Диамагнетѝк е вещество, което поставено във външно магнитно поле се намагнетизира в посока обратна на това поле. В отсъствие на външно магнитно поле диамагнетиците са немагнити. Магнитната им възприемчивост е винаги отрицателна. Терминът диамагнетизъм е въведен от Майкъл Фарадей през 1845 година. Той открива, че всички вещества в природата проявяват диамагнетични свойства в по-малка или по-голяма степен когато са поставени в магнитно поле. Така например ако постоянен магнит е обвит с алуминиево фолио, неговото поле ще отслабне. Диамагнетиците отблъскват магнитното поле, но този ефект се проявява с голяма сила само при свръхпроводниците и при другите вещества е доста слаб.
Магнитна възприемчивост на някои диамагнетици Вещество Магнитна възприемчивост, *106 Азот, N2 −12,0 Водород, Н2 −4,0 Германий, Ge −7,7 Силиций, Si −3,1 Вода (течност), Н20 −13,0 Сол, NaCI −30,3 Ацетон, С3Н6О −33,8 Глицерин, С3Н8О3 −57,1 Нафталин, С10Н8 −91,8
Вижте също
Супердиамагнетизъм Парамагнетизъм Суперпарамагнетизъм Феромагнетизъм Суперферомагнетизъм
Антиферомагнетизъм Феримагнетизъм Метамагнетизъм Ефект на Майснер Магнитна левитация
Категория:Физика Категория:Магнетизъм Категория:Химия