Правителството на Казимир Ернрот е петото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 287 от 27 април 1881 г.ДВ. Указ № 287 от 27 април 1879 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 28 юли 1881 г. на княз Александър I Батенберг,Ангелова, Й. и др. „Българските държавни институции 1879–1986“ . Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 2 март 2015) Управлява до 1 юли 1881 г., след което е наследено от първото правителство без министър-председател управлявано пряко от българския монарх.

Политика В образувание на 27 април 1881 г. кабинет, ръководен от ген. Казимир Ернрот, влизат привърженици на монарха. Целта на правителството е да подготви условията за отмяна на Търновската конституция и концентриране на цялата власт в ръцете на Александър I Батенберг. Страната е разделена на пет области, ръководени от извънредни („черезвичайни“) комисари.

На 11 май 1881 г. монархът обявява официално условията си, за да остане на трона: извънредни пълномощия за седем години и управление посредством укази; гласуваният през 1881 г. бюджет да бъде в сила и за 1882 г. и преди изтичането на седемте години Велико народно събрание да преразгледа конституцията въз основа на създадените учреждения и придобитият опит.

Непосредствено преди свикването на Великото народно събрание чрез княжески указ са организирани военни съдилища, които да се занимават с „престъпленията на органите на изпълнителната и полицейстката власт, имащи характер на възбуждение, на метеж и неподчинение на законно установените власти“.

Тежките присъди, предвиждани с Указа, парализират административната и полицейската власт, както и либералния печат. При тези условия правителството и монархът постигат пълно победа в изборите за ВНС през 1881 г. При откриване му в Свищов не са допуснати и малкото избрани либерали. Конституцията се отменя, исканията на княза са изпълнени, в страната е въведен т.нар. Режим на пълномощията. Идеята за отменяне на конституцията е одобрена от Запада и Русия. Нейните комисари в България се превръщат в проводници на княжеската политика. По-голямата част от българското население се обявява против преврата и отмяната на конституцията. Рязко спада популярността на княза, засилват се русофобските настроения. Непосредствено след като приключва работата на ВНС, правителството на ген. Казимир Ернрот подава оставка.Димитров, Илчо. Князът, конституцията и народът. „Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението“. София, Издателство на ОФ, 1972. с. 56 – 59, 81, 86 – 90, 95 – 96

Съставяне Въпреки че основната политическа сила зад преврата е Консервативната партия, правителството на Ернрот включва в състава си представител на сваленото либерално правителство и безпартийни лица. Военното и вътрешното ведомство са съсредоточени (наред с министърпредседателския пост) в ръцете на руския генерал Казимир Ернрот.

Кабинет Сформира се от следните 4 нови министри и 1 от предишното правителство:

Промени в кабинета от 29 април 1880 Михаил Сарафов оглавява новосъздаденото Статистическо бюро при Министерство на финансите и е освободен от поста министър на народното просвещение.

Събития 27 април 1880 – Княз Александър Батенберг сваля от власт Либералната партия и назначава кабинет, начело с Ернрот.Стателова, Елена и др. „История на България“. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. с. 27 – 29 ISBN 954-426-206-7 14 и 21 юни 1881 – Избори за Велико народно събрание, съпроводени с насилие и фалшификации в много райони. 1 юли 1881 – Свиканото в Свищов Второ велико народно събрание гласува пълномощията, искани от княза.

Външни препратки

Превратът (глава от С. Радев, „Строителите на съвременна България“, том 1, достъп от Българска дигитална библиотека „Словото“, 2 март 2015 г.)

Литература

Бележки

Ернрот, Казимир