Кабота́ж (, от – „нос“Каботаж//Этимологический словарь русского языка = Russisches etymologisches Wörterbuch: в 4 т./авт.-сост. М. Фасмер; пер. с нем. и доп. чл.‑кор. АН СССР), също така кабота́жно корабоплаванеКаботаж//Толковый словарь живого великорусского языка: в 4 т./авт.-сост. В. И. Даль. — 2-е изд. — СПб.: Типография М. О. Вольфа, 1880—1882. е термин, използван за обозначаване на „плаване на търговски товарен или пътнически съд между морски пристанища на една и съща държава“.Каботаж//Малый энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. — 2-е изд., вновь перераб. и значит. доп. — Т. 1—2. — СПб., 1907—1909.
Каботажен съд (кораб) е плавателен съд, което извършва каботаж. Съдовете за каботаж са неголеми и с лека конструкцияКаботаж//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. — СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911—1915.. Икономическото значение на каботажа за икономиката на държавата се определя от стойността на фрахта за каботажните съдове, която винаги е по-ниска от тарифата на крайбрежния железопътен транспорт. В каботажното плаване се нарича на други езици така: френски език – cabotage; немски език – Küstenfahrt; английски език – coasting trade.Каботаж//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.
История Името на термина произлиза от испанската дума cabo, която значи „нос“. Изначално под термина „каботаж“ се разбирало плаване „от нос до нос“, без излизане в открито море.Станюкович К. М. Словарь морских терминов, встречающихся в рассказах Това следва да се счита за оригиналното тълкувание на дадения термин. Античните мореплаватели, плавайки до съседни пристанища, първоначално извършват почти само каботажни плавания. Плаванията на гърци, финикийци и други народи, свързани с Античната колонизация, не следва да се отнасят към каботажа, защото се изследват и завладяват непознати земи.
Тъй като в настоящето време почти във всички страни на света каботажа е изключително право на търговския флот на тези държави, то „мореходният“ каботаж става равен на „юридическия“, т.е. под термина „каботажно плаване“ се разбира „плаване без излизане от териториални води на държавата“.
В Руската империя каботажът се определя като крайбрежно плаване, което при обичайните условия не изисква голям опит, теоретични знания и средства за мореходна астрономия, а според законите на империята е преход от едно руско пристанище в друго на същото море. Каботажът в Руската империя е разрешен само на нейните поданици и е под националния флаг. С цел развитие на каботажното корабоплаване, през 1784 г., по инициатива на княз Потьомкин на всички народи е предоставена свободата да търгуват в Херсон, Севастопол и Феодосия на собствени или наемни съдове.
Различават се голям каботаж (превоз на товари и пътници между пристанища, разположени на различни морета) и малък каботаж (превоз между пристанища на едно и също море).
По отношение на каботажа в бившия СССР се разглежда акваторията на свързани морета като едно общо море: Черно и Азовско море, Бяло море и Северния ледовит океан, Японско, Охотско и Берингово море.
Като правило, каботажът се осъществява от каботажен флот – съдове, предназначени за плаване в ограничен район, обикновено на неголеми разстояния от брега и пристанищата.
Източници
К