Зърнено-житните култури (англ. cereal, нем. Getreide, рус. зерновые культуры) са група културни растения от семейство Житни (Poaceae), използвани днес за осигуряване на значителна част от прехраната на човечеството. Тези култури се отглеждат в по-големи количества и са източник на повече хранителна енергия в световен мащаб от всяка друга група земеделски култури.

Всички образуват съцветие, наречено клас, на което нарастват и плодовете представляващи зърно, съставено от ендосперм, зародиш и трици. Плодът е основната ядивна част, която е и причина за отглеждането на зърнено-житните култури. Изградени са от хранителни вещества и ценни витамини и микроелементи, а цели или преработени се използват като храна в животновъдството или в хранително-вкусовата промишленост. Зелената част от растенията се използва основно в животновъдството и в по-малка степен в преработвателната промишленост за производство на хартия и други технически цели.

Основният дял от световното производство от зърнено-житните култури се пада на пшеницата, царевицата и ориза. В България са застъпени основно производството на пшеница и царевица. В по-малка степен се произвеждат и ечемик, ръж, тритикале, овес, просо, царевица, сорго, а други от културите имат по-скоро локално значение за определен район, в който са разпространени.

История Началото на култивирането на зърнено-житни култури е основен елемент на Неолитната революция, свързана с появата на земеделието, като още в селищата от ранния неолит се наблюдават свидетелства за обработка на зърно. Много от най-ранните неолитни селища са открити в Близкия Изток, където са одомашнени пшеницата и ечемикът. Първите данни за отглеждане на житни култури в Сирия са отпреди 9 хиляди години. По същото време в Китай започва отглеждането на ориз и просо, при което се прилага изкуствено наводняване и изгаряне на гори и храсти, а в Мексико – на царевицата. Сравнително рано започва и използването на подобрители на почвата, като тор, риба, компост и растителна пепел, което се развива самостоятелно в различни части на света, като Месопотамия, Долината на Нил и Източна Азия. Отглеждането на житни култури дава възможност за усядане, нарастване на гъстотата на населението, натрупване на материални блага и появата на градове, като в същото време създава и нуждата от по-сложна обществена организация, свързана с регулиране на правата върху земите и водите за напояване.

Значение

Значението на зърнено-житните култури може да се обобщи в няколко основни моментаЦветя.ком, Зърнено-житни култури. Обща характеристика: Зърното съдържа нужните за осъществяване на жизнената дейност на човека и животните хранителни съставки. Това са белтъчини, незаменими аминокиселини, безазотни екстрактни вещества – основно скорбяла и захари, мазнини, витамини, минерални вещества. Допълнително предимство е, че съотношението между белтъчините и безазотните екстрактни вещества е в рамките на 1:5 – 1:6. То е подходящо за поддържане на жизнените функции на консумиращите го. Белтъчините се намират в лесноусвоима форма. Полученото зърно може дълго да се съхранява и лесно да се транспортира. Това се дължи основно на ниското съдържание на влага в него (12 – 14%). Отпадъците от мелничарската промишленост могат да се използват като част от дажбата на продуктивните одомашнени животни. Зелените части на царевицата, соргото, ръжта и тритикалето могат да се използват и за зелено изхранване на животни под формата на силаж, сено и паша. Зърното на житните и неговите производи са ценна суровина за хранително-вкусовата, пивоварната и спиртоварна промишленост. Сламата, която се отделя при жътвата е основен груб фураж за преживните селскостопански животни, а също е и суровина за получаване на целулоза и се прилага в производството на хартия. Технологията на отглеждане на зърнено-житните култури може изцяло да се механизира. Това качество спомага за високата им икономическа ефективност. Житните култури се характеризират с голяма екологична пластичност.

Категоризация Поради това, че произходът на зърнено-житните култури, отглеждани в България, е от различни части на света, то и изискванията им по отношение на абиотичните фактори на средата са различни.

По отношение изискванията им към топлинните условия, те се делят на: зимни – зимна пшеница, зимен ечемик, зимно тритикале, ръж; зимуващи (те са специфична междинна група) – зимуващ ечемик, зимуващ овес, пролетна пшеница, пролетен ечемик, пролетно тритикале; ранни пролетни – пролетен ечемик, пролетна пшеница, пролетно тритикале, овес; късни пролетни – царевица, просо, сорго, ориз.

По отношение на предназначението на добитото зърно: Продоволствени; Фуражни; Технически;

По отношение на различия в изискванията си към топлината: Зърнено-житни на умерения климат (пшеница, ръж, тритикале, ечемик и овес) Зърнено-житни на топлия климат (царевица, сорго, ориз и просо).

По отношение изискванията на пролетните зърнено-житни култури към влагата, те се делят: влаголюбиви – царевица; изискващи през определен период от вегетацията си водно огледало – ориз; сухоустойчиви – просо, сорго.

Световно производство В таблицата по-долу са посочени количествата произведени зърнено-житни култури през 1961,1961 е най-ранната година от която ФАО води статистика за световното производство. 2005, 2006 и 2007 година в (млн.тона). Посочени са и две култури, които не спадат към същинските зърнено-житни.

Вид на културата Изображение Забележка 2007 2006 2005 1961 Царевица 792 695 713 205 Използва се за храна от населението в Америка и Африка. Основна фуражна добавка към храната за добитъка. Отглежда се основно в Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. В повечето случаи добитата продукция се използва за цели, различни от човешка консумация. ОризПосоченото тегло е на неолющен ориз 659 635 631 285 Основна зърнено-житна култура в тропическите и влажните зони на Земята. Пшеница 606 605 629 222 Основна зърнено-житна култура в умерените райони на Земята. Консумира се във всички страни по света, но е основна храна сред жителите на Северна Америка, Европа, Австралия и Нова Зеландия. Ечемик 133 139 141 72 Основната част от добивите се използва за малц в пивоварството и животновъдството като храна за добитъка. Произвежда се в райони с по-бедна почва и студен климат, където не е подходящо отглеждането на пшеница. Сорго 63 57 59 41 Представлява важна хранителна добавка за населението на Азия и Африка. Популярна храна в животновъдството. Просо 34 32 31 26 Сравнително слабо застъпена култура, която е ценна храна за населението в Азия и Африка. Овес 25 23 24 50 В миналото е представлявал основната храна в Шотландия. Днес е популярен по цял свят като храна за закуска. Използва се и като фураж в животновъдството. Ръж 15 13 15 35 Зърнено-житна култура, която расте при по-студен климат. Тритикале 12 11 13 12 Хибридно растение между ръж и пшеница наподобяващо основно на ръж. Digitaria exilis 0.37 0.38 0.36 0.18 Зърнено-житна култура отглеждана на ограничени места в Западна Африка и Индия. Обикновена елда 2.0 2.4 2.1 2.5 Не е същински представител на зърнено-житните култури. Произвежда се в Евразия. Има ограничено приложение, застъпено е в диетичното хранене. Киноа 0.06 0.06 0.06 0.03 Не е същински представител на зърнено-житните култури. Расте в района на Андите.

Царевицата, пшеницата и оризът взети заедно покриват 87% от производство на зърно в световен мащаб и осигуряват 43% от калориите в храната на хората през 2003 г. В същото време се наблюдава значителен спад на производството на овес и ръж спрямо добива им през 1960-те. Съществуват и други зърнено-житни култури, които имат по-скоро локално значение и световният им добив е минимален. Поради тази причина те не са включени в статистиката на ФАО по-горе. Такива култури са:

Теф (Eragrostis tef) – популярна култура в Етиопия, но е слабо позната в други части на света. Този древен вид зърнена култура е известен в Етиопия от дълги години и е една от основните в страната. Тя е с високо съдържание на целулоза и протеини. Брашното често се използва за приготвянето на традиционната за района инджера. Теф може да се консумира и смлян на грис с шоколад или с плодов аромат. Брашното се влага в производството на пълнозърнести продукти и обикновено се предлагат в магазини за природни храни. Див ориз (представители на род Zizania) – отглежда се на малки площи в Северна Америка. Щир – древна култура нетипичен представител на зърнено-житните култури. В миналото е бил основна храна на ацтеките, а днес е широко разпространен в Африка Chenopodium pallidicaule – близък представител до киноа

От пшеницата са култивирани още няколко вида, които имат предимно историческо значение, а за някои от тях се наблюдава повторен възход:

Спелта – била е основна храна в части на Близкия изток и Европа от Бронзовата епоха до Средновековието. Днес се възприема като здравословна храна, тъй като има по-висок процент на протеини от пшеницата, както и голямо количество фибри, минерали и витамини. Еднозърнест лимец – една от най-ранно култивираните форми пшеница. Зърна див лимец са открити в разкопки, датиращи от епипалеолита в района на Близкия изток, Двузърнест лимец – в епохата на мезолит-неолита двузърнестият лимец е бил широко използван като растителна храна. Рядко се култивира, главно в Южен Кавказ и Татарстан. Твърда пшеница (Triticum durum) – това е единственият тетраплоиден вид на пшеницата, който е култивиран. Днес се използва за производство на грис. Triticum turanicum – известна е като камут. Това е древен ирански вид пшеница с неизвестна история.

Страни, производителки на зърнено-житни култури Сред най-големите страни производителки на зърнено-житни култури в световен мащаб са Китай, САЩ, Индия и Русия. Общата продукция на култури от този тип за 2009 година е над 2,4 милиарда тона в световен мащаб .

+ По-големи производители на зърнено-житни култури в света за 2009 година Ранг Страна Количество, t Ранг Страна Количество, t 1 Китай 483 679 700 13 Пакистан 38 373 500 2 САЩ 419 810 449 14 Тайланд 36 280 383 3 Индия 246 774 000 15 Австралия 34 942 459 4 Русия 95 079 470 16 Турция 33 569 627 5 Индонезия 82 028 630 17 Мианмар 31 950 000 6 Бразилия 71 288 144 18 Мексико 31 675 966 7 Франция 70 040 000 19 Нигерия 30 209 000 8 Германия 49 748 185 20 Полша 29 826 471 9 Канада 49 059 300 ... 10 Бангладеш 46 812 170 50 Австрия 5 141 838 11 Украйна 45 406 000 102 Швейцария 1 006 326 12 Виетнам 43 278 900 Общо в света 2 489 301 668

Ботаническа характеристика

Общи морфологични характеристики Те се отнасят към едносемеделните растения. Стъблото им се състои от различен брой възли и междувъзлия. Листата им имат различна големина, но имат подобна форма и успоредна нерватура. Характерна особеност на тези култури е, че те формират „възел на братене“ и преминават през фазата „братене“, т.е. образуване на няколко стъбла от едно растение.

Различия По отношение на височината на растенията Една част от тях образуват посев с височина до и около 100 cm (пшеница, ечемик, овес, просо, ориз), а височината на растенията от други видове (царевица, сорго) могат да надхвърлят 200 cm. По отношение на генеративните органи Една част образуват съцветие „клас“ – пшеница, ечемик, ръж, тритикале. Друга група образуват съцветие „метлица“ – овес, ориз, просо, сорго. Специфично място заема царевицата – тя образува мъжко съцветие „метлица“ и женско съцветие „кочан“.

Морфологичните особености имат връзка с технологията на отглеждане на културните растения.

Подготовка на почвата След предшественици, които освобождават рано полето и при наличие на достатъчно влага, се извършва оран на дълбочина 18 – 20 cm с едновременно брануване. До сеитбата в зависимост от заплевеляването площта се поддържа чиста чрез дискуване или култивиране. Последната обработка преди сеитбата се извършва на дълбочина 6 – 8 cm, за да се създаде рохкав слой с твърдо легло под него.