenegrina.net
Източници
Категория:Черногорски автори на разкази Категория:Сръбски автори на разкази Категория:Черногорски романисти Категория:Сръбски романисти Категория:Югославски партизани Категория:Югославски комунисти Категория:Академици на Сръбската академия на науките и изкуствата Категория:Герои на социалистическия труд Категория:Починали в Белград