Ниобе (Префиксът „SMS“ е от (Кораб на Негово Величество).) е германски бронепалубен крайцер от времето на Първата световна война, кораб от серията крайцери тип „Газеле“. В югославския флот носи името „Далмация“ (Dalmacija), в италианския – „Катаро“ (Cattaro).

История на създаването В рамките на корабостроителната програма от 1895 – 1896 г. крайцерът е заложен на 30 август 1898 на стапелите на „Везер“ в Бремен. Това е вторият кораб от серията на типа „Газеле“ – първите леки крайцери на германския кайзеров флот. Спуснат на вода на 18 юли 1899 г., зачислен в състава на флота на 25 юни 1900 г., но след изпитанията заради технически проблеми е изведен в резерва. След отстраняването на недостатъците е върнат в редовете на Кайзерлихе Марине на 11 април 1901 г.

История на службата 1901 – 1939 „Ниобе“, като съпровождащ кораб на яхтата на кайзера „Хоенцолерн“, участва в походи, изпълнявайки представителни функции. Влиза в състава на разузнавателните сили на флота, а след това е зачислен към 1-ва флотилия миноносци, базирана във Вилхелмсхафен. В Циндао „продължава дипломатическата служба“, правейки походи в Далечния изток и в Тихия океан. При завръщането си вкъщи на 31 март 1909 г. е изключен от състава на флота и преведен в резерв.

По различно време негови командири са Райнхард Шеер, бъдещ командващ на Флота на откритото море, граф Феликс фон Люкнер, впоследствие командир на знаменития ветроходен рейдер „Зееадлер“Според легендата, фон Люкнер, който бяга от дома си като юноша и скитащ по целия свят, по време на пребиваването на „Ниобе“ в едно от пристанищата на Австралия се опитва да получи помощ от своите сънародници, но позорно е изгонен от кораба. Впоследствие, вече като офицер от кайзеровия флот, той разказва за този случай на Вилхелм II и той, възхитен от неговата история, го назначава за командир на крайцера, който впрочем вече е преведен в резерв ().

С началото на Първата световна война „Ниобе“ е мобилизиран и служи като кораб на бреговата отбрана. В 1915 г. е предаден на Морската инспекция, а през 1916 г. остарелият крайцер е разоръжен. До края на войната е плаваща казарма във Вилхелмсхафен, известно време на него е базиран щабът на адмирал Франц фон Хипер.

Като един от най-старите бойни кораби, след края на войната, според условията на Версайския мирен договор, е оставен в германския флот (в резерв без въоръжение). По искане на съюзниците Германия има право да започне замяната на старите кораби с нови след като те навършат 20 години служба. За замяна на „Ниобе“, през 1921 г., започва строителството на първия следвоенен кораб на Райхсмарине – лекия крайцер „Емден“.

На 24 юни 1925 г. „Ниобе“ е изключен от състава на флота и продаден на Югославското кралство. След ремонт в корабостроителницата на „Дойче Верфт“ в Кил е предаден без оръжия на новите собственици. На 3 септември 1926 година пристига в Адриатика и попълва редиците на Югославския кралски флот като учебен кораб под ново име – „Далмация“. Две години след това на него е поставено въоръжение: чешки оръдия калибър 83,5 mm, 47-mm зенитни оръдия и картечници.

Втора световна война По време на окупацията на Югославия от немските войски, през пролетта на 1941 г., корабът участва в бойни действия, отразявайки атаките на авиацията. Пленен от немците, той е предаден на Италия. В италианския флот крайцерът получава името „Катаро“, като канонерска лодка. В хода на следваща модернизация е сменено зенитното въоръжение. Използван е като учебен кораб, а също и при съпровождане на конвои и в операция срещу партизаните.

При излизането на Италия от войната през 1943 г. отново е пленен от немците и със смесен германско-хърватски екипаж продължава службата си вече в КригсмаринеНе е известно под какво име крайцерът служи до края на своята бурна биография. Според едни данни той носи предишното си име, „Ниобе“ (макар в германския флот по това време да има кораб с това име), според други получава ново име, „Зниам“ ().. Като ескортен кораб съпровожда конвои в Адриатика, след това участва в операция „Хербстгевитер“ – бойни действия против югославските партизани на островите под техен контрол.

На 17 декември по време на десант на остров Корчула той тръгва от Пула. На 19 декември 1943 г. в условия на лоша видимост крайцерът засяда на плитчина северозападно от Задар до остров Силба (). Опитите да се свали бързо са неуспешни и на 22 декември, при атака на британските торпедни катери МТВ-298 и МТВ-276, корабът е торпилиран, при което загиват 17 души от екипажа. Полуразрушеният кораб е пленен от партизаните.

Останките на крайцера 1947 – 1952 г. са разкомплектовани за скрап от югославската фирма „Бродоспас“.

Вижте също Ниобе (крайцер ПВО)

Коментари

Източници

Литература

Външни препратки GAZELLE light cruisers (1900 – 1904) Gazelle class light cruisers Сайт „Российский Императорский Флот“. Корабли германского флота. Класс „Газелле“

Н Категория:Икономика на Бремен