Младата македонска книжовна дружина е българско просветно и благотворително дружество на емигранти от Македония, съществувало в София от края на 1891 или началото на 1892 до 1894 година.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 184 – 185.

Дружеството издава списание „Лоза“, от което излизат шест броя. През 1894 година участникът в дружеството Войдан Чернодрински основава театрален кръжок, смятан днес в Северна Македония за началото на македонския театър. Дружеството се стреми към разширяване на основата на българския книжовен език в посока западните български говори. Както и към премахване на буквите я, ъ, й, ю и връщане на буквата І.Част от предложенията им за българската писменост са осъществени на практика в резултат от реформата от 1945 година, а останалите поне до началото на 90-те години на XX век са имали поддръжници сред българските езиковеди.

В Младата македонска книжовна дружина участват редица български просветители и общественници от Македония – Евтим Спространов, Петър Попарсов, Тома Карайовов, Христо Коцев, Димитър Мирчев, Андрей Ляпчев, Наум Тюфекчиев, Георги Баласчев, Коста Шахов, Георги Белев, известни и като „лозарите“.

Към книжовната дружина е създаден Младенчески македонски сговор, в който членуват Войдан Чернодрински, Фильо Филев, Кръстьо Йосифчев, Димитър Лимончев, Никола Каранджулов, Йордан Каранджулов, Тодор Ангелов, хърватинът Томич, Коце Попдинев от Българска Блаца, Христо Пълтев от Загоричани, Сребрен Поппетров, Никола Кочанов, Михаил Филипов, Здравко Георгиев, Христо Демирхисарски от Големо Илино, Георги Стойчев от Крушево, Сотир Николов и други.

В книжка 2 от 1892 г. на списание „Лоза“ се прави следното изявление във връзка с езиковия сепаратизъм:

Българският публицист Димитър Левов критикува езиковия сепаратизъм на лозарите в статия във вестник „Свобода“. Той твърди, че: На критиката му те отговарят с публикация в „Лоза“, че:

Дружината е защитена и от шуменското списание „Искра“ и органа на Екзархията "Новини" в броя си от 14 февруари 1892, доказвайки разумно, че списание „Лоза“ се списва на чист български език.

По-късно правителството на Стефан Стамболов преследва участниците в сдружението като сепаратисти и забранява списание „Лоза“.

Евтим Спространов пише след години за дружината в дневника си:

Дружеството е сред инициаторите за създаването на Върховния македонски комитет като висш орган на легалната македонска организация в България.Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1984

Външни препратки „Лозарите“: Идеалът на Младата македонска книжовна дружина... е единството на целокупния български народ! Църнушанов, Коста. Истината за „Лозарите“. сп. „Македонски преглед“, г. XV, 1994, кн. 3, с. 111-126

Бележки

Категория:Основани в България през 1891 година