Леопòлдо де Мèдичи (; * 6 ноември 1617, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 10 ноември 1675, Флоренция, Велико херцогство Тоскана) от фамилията Медичи, е принц от Великото херцогство Тоскана, кардинал дякон на Св. св. Козма и Дамян (1668 – 1670), кардинал дякон на Санта Мария ин Козмедин (1670 – 1675), губернатор на Сиена (1636 – 1641 и 1643 – 1644) и меценат.Medici 3, genealogy.euweb.cz
От ранна възраст проявява голям интерес към религията и науката. Играе важна роля в опазването на научното наследство на Галилео Галилей, с когото се познава лично. Обръща голямо внимание на литературата, член е на Академия дела Круска, оставя след себе си обширна кореспонденция с художници и колекционери на изкуство, а самият той е талантлив художник.
Произход Той е най-малкият син на Козимо II де Медичи (* 1590, † 1621), велик херцог на Тоскана, и на Мария Магдалена Австрийска (* 1589, † 1631). Негови дядо и баба по бащина линия са Фердинандо I де Медичи, Велик херцог на Тоскана, и Кристина Лотарингска, принцеса от Дом Лотаринги, а по майчина – ерцхерцог Карл II Австрийски и Мария Анна Баварска. Има четири братя и три сестри: Мария Кристина де Медичи (* 1609 † 1632), инвалид, неомъжена Фердинандо II де Медичи (* 1610 † 1670), меценат, 5-и Велик херцог на Тоскана от 1621 г., женен за Витория дела Ровере, наследница на херцог Федерико Убалдо дела Ровере Джован(и) Карло де Медичи (* 1611 † 1663), кардинал Маргерита де Медичи (* 1612 † 1679), регентка на Херцогство Парма и Пиаченца (1646 – 1648), съпруга на херцог Одоардо I Фарнезе Матиас де Медичи (* 1613 † 1667), военен, управител на Сиена (1629 – 1636, 1641 – 1643, 1644 – 1667), неженен Франческо де Медичи (* 1614 † 1634), военен, неженен Анна де Медичи (* 1616 † 1676), ерцхерцогиня на Предна Австрия като съпруга на ерцхерцог Фердинанд Карл Австрийски-Тирол.
Биография Ранни години
Леополдо де Медичи е роден в Палацо Пити във Флоренция на 6 ноември 1617 г. Три години след раждането му баща му умира и заедно с братята и сестрите си той е отгледан от майка си Мария Магдалена Австрийска и баба си по бащина линия Кристина Лотарингска.
Получава добро образование. Негови учители са адвокатът и писател Якопо Солдани, художникът и архитект Сиджизмондо Кокапани, математикът и астроном Флавиано Микелини, математикът и физик Еванджелиста Торичели.
Леополдо е съветник на по-големия си брат, великия херцог Фердинандо II, по въпроси, свързани с икономиката и външната политика. Многократно председателства Върховната магистратура и Съвета на двестате. Той е силен популяризатор на манифактурата, селското стопанство и търговията.
Той рядко напуска Великото херцогство. През 1639 г. посещава Венецианската република и Херцогството Парма и Пиаченца, където сестра му Маргарита е съпруга на херцога, а през 1646 г. – Графство Тирол, където придружава другата си сестра Анна до бъдещия ѝ съпруг. През юбилейната 1650 г., заедно с брат си Матиас, той прави поклонение в Рим. От 1636 до 1641 г. и отново от 1643 до 1644 г. е губернатор на Сиена.
Меценат и изследовател
И преди да приеме ранга на кардинал, Леополдо е религиозен човек. От ранна възраст избягва женската компания и проявява голям интерес към науката. Кореспондира си с Кристиан Хюйгенс и Галилео Галилей. През 1638 г. възстановява Платоновата академия. През 1657 г., заедно с Великия херцог на Тоскана, основава Експерименталната академия, в която научните изследвания се основават на пряко наблюдение на фактите. Това е първата европейска експериментална академия.
Самият Леополдо експериментира с телескопични лещи и всякакви научни инструменти, а също така използва термометър, астролабия, калориметър, секстант, хигрометър и други механични устройства от онова време, които се намират в изобилие в неговите зали в двореца Пити. Той играе важна роля в опазването на научното наследство на Галилео Галилей, с когото се познава лично. През лятото, по покана на принца, ученият посещава вилата му в Арчетери.
Леополдо обръща голямо внимание на литературата. Той подкрепя работата на библиотекаря Антонио Малябеки, който му помага в събирането на редки книги. Той посвещава четири часа на ден на четене. Пише поезия. През 1641 г. е избран за член на Академия дела Круска – академията на тосканския диалект на италианския език и на тосканската литература. В нея той редактира статии за изкуството за третото издание на Речника на Круска (1691), което се появява след смъртта му.
Той е талантлив художник. „Портретът на певицата Мартели“ от неговата четка в момента се съхранява в Галерия „Уфици“ във Флоренция. Запазени са и негови рисунки, карикатури, скици на научни инструменти. Той също така е голям колекционер на редки книги, на картини (неговата е голяма част от колекцията на венециански художници в Уфици), на рисунки, миниатюри, статуи, монети и автопортрети (които днес украсяват Коридора на Вазари). Той оставя след себе си обширна кореспонденция с художници и колекционери на изкуство.
Кардинал
На 12 декември 1667 г. той е издигнат в кардинал от папа Климент IX. На 9 април 1668 г. му е дадена титлата на кардинал дякон на титулярното дяконство на Св. св. Козма и Дамян. От този момент нататък той започва да пътува често до Рим. На конклава от 1669 – 1670 г. Леополдо, като член на происпанската партия, играе решаваща роля в посредничеството между партиите, водени от Фабио Киджи и Антонио Барберини-младши. В резултат на това е постигнат консенсус относно кандидатурата на кардинал Емилио Алтиери, който става новият папа под името Климент X.
На 14 май 1670 г. предишната му титла е променена на кардинал дякон на Санта Мария ин Козмедин. През 1674 г. е ръкоположен за свещеник. Той отслужва първата си литургия на 21 декември 1674 г. в църквата „Санта Тринитà“ във Флоренция, управлявана от вало-амвросианците, които той покровителства. От този момент до смъртта си Леополдо отслужва литургия три дни в седмицата.
Смърт Леополдо де Медичи умира внезапно на 58-годишна възраст на 11 ноември 1675 г. във Флоренция. Ногребан е в Параклиса на Медичите в Базилика „Сан Лоренцо“. При смъртта си той е запомнен като човек с голяма човечност и култура.
През 1857 г., по време на първоначално изучаване на телата на Медичите, тялото му е намерено по следния начин: „... дискретно запазено, кожата остава прилепнала към костите, така че да може да познае чертите му и дългата му коса остава непокътнати. Облечен е папски в лилава копринена риза, богато обшита със злато, има ризи с дантела, кардиналско расо и чорапи, червена барета на главата, митра и шапка на краката. На гърдите си носи кръст, съставен от пет аметиста, заобиколен от четиридесет златни гаргойли и богат на скъпоценни емайлирани графити на бял фон с хризолит и държи в ръцете си абаносов кръст с красиво позлатено сребърно разпятие.Sommi Picenardi G., Esumazione e ricognizione delle Ceneri dei Principi Medicei fatta nell'anno 1857. Processo verbale e note, Archivio Storico Italiano Serie V, Tomo I-II, M. Cellini & c., Firenze 1888 in D. Lippi, Illacrimate Sepolture - Curiosità e ricerca scientifica nella storia della riesumazione dei Medici, Firenze, 2006
Колекцията от картини, която оставя, наброява 700 платна, включително шедьоври на Венецианската живописна школа, придобити от принца през 1640-те и 1650-те г. чрез Паоло дел Сера, агент на Дом Медичи във Венецианската република. Неговите лични колекции допълнително обогатяват наследството на семейство Медичи и днес могат да бъдат разгледани, разделени по сектори, в различни флорентински музеи: картините в Уфици и в Коридора на Вазари, научните инструменти (сред които лупата и телескопите на Галилео, Юпитерлабият и експерименталните инструменти на Експерименталната академия) в Музея на Галилей (негов е прочутият телескоп и „реликвата“ от пръста на Галилей), книгите в Националната централна библиотека на Флоренция и др.
Източници Mèdici, Leopoldo de', на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana Mèdici, Leopòldo de', на sapere.it, De Agostini Alfonso Mirto, MEDICI, Leopoldo de’, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 73, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2009 Leopoldo de' Medici, на accademicidellacrusca.org, Accademia della Crusca Biografia di Leopoldo de' Medici Leopoldo de' Medici (1617—1675). на Palazzo Medici. Kardinal L. Medici, catholic-hierarchy Fileti, Miriam. Eredità del cardinale Leopoldo de' Medici: 1675-1676 : Pisa : Scuola normale superiore, 1997. Miriam Fileti Mazza, Storia di una collezione. Dai libri di disegni e stampe di Leopoldo de' Medici all'età moderna, Olschki, Firenze 2009. Alfonso Mirto, La biblioteca del cardinal Leopoldo de' Medici. Catalogo, Olschki, Firenze, 1990. Acton, Harold: The Last Medici, Macmillan, London, 1980, ISBN 0-333-29315-0
Бележки
Категория:Кардинали Категория:Римокатолически епископи от 17 век Категория:Епископи в Италия Категория:Медичи Категория:Родени във Флоренция Категория:Починали във Флоренция Категория:Италианска аристокрация