Амур () е минен заградител, на Руския императорски флот, построен от Балтийския завод и влязъл в строй в 1901 г. В хода на руско-японската война се прославя с активното минно заграждане, което извършва в района на Порт Артур, в резултат на което причинява унищожаването на японските броненосци „Хацусе“ и „Яшима“ на 15 (2) май 1904 г. Потопен е в Порт Артур от японската обсадна артилерия на 26 ноември 1904 г.

След войната по чертежите на „Амур“ е построен едноименен кораб, загинал през 1941 г. От 1907 г. т.нар. минни транспорти на руския флот са прекласифицирани в минни заградители.

Проектиране и постройка През 1889 г. лейтенант В. А. Степанов предлага конструкция на минен заградител, който може да поставя до 10 мини в минута. За това се използва кърмови минен кран (Т-образна направляваща релса, разположена над ниско поставена, закрита минна палуба). През 1895 г. опростената система на Степанов, без парно задвижване на трансмисията на брашпила, е използвана в проекта на бъдещите „Амур“ и „Енисей“. Отказът от механизация увеличава екипажа със 70 души, но за да се разквартируват те, се наложило увеличаване на полубакa и конструиране на полуют, което влошава ходовите качества на корабите. В. А. Степанов впоследствие става командир на „Енисей“ и загива заедно с него на 29 януари 1904 г. в залива Талиенван.

„Амур“ и еднотипния „Енисей“ са заложени по програмата от 1898 г. и приживе се класифицират като минни транспорти. „Амур“ е пуснат на вода през същата година, но заради многото промени влиза в строй едва през 1901 г.

История на службата (датите са по стар стил) 1901 г. – влиза в строй 1901 – 1902 г. – преход към Далечния изток с пълен запас мини 28 март 1904 г. – повреден от потънал брандер 1 май 1904 г. – под командването на капитан 2-ри ранг Фьодор Николаевич Иванов поставя заграждение от 50 котвени мини, на което на 2 май се натъкват японските броненосци „Хацусе“ и „Яшима“ 3 юни 1904 г. – засяда на плитчина, излиза от строй, поставен на ремонт юни—ноември 1904 г. – заради липса на мини използван като плавбаза 26 ноември 1904 г. „Амур“ е потопен в дока от артилерийски огън. В този ден загиват „Баян“, „Палада“ и „Гиляк“ 20 декември 1904 г. „Амур“ е взривен от екипажа. Корабът остава за японците, лежащ в дока полупотопенФотографии на потопения „Амур“ след взрива на 20 декември: tsushima.org.ru и tsushima.org.ru.

Команден състав

Командири 22 юни 1898 – капитан 2-ри ранг Леонид Фьодорович Добротворский 11 октомври 1900 – капитан 2-ри ранг Витолд Людвигович Барщ 23 юни 1903 – капитан 2-ри ранг Хенрих Андржевич Бернатович 18 март 1904 – капитан 2-ри ранг Фьодор Николаевич Иванов 6-и 24 август 1904 – 23 май 1905 – капитан 2-ри ранг Евгений Николаевич Одинцов 2-ри

Старши офицери 4 януари 1899 – капитан 2-ри ранг Н. Д. Болсунов 14 септември 1902 – лейтенант (c 1 януари 1904 капитан 2-ри ранг) Евгений Николаевич Одинцов 2-ри 24 август 1904 – капитан 2-ри ранг княз А К. Кекуатов 1-ви

Бележки

Литература В. Я. Крестьянинов. Минные заградители типа „Амур“ (1895 – 1941). – С-Пб.: Издатель 000 ИТД „ЛеКа“, 2008. – 92 с. А. Царьков. Русско-японская война 1904 – 1905. Боевые действия на море. Развитие минного оружия в русском флоте. Документы. – М.: Военмориздат ВММ СССР, 1951, c. 278 – 287. Мина – оружие наступательное . Моделист-конструктор, № 4, 1989.

А А