Бенин

Република Бенин е държава в Западна Африка. До 1975 година държавата се нарича Дахомей.

Има площ 112 600 кв. км. Столица на страната е град Порто Ново с 230 хил. жители. Стопански център на страната обаче е пристанищният град Котону с население от около 1 милион души. По-голямата част от населението живее в южните крайбрежни полета, където са тези и другите по-големи градове в страната. География

Бенин е разположен е на брега на Гвинейския залив и граничи с Того на запад, с Нигерия – на изток и с Буркина Фасо и Нигер – на север. Намира се между река Нигер на север и Бенинския залив (който е част от Гвинейския залив) – на юг.

Надморското ниво в страната е почти еднакво навсякъде. Климатът в Бенин е горещ и влажен, с относително по-малко валежи, отколкото в другите западноафрикански страни, макар че има два дъждовни сезона април-юли и септември-ноември. През зимата пясъчни ветрове разхлаждат нощите. Северната част на страната е съставена от савана и полу-сух терен.

Административно деление

През 1999 година Бенин удвоява съществуващите 6 департамента, като всеки е разделен на 2 части. Департаментите са разделени на 77 общини. Дванадесетте департамента на Бенин са: Алибори (от Северно Боргу) Атакора Атлантик Боргу Колине (от Северно Зу) Донга (от Южна Атакора) Куфо (от Северно Моно) Литорал (регионът около Котоно, отделен от Атлантик) Моно Уеме Плато (от Северно Уеме) Зу

История

Африканската държава Дахомей е образувана от няколко етнически групи в равнината около Абомей. Някои историци предполагат, че несигурността която е причинена от търговията с роби, е допринесла за масови преселвания на различни групи, включително части от кралската фамилия на град Алада, към Абомей. Тези групи се обединяват в стриктна военна култура с цел защита и евентуално разширяване на границите на малкото кралство. Момчета често са слуги на по-стари войници, и разбират за обичаите в армията още преди да станат достатъчно големи за присъединяване към нея. Кралството е известено също с елитните женски военни отряди, наречени Ахоси или „Нашите майки“ на езика фонгбе. Това наблягане на военната подготовка и постижения прави Дахомей известен като „малка черна Спарта“ сред европейските наблюдатели и коментатори.

Дахомей е бил известен с неговата отличима култура и традиции. В нея човешките жертвоприношения са обичайна практика, според съвременни източници – на празници и при специални случаи хиляди роби и военнопленници са обезглавявани публично. Доста дахомейски религиозни учения поддържат тезата, че обезглавяването повишава престижа на дахомейския трон и армия. Въпреки че основателите на държавата да са били първоначално срещу робството, търговията с роби е активна в района на Дахомей в продължение на почти 300 години, което носи на страната името „Робския бряг“. Според съдебните процедури, военнопленниците от многото войни са обезглавявани, което води до намаляване на робите които са изнесени от областта. Броя им пада от 20 000 в край на XVII век до 12 000 в начало на 1800 г. Западането е очаквано, защото много колониални страни обявяват търговията с роби за нелегална. През 1885 последният португалски търговски съд с роби заминава от района на Дахомей.

Заедно със силното Дахомейско кралство, редица други народи населяват областта на днешен Бенин. По-известни са кету, ича, даса, анаго и няколко подгрупи на йоруба-говорещи хора. Тези групи са в тесен контакт с подгрупи от днешна Нигерия и често враждуват с дахомейците. На север живеят боргу, махи и няколко други етноса, които оформят настоящото население на страната.

В средата на XIX век Дахомей започва да губи статуса на регионална сила, което дава възможност на французите да го завладеят, което става през 1892 година. През 1899 година Дахомей става част от колонията Френска Западна Африка. През 1958 г. получава автономия, като Република Дахомей, а на 1 август 1960 г. получава пълна независимост под същото название. През следващите 12 години бурно се развиват етнически конфликти. Има няколко преврата и промени на режима, като три основни политически фигури доминират – Суру Арити, Юбер Мага и Жустен Ахомадегбе – всеки от тях представя различна област на страната. Тримата се съгласяват да формират президентски съвет след провала на изборите през 1970 година.

През 1972 г. военен преврат воден от Матьо Кереку сваля съвета. Военните поставят комунистическо правителство под контрола на Военния Съвет на Революцията (CNR), а през 1975 г. страната е преименувана на Народна република Бенин. В края на 80-те години на 20 век Кереку изоставя комунистическите идеи след икономическа криза. Той решава да върне парламентаризма и капиталистическата система през 1990 г. Победен е на изборите през 1991 от Никефор Согло, ставайки първия черен африкански президент който напуска след избори. Той се връща на власт след като печели изборите през 1996 година. През 2001 година след оспорвани избори Кереку печели втори мандат а неговите опоненти твърдят че има изборни нередности. Президентът Кереку и бившия президент Согло не участват по време на изборите през 2006 г. – и двамата нямат право според конституцията на Бенин заради тяхната възраст и двата скорошни мандата на Кереку. Президентът Кереку е широко хвален за нежеланието си да промени конституцията така че да можа да остане на власт, за разлика от други африкански водачи. Изборите смятани за свободни и честни, проведени на 5 март 2006 водят до балотаж между Яи Бони и Адриен Хунгбеджи. На балотажа проведен на 18 март печели Яи Бони, който встъпва в длъжност на 6 април. Успехът на многопартийните избори е високо оценен и Бенин е смятан за демократичен модел в Африка. Държавно устройство

Бенин е президентска парламентарна република. Президентът на Бенин е и държавен глава и ръководител на правителството и има свободна многопартийна система. Изпълнителната и законодателната власт се упражняват от правителството, а съдът е независим от двете власти. Настоящата политическа система е резултат от Конституцията на Бенин от 1990 година и поправките от 1991 година. Стопанство

Икономиката на Бенин е развиваща се и зависима от земеделието, памучното производство и регионалната търговия, но около началото на XXI в. отбелязва траен и значим ръст (средно 5 % шест поредни години), съчетан със спад в инфлацията.

Обработваемата площ в Бенин възлиза на 23 065 кв. км. Отглеждат се царевица, бобови култури, сладки картофи, маниока, кокосова палма, тютюн. Промишлеността е слабо развита – предимно хранително-вкусова, текстилна, производство на растителни масла и дърводобив.

Международният туризъм е слабо развит. Опасност за туристите представлява къпането в морето поради силните течения, жертва на които ежегодно стават доста хора. За вдигне на растежа се правят и планове за привличане на повече чужди инвестиции, развитие на туризма (за което може да бъде предпоставка относително ниската престъпност), подпомагане и разработване на нови преработващи системи за храна и земеделски продукти, и насърчаване на комуникационните системи.

Провежда се приватизация и се планира задълбочаването ѝ, въпреки първоначалната правителствена неохота – с телекомуникациите, водата, електричеството и земеделието. Парижкия клуб и двустранните кредитори облекчават обслужването на външния дълг за сметка на ускорени структурни реформи. Външният на Бенин дълг е 1 милиард и 600 милиона щатски долара. Страната е на Западноафриканския валутен съюз и парична единица в страната е западноафриканския CFA франк (курс 1 EUR= 656 CFA).

Население и култура

Населението на страната е 10 448 647 жители, по-голямата част от които живеят в земеделските области край Гвинейския залив. На последното преброяване през 2002 г. са отчетени 141 595 чужденци в страната. По-голямата част от тях произхождат от другите западноафрикански страни. Най-много са тези от Нигер (49 300 души), следвани от тези с произход от Того, Нигерия и Буркина Фасо. От 3708 чужденци, които не са от други африкански страни 1169 души са от Франция. Бенин е френска колония до 1960 г. и в него се говори предимно френски език. В Бенин съществуват и около 60 етноезични групи, представители на три африкански езикови семейства – нигер-конгоански, нило-сахарски и афро-азиатски. Местни езици се използват в началните училища, а френски се учи след няколко години. Бенинските езици обикновено изписват отделна буква за всеки звук (фонема), и не използват диакритични знаци, както е характерно за френския или диграфи, подобно на английския. Много бенинци в южния район на страната използващи Акан-именната система посочват деня от седмицата когато са родени в своите имена. Близнаците са важни в южнобенинската култура и им се дават специални имена.

Местни религии се изповядват от 60% от населението. Според бенинците религията Вуду произхожда от Бенин (на базата на дахомейската митология и митологията на йоруба) и после се пренася в Бразилия, Карибския регион и в части от Северна Америка, пренесена там от роби взети от Робския бряг. Откакто тя е призната за официална държавна религия през 1992 година има национален Вуду празник, който се празнува на 10 януари.

Поради слабото икономическо развитие на страната правителството не може да отделя необходимите средства за развитие на културата и образование. Неграмотността при възрастовата група над 15 г. е около 60% (при жените даже достига до 75%).

Музиката на Бенин е малко известна в чужбина, въпреки че някои от изпълнителите родени и израснали в страната, като Анжелик Киджо, са международно утвърдени звезди.

Вижте също Народна република Бенин Ансиен Пон Африканско изкуство Ганвие Република Дахомей Да Зоджи Организация за хармонизиране на търговското право в Африка Герб на Бенин Народно-революционна партия на Бенин

Външни препратки Benin Government Portal официален правителствен сайт